Римляни 14.19-23, 16.25-27 (Апостол)

19И тъй, нека търсим онова, що служи за мир и взаимно назидание. 20Зарад ястие не разрушавай делото Божие. Всичко е чисто, а лошо е за оня човек, който яде със съблазън; 21по-добре е да не ядеш месо, да не пиеш вино и да не правиш нищо, от което брат ти се препъва, или се съблазнява, или изнемогва. 22Имаш ли вяра? Имай си я за себе си пред Бога. Блажен е, който не осъжда себе си за това, що одобрява. 23А който се съмнява, осъден е, ако яде, защото яде не от вяра; а всичко, що не е от вяра, е грях.

Галатяни 5.22-6.2 (Апостол, Починали)

22А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, 23кротост, въздържание. Против такива няма закон. 24Ония пък, които са Христови, разпнали са плътта си със страстите и похотите. 25Ако живеем духом, по дух сме длъжни и да постъпваме. 26Да не бъдем пустославни, един други да се не дразним, един другиму да си не завиждаме.

1Братя, и да падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с дух на кротост, като се пазите да не би и вие да бъдете изкушени. 2Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов.

Матей 6.1-13 (Евангелие)

1Гледайте да не проявявате своята праведност пред човеците, за да ви видят; инак, няма да имате награда при Небесния ваш Отец. 2И тъй, кога правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерците по синагоги и по улици, за да ги хвалят човеците. Истина ви казвам: те вече получават своята награда. 3А ти кога правиш милостиня, нека лявата ти ръка не знае, какво прави дясната, 4та милостинята ти да бъде скришом; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве. 5И кога се молиш, не бъди като лицемерците, които обичат да се спират по синагоги и по кръстопътища да се молят, за да се покажат пред човеците. Истина ви казвам, те вече получават своята награда. 6А ти, кога се молиш, влез в скришната си стая и, като си заключиш вратата, помоли се на твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве. 7А кога се молите, не говорете излишно като езичниците; защото те мислят, че в многословието си ще бъдат чути; 8прочее, не бивайте тям подобни; защото вашият Отец знае, от какво имате нужда, още преди да поискате от Него. 9А молете се тъй: Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; 10да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята; 11насъщния ни хляб дай ни днес; 12и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си; 13и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия; защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин.

Матей 11.27-30 (Евангелие, Починали)

27Всичко Ми е предадено от Моя Отец, и никой не познава Сина, освен Отец; и нито Отца познава някой, освен Сина, и комуто Синът иска да открие. 28Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя; 29вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си; 30защото игото Ми е благо, и бремето Ми леко.

Светите мъченици Евтропий, Клеоник и Василиск (308)

Те бяха съслуживци и роднини на Свети Теодор Тиро (17 февруари). Когато Свети Теодор прие мъченичеството си, те бяха държани в затвора, защото управителят на Амасия не желаеше да ги екзекутира. Но на негово място заемал поста нов и по-жесток управител, Асклепиодот, който заповядал тримата воини на Христос да бъдат доведени при него. В началото управителят се опитал да отклони тримата от Христос с ласкателства и подкуп. Той поканил Евтропий на вечеря, но Евтропий отказал, цитирайки Псалма: „Блажен е човекът, който не ходи по съветите на нечестивите.“ След това им предложи огромна сума сребро, която те също отказаха, като казаха на управителя, че Юда е загубил душата си заради сребро. Тогава управителят прибегна до изтезания, подлагайки тримата на жестоки мъчения. Накрая той осъди Еутропий и Клеоник на разпъване на кръст, за което те с радост благодариха, че са били счетени за достойни да умрат същата смърт като Христос. Василиск бе държан в затвора още известно време с надеждата, че смъртта на неговите другари ще отслаби решимостта му; но когато той остана непоколебим във вярата, той бе обезглавен на 22 май (на която дата се почита и паметта му) през 308 г.

Неизвестно момиче в Александрия (?)

„Тя беше от богато семейство, имаше добър баща, който много страдаше и умря в мъки, и зла майка, която живееше лесно, умря в мир и беше погребана с почести. Несигурна дали да живее по примера на баща си или на майка си, тази девойка имаше видение, в което й бяха показани състоянията на баща й и на майка й. Тя видя баща си в Царството Божие, а майка си в тъмнина и мъки. Това я накара да посвети целия си живот на Бога и, подобно на баща си, да следва Божиите заповеди, без да се съобразява с никаква съпротива или нещастие, което може да й се наложи да преживее. И тя следваше Божиите заповеди до края, с Неговата помощ, и стана достойна за Царството небесно, където се събра отново с любимия си баща.“ (Пролог)