Деяния 12.25-13.12 (Апостол)

25Варнава и Савел, след като изпълниха поръчката, върнаха се от Иерусалим (в Антиохия), като взеха със себе си и Иоана, наречен Марко.

1В Антиохийската църква имаше някои пророци и учители, именно: Варнава и Симеон, наречен Нигер, Луций киринеец, Манаил, съвъзпитаник на Ирода четвъртовластника, и Савел. 2Когато те служеха на Господа и постеха, Дух Светий каза: отделете Ми Варнава и Савла за делото, за което съм ги призвал. 3Тогава те, след като постиха и се молиха, възложиха ръце на тях и ги пуснаха. 4И тъй, изпратени от Духа Светаго, те слязоха в Селевкия, а оттам отплуваха за Кипър. 5И когато стигнаха в Саламин, проповядваха словото Божие в иудейските синагоги; а имаха и Иоана за прислужник. 6Като преминаха целия остров до Пафос, намериха един магьосник лъжепророк, иудеин, на име Вариисус, 7който се намираше у проконсула Сергия Павла, мъж умен. Тоя, като повика Варнава и Савла, пожела да чуе словото Божие. 8А магьосник Елима (защото името му така се тълкува) се противеше на тях, като се стараеше да отвърне проконсула от вярата. 9Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен с Дух Светий, устреми върху му поглед 10и каза: о, ти, който си пълен с всякакво коварство и всякаква измама, дяволски сине, враго на всяка правда! Не ще ли престанеш да изкривяваш правите Господни пътища? 11И сега ето, ръката Господня е върху тебе: ще бъдеш сляп и до някое време няма да виждаш слънцето. И изведнъж падна върху му тъма и мрак, и той, обръщайки се насам-нататък, търсеше водач. 12Тогава проконсулът, като видя станалото, повярва и се чудеше на учението Господне.

Йоан 8.51-59 (Евангелие)

51Истина, истина ви казвам: който спази словото Ми, няма да види смърт вовеки. 52Тогава иудеите Му рекоха: сега разбрахме, че в Тебе има бяс: Авраам умря, пророците също, а Ти казваш: който спази словото Ми, няма да вкуси смърт вовеки. 53Нима Ти си по-голям от отца ни Авраама, който умря? И пророците умряха; на какъв се правиш Ти? 54Иисус отговори: ако Аз се славя Сам, славата Ми е нищо. Моят Отец е, Който Ме прославя и за Когото вие казвате, че е ваш Бог, 55но Го не познахте, пък Аз Го зная. И ако кажа, че Го не познавам, ще бъда като вас лъжец. Но Аз Го зная и пазя словото Му. 56Авраам, вашият баща, би се зарадвал да види Моя ден, и видя, и се възрадва. 57На това иудеите Му рекоха: нямаш още петдесет години - и си видял Авраама? 58Иисус им рече: истина, истина ви казвам: преди Авраам да е бил, Аз съм. 59Тогава взеха камъни, за да хвърлят върху Му; но Иисус се скри и излезе от храма, като мина презсред тях, и така си отиде.

Великомъченица Ирина Солунска (IV в.)

„Света Ирина била дъщеря на принцеса на име Лициний; наречена Пенелопа от родителите си, чрез божествено откровение тя била доведена до вярата в Христос и при кръщението била преименувана на Ирина. В ревността си за благочестие тя разбила всички идоли на баща си, който заповядал да бъде стъпкана от коне. Но докато тя останала невредима, един от конете се изправил и съборил баща ѝ, убивайки го. С молитвата си тя го възкресила и той повярвал и бил кръстен. След това, в много пътувания, Света Ирина претърпяла мъки и наказания за вярата си, но била запазена от Божията сила, докато вършела страшни чудеса и обръщала хиляди души във вярата. Накрая тя стигнала до Ефес, където заспала в мир, през първата половина на четвърти век. Два дни след смъртта ѝ надгробният ѝ камък бил намерен повдигнат, а гробът ѝ празен. Най-малко две църкви били посветени на Света Ирина в Константинопол и тя е покровителка на егейския остров Тера, който обикновено се нарича Санторини, изопачено име на „Света Ирина“.“ (Голям часовник)

Забележка: Най-известната църква „Света Ирина“ в Константинопол не е кръстена на нея, а на Светия мир (на гръцки Ирина) Божий, който е Христос.

Разказът в Пролога се различава в няколко детайла. Свети Николай поставя Света Ирина на Балканите в град Магедон, в апостолско време, а не в III-IV век. В неговия разказ Ирина е научила християнската вяра от своя учител Апелиан и е била кръстена от самия апостол Тимотей. Той отдава гнева на бащата на Ирина на отказа ѝ да се омъжи, а не на разбиването на семейните идоли (въпреки че, разбира се, е възможно да е направила и двете).