2 Коринтяни 7.10-16 (Апостол)

10Защото скръбта по Бога произвежда неизменно покаяние за спасение, а световната скръб докарва смърт. 11Защото, ето на, това дето се наскърбихте по Бога, какво усърдие докара у вас, какво извинение, какво негодуване, какъв страх, какъв копнеж, каква ревност, какво отмъщение! С всичко показахте себе си, че сте чисти в това дело. 12И тъй, ако ви и писах, то не заради оскърбителя, нито заради оскърбения, а за да ви стане явна нашата за вас грижа пред Бога. 13Затова се утешихме с вашата утеха; а още повече се зарадвахме с радостта на Тита, задето вие всички сте успокоили духа му, 14и задето аз не съм се посрамил, ако с нещо съм се похвалил за вас пред него; но, както сме говорили пред вас всякога истината, тъй и пред Тита похвалата ни излезе истинска; 15и голяма е неговата сърдечна любов към вас, като си спомня за послушанието на всинца ви, как сте го приели със страх и трепет. 16И тъй, радвам се, че във всичко мога да се доверя на вас.

Марк 2.18-22 (Евангелие)

18Учениците Иоанови и фарисейските постеха. Дохождат и Му казват: защо учениците Иоанови и фарисейските постят, а Твоите ученици не постят? 19Иисус им рече: нима могат сватбарите да постят, когато е с тях младоженецът? Докле е с тях младоженецът, те не могат да постят; 20но ще дойдат дни, когато ще им отнемат младоженеца, и тогава, през ония дни ще постят. 21Никой не кърпи вехта дреха с кръпка от небелен плат; инак, новопришитото ще отдере от вехтото, и съдраното ще стане по-грозно. 22Никой не налива ново вино във вехти мехове; инак, новото вино ще спука меховете, и виното ще изтече, и меховете ще се изхабят; но ново вино трябва да се налива в нови мехове.

Светите прародители на Бога Йоаким и Анна

Свети Йоаким беше от племето на Юда и потомък на цар Давид. Света Анна беше от племето на Леви, дъщеря на свещеник на име Матан. Три дъщери имаше Матан: Мария, Зоя и Анна. Мария стана майка на Саломея, носещата миро; Зоя роди Елисавета, майка на Свети Йоан Кръстител; а Анна се омъжи за Йоаким в Назарет. Йоаким и Анна, за тяхна голяма скръб, бяха бездетни в продължение на петдесет години. Те живееха в молитва и запазваха само една трета от доходите си за себе си, като даваха една трета на бедните и една трета на Храма. Веднъж, когато бяха дошли в Ерусалим, за да принесат жертва в Храма, Йоаким беше публично осмиван от първосвещеника Исахар заради бездетността си. Йоаким и Анна, дълбоко наскърбени, се молеха горещо Бог да им дари чудото, което беше извършил за Авраам и Сара, и да им даде дете в старостта им. Веднъж, докато всеки от тях се молеше насаме на уединено място, на всеки от тях се явиха ангели и им разкриха, че ще им бъде дадена благословена дъщеря, „чрез която ще бъдат благословени всички народи и чрез която ще дойде спасението на света“. И двамата се втурнали към дома, за да си разкажат радостната вест, и се прегърнали, когато се срещнали. (Това е моментът, изобразен на иконата им.) Анна заченала и родила Пресветата Богородица. И двамата починали в мир, не много след като я изпратили да живее в Храма.

Памет на Третия Вселенски събор (431)

Съборът, свикан от император Теодосий Младши, се събра в Ефес. Двестата отци, събрали се там, осъдиха учението на Несторий, патриарх на Константинопол, който не наричаше Светата Дева Мария Богородица (Божия Родителка), а само Христородица (Христоноска). Светите отци на Събора ясно потвърдиха, че Дева Мария е и трябва да се нарича Божия Майка. Те също така потвърдиха учението на първите два Събора и постановиха, че Никейският символ на вярата не може да бъде променян (както по-късно беше направено от Западната църква).

Свети мъченик Севериан от Себасте (320)

Той беше виден гражданин на Себасте по времето на царуването на Лициний. Когато Четиридесетте мъченици от Себасте (9 март) бяха в затвора, той ги окуражаваше и утешаваше. Заради това и заради християнския си пример, който беше обърнал много езичници в региона, провинциалният управител Лисий заповяда да бъде арестуван. Но преди войниците да успеят да го намерят, той се яви пред управителя и открито изповяда вярата си. Заради това беше подложен на много дни ужасни мъчения, по време на които постоянно увещаваше вярващите, които го следваха, да останат твърди в изповядването си на Христос. След удивителна издръжливост на мъченията си, той предаде духа си на Бога.

По време на погребението на светеца съпругът на една от слугините му беше чудесно възкресен от мъртвите и живя още петнадесет години. Християните не можеха да решат къде да погребат Севериан, затова изплетоха венец от цветя и го положиха върху тялото му, за да очакват знак от небето. Орел взе венеца и го пусна в близката гора. Християните погребаха мъченика там, където падна венецът; гробът му стана извор на чудеса, а човекът, който беше възкресен от мъртвите, се грижеше за него до края на живота си.

Светият ни отец Киаран от Клонмакнойс (549)

Роден в семейството на колесар в Ирландия, той постъпил в монашеския живот, когато бил много млад, в манастира Клонард, където станал ученик на Св. Финниан (12 декември). Той станал един от „Дванадесетте апостоли на Ирландия“, всички от които били ученици на Св. Финниан. Киаран основал великия манастир Клонмакнойс (произноси се клон -мак-ниш) на река Шанън, който се превърнал в един от най-великите манастири в Ирландия. Веднъж, по време на голям глад, той раздал цялата храна на манастира на хората, поверявайки оцеляването на монасите и своето собствено на Божията провидение. Свети Киаран починал в мир, едва на трийсет и три години, през 549 г.