1 Коринтяни 4.1-5 (Апостол)

1И тъй, нека всякой човек ни счита за служители Христови и разпоредници на тайните Божии; 2а това, що нататък се иска от разпоредниците, то е - всеки от тях да се окаже верен. 3Малко ми струва да бъда съден от вас, или от човешки съд; но и аз сам себе си не съдя. 4Защото в нищо виновен не се съзнавам, ала с това се не оправдавам: съдия ми е Господ. 5Прочее, за нищо не съдете преди време, докле не дойде Господ, Който и ще изнесе на виделина тайните на мрака и ще извади наяве намеренията на сърцето; и тогава похвалата ще бъде всекиму от Бога.

Матей 23.1-12 (Евангелие)

1Тогава Иисус заговори на народа и на учениците Си 2и рече: на Моисеевото седалище седнаха книжниците и фарисеите, 3затова всичко, що ви кажат да пазите, пазете и вършете; а според делата им не постъпвайте, защото те говорят, а не вършат: 4връзват бремена тежки и мъчни за носене и ги турят върху плещите на човеците, а сами не искат и с пръст да ги помръднат; 5и всичките си работи вършат, за да ги видят човеците; разширяват своите хранилища * и правят големи полите на дрехите си; 6обичат първо място по гощавките и предни седалища в синагогите, 7и поздрави по тържищата, и - да им казват човеците: учителю, учителю! 8А вие недейте се нарича учители; защото един е вашият Учител - Христос, а всички вие сте братя; 9и никого на земята недейте нарича свой отец, защото един е вашият Отец, Който е на небесата; 10и наставници недейте се нарича; защото един е вашият Наставник - Христос. 11Но по-големият между вас да ви бъде слуга; 12защото, който превъзнесе себе си, ще бъде унизен; а който се смири, ще бъде въздигнат.

Св. Андрей, луд за Христа (911)

Св. Андрей беше купен като роб от Теогност, богат гражданин на Константинопол, по времето на император Лъв Мъдри. Теогност разпозна необичайната способност на Андрей и го научи да чете и пише. Въпреки това Андрей, подчинявайки се на божествено откровение, поема аскезата на безумието за Христа, като се държи като луд през деня и тайно се моли през по-голямата част от нощта. Господарят му се опитва да го излекува от привидното му безумие, като поръчва да се четат молитви над него в църквата, но без резултат. Накрая той освобождава Андрей, който след това живее в абсолютна бедност в Константинопол, облечен в дрипи и хранещ се с хляба, даван му от милостиви християни. Всичко, което получава, освен необходимото за голото оцеляване, той дава на просяците, обикновено подигравайки се и обиждайки ги едновременно, за да не му благодарят или хвалят за делата му. Толкова искрени са молитвите му, че му е дадена благодатта да вижда ангели и демони, да разкрива тайните на другите, като по този начин ги отвръщаше от греховете им. Той беше този, който заедно с ученика си Епифаний видя видението на Защитния Покров на Божията Майка (виж 1 октомври). След живот на дълбока аскетична борба той почина в мир.

Свещеномъченик Киприан и девица-мъченица Юстина (304).

„Света Юстина, която беше от Дамаск, живееше в девственост заради Христа. Свети Киприан, който беше от Антиохия, започнал като посветен в магията и поклонник на демоните. Един глупав младеж, който беше запленен от красотата на Юстина, нае Киприан да я привлече към себе си; когато Киприан използва всички демонични средства, които познаваше, и се провали, отблъснат от силата на Христос, Когото Юстина призова, той разбра слабостта на демоните и позна истината. Освободен от демоничното заблуждение, той дойде при Христос и изгори всичките си книги по магия, кръсти се и по-късно се възкачи на епископския престол в своята страна. По-късно той и Юстина бяха арестувани от графа на Дамаск и, след като претърпяха много мъчения от негова ръка, накрая бяха изпратени при Диоклетиан в Никомедия, където бяха обезглавени през 304 г.“ (Великият Часослов)

Св. Касиан Гръцки, чудотворец от Углич (1504)

През 1473 г. принцеса София Палеолог пристигна в Русия с голяма свита, за да се омъжи за княз Иван III. Един от членовете на тази свита беше някой благородник на име Константин, роднина на последния византийски император Константин XI Палеолог. Константин постъпил на служба при архиепископ Йоасаф Ростовски и през 1489 г. заминал с него, когато той се оттеглил в манастира „Св. Терапонт“ на Бялото езеро. Самият Константин нямал намерение да стане монах, но през първата си нощ в манастира му се явил Св. Мартиниан (12 януари), който го увещавал да се отрече незабавно от света. Константин разказал за видението си на архиепископа, който потвърдил неговата автентичност, и Константин бил постриган за монах с името Касиан.

Новият монах се впуснал в аскетичната борба с плам: въпреки че прекарал живота си като принц, той с радост поемал най-ниските задачи и най-тежките послушания. По насърчение на своя приятел Св. Нил Сорийски (7 май), той започнал да води отшелнически живот край река Учма в Угличския край. С времето около него се събрали различни ученици и св. Касиан, против собствената си воля, станал глава на скит. В ученията си към учениците си той винаги наблягал на послушанието, грижата за бедните и молитвата за покойниците. Починал в мир.