Ефесяни 5.25-33 (Апостол)

25Вие, мъжете, обичайте жените си, както и Христос обикна църквата и предаде Себе Си за нея, 26за да я освети, като я очисти с водната баня чрез словото; 27за да я представи на Себе Си славна църква, която няма петно, или порок, или нещо подобно, но да бъде света и непорочна. 28Тъй са длъжни мъжете да обичат жените си, както обичат телата си: който обича жена си, себе си обича. 29Защото никой никога не е намразил плътта си, а я храни и съгрява, както и Господ - църквата, 30понеже ние сме членове на тялото Му - от плътта Му и от костите Му. 31"Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и ще бъдат двамата една плът". 32Тази тайна е велика; но аз говоря за Христа и за църквата. 33Тъй и всеки един от вас така да обича жена си, както обича себе си, а жената да се бои от мъжа си.

Лука 4.1-15 (Евангелие)

1Иисус, изпълнен с Духа Светаго, върна се от Иордан, и поведен беше от Духа в пустинята; 2там Той биде изкушаван четирийсет дена от дявола, и нищо не яде през тия дни; а като се изминаха те, най-сетне огладня. 3И рече Му дяволът: ако си Син Божий, кажи на тоя камък да стане хляб. 4А Иисус му отговори и рече: писано е, че не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово Божие. 5И като Го възведе на висока планина, дяволът Му показа всички царства на вселената в един миг време. 6И рече Му дяволът: Тебе ще дам властта над всички тия царства и славата им, понеже тя е мене предадена, и аз я давам, комуто искам; 7ако, прочее, ми се поклониш, всичко ще бъде Твое. 8Иисус му отговори и рече: махни се от Мене, сатана! защото писано е: "Господу, Богу твоему се покланяй, и Нему едному служи". 9И заведе Го в Иерусалим, постави Го на храмовата стряха и Му рече: ако си Син Божий, хвърли се оттук долу; 10защото писано е: "на Ангелите Си ще заповяда за Тебе да Те запазят; 11и на ръце ще Те понесат, да не би някак да препънеш о камък ногата Си". 12Иисус му отговори и рече: казано е: "няма да изкусиш Господа, Бога твоего". 13И като свърши всички изкушения, дяволът отстъпи от Него до някое време. 14И върна се Иисус със силата на Духа в Галилея; и пръсна се мълва за Него по цялата околна страна. 15Той поучаваше в синагогите им, прославян от всички.

Свети мъченик Нестор, спътник на Свети Димитрий (306)

Виж Свети Димитрий, почитан вчера, 26 октомври.

Света Прокла, съпругата на Понтий Пилат.

Когато Пилат се канеше да съди Христос, Прокла се опита да го разубеди, като каза: „Не се занимавай с този праведен човек, защото днес претърпях много страдания в съня си заради него.“ Пилат пренебрегна предупреждението ѝ. (Виж Матей 27). Света Прокла почива в мир.

Нашият преподобен отец Димитрий от Басарабов (Румъния) (XIII в.)

Роден е в началото на XIII век в селско семейство в село Басаров, което тогава е било част от България. Още в детството си той се посвети на поста и молитвата. Веднъж, докато вървеше през полето, той случайно стъпи върху птиче гнездо в тревата, убивайки малките птици. Той беше толкова изпълнен с разкаяние, че ходи бос в продължение на три години, зима и лято, в знак на покаяние. Когато порасна, той се присъедини към манастир и след няколко години живот в общността получи благословия да живее в пещера близо до река Лом. След много години на самотна борба той починал в пещерата си. Минали триста години, през които споменът за този скромен аскет бил напълно забравен. Тогава, една пролет, реката наводнила пещерата и отнесла тялото на Деметрий, което лежало нетленно в пещерата векове наред. Тялото било отнесено надолу по течението и погребано в чакъл. Минали още сто години и светецът се явил в съня на едно парализирано момиче, като й казал да помоли родителите си да я заведат на брега на реката, където тя ще бъде излекувана. Семейството, заедно с много духовници и селяни, отишло на място, където някои местни хора по-рано били видели необяснима светлина. Те копали и скоро открили все още нетленното и сияйно тяло на Св. Димитрий, чрез което момичето било излекувано мигновено. В село Басарабово е построена църква в чест на скъпоценните мощи и през годините светецът е извършил там много чудеса.

През 1774 г., по време на руско-турската война, генерал Петър Салтиков е наредил светите мощи да бъдат отнесени в Русия, за да не бъдат осквернени от турците. Когато мощите пристигнали в Букурещ, един благочестив християнин, приятел на генерала, го умолявал да не лишава страната от един от най-скъпоценните ѝ светци; затова генералът взел само едната ръка на светеца и я изпратил в Киевско-Печерската лавра. Тялото на Свети Димитрий било поставено в катедралата на Букурещ, където се почита оттогава. Всяка година на 27 октомври се провежда тридневен празник в чест на светеца, на който присъстват множество вярващи.