Лука 24.12-35 (5-то утринно Евангелие)

12Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото. 13В същия ден двама от тях отиваха в едно село, на име Емаус, което беше на шейсет стадии далеч от Иерусалим, 14и разговаряха се помежду си за всичко онова, що се бе случило. 15И както се разговаряха и разсъждаваха помежду си, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях; 16но очите им се премрежиха, за да Го не познаят. 17А Той им рече: какви са тия думи, които, вървешком, разменяте помежду си, и защо сте тъжни? 18Единият от тях, на име Клеопа, Му отговори и рече: Ти ли си само странник в Иерусалим и не си узнал това, което е в него станало през тия дни? 19И попита ги: кое? Те Му отговориха: което стана с Иисуса Назарееца, Който беше пророк, силен на дело и слово пред Бога и целия народ; 20как нашите първосвещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха; 21а ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля; но при всичко това днес е вече трети ден, откак стана това; 22па и някои жени от нашите ни слисаха: те ходили рано на гроба, 23и не намерили тялото Му; и като дойдоха, разправяха, че им се явили и Ангели, които казвали, че Той е жив; 24и някои от нашите отидоха на гроба, и намерили тъй, както и жените казаха; ала Него не видели. 25Тогава Той им рече: о, несмислени и мудни по сърце да вярвате на всичко, що са казали пророците! 26Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си? 27И като начена от Моисея и от всички пророци, обясняваше им казаното за Него в цялото Писание. 28И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той показваше вид, че иска да върви по-нататък; 29но те Го задържаха, като казваха: остани с нас, понеже е привечер, и денят се превали. И Той влезе, за да остане с тях. 30И когато Той седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, преломи и им подаваше; 31тогава им се отвориха очите, и те Го познаха; ала Той стана невидим за тях. 32И те си казаха един другиму: не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието? 33И в същия час станаха, върнаха се в Иерусалим и намериха събрани единайсетте и ония, които бяха с тях, 34да казват, че Господ наистина възкръснал и се явил на Симона. 35И те разказваха за случилото се по пътя, и как Го познаха, когато преломяваше хляба.

Римляни 10.1-10 (Апостол)

1Братя, желанието на моето сърце и молитвата ми към Бога за израилтяните е да бъдат спасени. 2Свидетелствувам им, че те имат ревност за Бога, ала не по разум. 3Защото, без да разбират Божията правда и търсейки да изтъкнат своята правда, те се не покориха на Божията правда, 4понеже завършък на закона е Христос, за да бъде оправдан всеки вярващ. 5Моисей пише за оправданието от закона: "който човек го е изпълнил, ще бъде жив чрез него". 6А оправданието от вярата казва тъй: "да не речеш в сърцето си: кой ще възлезе на небето?" сиреч, да свали Христа, 7"или: кой ще слезе в бездната?" сиреч, да изведе Христа от мъртвите. 8Но какво казва Писанието? "Близо до тебе е словото, в твоите уста и в твоето сърце", сиреч, словото на вярата, което проповядваме; 9защото, ако с устата си изповядваш Господа Иисуса, и със сърцето си повярваш, че Бог Го възкреси от мъртвите, ще се спасиш, 10понеже със сърце се вярва за оправдаване, а с уста се изповядва за спасение.

Матей 8.28-9.1 (Евангелие)

28И когато стигна на отвъдния бряг, в страната Гергесинска, срещнаха Го двама, хванати от бяс, излезли от гробищата; те бяха тъй свирепи, че никой не смееше да минава по тоя път. 29И ето, те извикаха и казаха: какво имаш Ти с нас, Иисусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време? 30А далеч от тях пасеше голямо стадо свини. 31И бесовете Го молеха и думаха: ако ни изгониш, позволи ни да идем в стадото свини. 32И Той им рече: идете. И те излязоха и отидоха в стадото свини. И ето, сурна се цялото стадо свини низ стръмнината в морето и се издави във водата. 33А свинарите побягнаха и, като отидоха в града, разказаха за всичко и за онова, що се бе случило с хванатите от бяс. 34И ето, цял град излезе да посрещне Иисуса и, като Го видяха, молиха Го да си отиде от пределите им.

1Тогава Той влезе в един кораб, отплува обратно и пристигна в града Си.

Свети Тома от планината Малеон (X в.)

Той бил прочут пълководец, известен с големия си ръст и смелост, многобройните си победи срещу варварски врагове и значителното си богатство. Но, изоставяйки богатството и репутацията си, за да последва Христос, той се оттеглил в пустинята, за да живее в аскетизъм. Пророк Илия му се явил и, придружен от огнен стълб, го отвел до планината Малеон, близо до Светата планина. Там той живял в уединение, посвещавайки дните и нощите си на молитва. Подобно на много други, които се стремят да скрият святостта си от света, той бил открит и хората започнали да идват при него за изцеление на своите болести и на тези на своите близки. Светецът изцелявал безброй болести, прогонвал демони, изцелявал слепи и карал вода да блика от безплодната земя. В молитва той се явил като огнен стълб. Той починал в мир, а мощите му продължили да бъдат мощен източник на изцеление.

Света мъченица Кириакия Никомидийска (289)

Доротей и Евсевия, благочестива, застаряваща християнска двойка, живееща в Анатолия, нямали деца. След много години пламенните им молитви за дете били чути и те били благословени с дъщеря, която нарекли Кириаке („неделя“ на гръцки), защото тя се родила в деня Господен. Детето израснало красиво по тяло и душа и въпреки че имало много ухажори, избрало да се посвети изцяло на Бога и да остане неомъжена. Един от ухажорите ѝ, разгневен от отказа ѝ, предал нея и родителите ѝ на император Диоклециан. Доротей и Евсевия били подложени на жестоки мъчения, след което изпратени в изгнание, където починали при нови мъчения. Кириаке била изпратена при Максимиан, зет на Диоклециан, за съд. По негова заповед тя била подложена на ужасяваща поредица от мъчения; но самият Христос ѝ се явил в затвора, изцелявайки я и утешавайки я. Много езичници повярвали в Христос, когато я видели чудодейно спасена от смърт чрез огън или от диви зверове; всички те били обезглавени. Кириаке казала на Аполоний, генерала, който ръководел мъченията ѝ: „Няма начин да ме отвърнеш от вярата ми. Хвърли ме в огъня — имам примера с Тримата деца. Хвърли ме на дивите зверове — имам примера с Даниил. Хвърли ме в морето — имам примера с пророк Йона. Предай ме на меча — ще си спомня за почитания Предтеча. За мен смъртта е живот в Христос.“ Тогава Аполоний заповядал да я обезглавят. На мястото на екзекуцията тя вдигнала ръце в молитва и предала душата си на Бога, преди палачът да успее да ѝ отнеме живота.

Забележка: Света Кириакие е известна още като Доминика или Неделя, латински и славянски думи за „неделя“.