08 Октомври 2173
Петък от 15-а седмица след Петдесетница

Пост

Почитани светии

Преп. Пелагия Покайница
Светата ни майка Пелагия (461)
Света Таис, покаялата се блудница (IV в.)

Библейски четива (Синодален превод)

Галатяни 4.8-21 (Апостол)

8Но тогава, понеже не знаехте Бога, служехте на богове, които по естество не са богове; 9а сега, като познахте Бога, или, по-добре, като бидохте познати от Бога, как се връщате пак към немощните и оскъдни стихии и искате пак изново да им служите? 10Тачите дни, месеци, времена и години. 11Боя се за вас, да не би напразно да съм се трудил помежду ви. 12Моля ви, братя, бъдете като мене, защото и аз бях като вас. Вие с нищо не сте ме обидили: 13знаете, че, когато ви благовестих за пръв път, аз бях немощен по плът, 14и при все това, вие не презряхте моето в плътта ми изкушение и не се погнусихте от него, но ме приехте като Ангел Божий, като Христа Иисуса. 15Колко благатки бяхте тогава! Свидетелствувам за вас, че, ако да можеше, очите си щяхте да изтръгнете и да ми ги дадете. 16И тъй, враг ваш ли станах, като ви говоря истината? 17Ревнуват за вас не с добра цел, но искат да ви отлъчат от мене, та вие за тях да ревнувате. 18Добре е да имате ревност към доброто винаги, а не само когато съм помежду ви. 19Чеда мои, за които съм пак в родилни болки, докле се изобрази във вас Христос, 20искал бих сега да бъда помежду ви и да изменя гласа си, защото съм в недоумение за вас. 21Кажете ми вие, които желаете да бъдете под закона: не слушате ли закона?

Марк 6.45-53 (Евангелие)

45И веднага накара учениците Си да влязат в кораба и да минат пред Него насреща към Витсаида, докле Той разпусне народа. 46И като се отдели от тях, отиде на планината, за да се помоли. 47Привечер корабът беше сред морето, а Той самичък на сушата. 48И ги видя да се измъчват при плаването, понеже им беше противен вятърът; а около четвърта стража през нощта приближи се до тях, като ходеше по морето, и искаше да ги отмине. 49Като Го видяха да ходи по морето, те помислиха, че това е привидение, и извикаха; 50защото всички Го видяха и се смутиха. Той веднага заговори с тях и им рече: дерзайте! Аз съм, не бойте се! 51И влезе при тях в кораба; и вятърът утихна. И те извънредно се слисаха и чудеха в себе си. 52Защото не бяха се вразумили от чудото с хлябовете, понеже сърцето им се беше вкаменило. 53И като преплуваха, пристигнаха в земята Генисаретска, и пристанаха на брега.

Жития на светиите

Светата ни майка Пелагия (461)

„Тази светица беше известна актриса от град Антиохия и езичница, която водеше живот на необуздана разпуснатост и доведе мнозина до погибел. Наставена и кръстена от един епископ на име Нонн (10 ноември), тя замина за Елеонската планина близо до Йерусалим, където живееше като отшелница, преструвайки се на евнух на име Пелагий. Тя живеела в такава святост и покаяние, че в рамките на три или четири години била счетена за достойна да почива в благоухание на святост, в средата на V век. Гробът ѝ на Елеонската планина е място за поклонение оттогава насам.“ (Великият Часослов). Прологът добавя, че Пелагия е натрупала голямо състояние като куртизанка, което изцяло раздала на бедните при обръщането си.

Света Таис, покаялата се блудница (IV в.)

Тя живеела в Александрия, където, когато била на седемнадесет години, собствената й майка я настанила в публичен дом, където благодарение на голямата си красота тя успяла да натрупа известно богатство. Свети Серапион (21 март), като чул за Таис и нейния начин на живот, бил подтикнат от Бога да се опита да я обърне към вярата. Той се облякъл като войник, намерил я, дал й златна монета и отишъл с нея в стаята й. Когато вратата се затвори, той свали туниката си, разкривайки монашеската си одежда, и я попита дали може да говори с нея. Сълзи в очите той й разказал за съдбата, която очаква грешниците, и за безкрайното милосърдие на Бога, който желае всички да бъдат спасени и приема всеки покаял се грешник. Таис, чието сърце се разтопило от думите му, изтичала на площада, изгорила всички скъпи дрехи и вещи, които беше придобила чрез занаята си, и отишла със Серапион в женски манастир. Там той я наставлява да остане в уединение в килията си, постоянно да моли за Божията милост и да яде само през ден; тя трябвало да прави това, докато не получи други указания. Таис живяла по този начин в продължение на три години, с такъв плам, че учудила всичките си монашески сестри. Междувременно свети Серапион отиде при свети Антоний Велики, за да го попита дали Бог е приел покаянието на Таис. Свети Антоний и неговите братя прекараха нощта в молитва и получиха видение, в което им беше потвърдено, че Таис е била счетена за достойна за Божията милост. Връщайки се в манастира, Серапион накара покаялата се светица да напусне килията си, макар че по това време тя вече желаеше само да прекара живота си в покайна молитва. След като прекарала само петнадесет дни в общия живот на манастира, святата Таис починала в мир.