2 Коринтяни 3.12-18 (Апостол)

12Прочее, като имаме такава надежда, ние действуваме с голямо дръзновение, 13а не както Моисей, който туряше покривало на лицето си, за да се не взират синовете Израилеви в края на преходното. 14Ала умовете им се затъпиха, понеже и доднес, кога се чете Ветхият Завет, остава неснето същото покривало, което се снима чрез Христа. 15И доднес, кога се чете Моисей, покривало лежи на сърцето им. 16Но, кога се обърнат към Господа, покривалото се снима. 17А Господ е Духът; дето пък е Духът Господен, там има свобода. 18А ние всички с открито лице, като в огледало, гледайки славата Господня, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, като от Духа Господен.

Лука 6.1-10 (Евангелие)

1В съботата, първа след втория ден на Пасха, случи Му се да минава през посевите, и учениците Му късаха класове и, като ги стриваха с ръце, ядяха. 2А някои от фарисеите им рекоха: защо вършите това, което не бива да се върши в събота? 3Иисус им отговори и рече: нима не сте чели, що стори Давид, когато огладня сам и ония, които бяха с него? 4Как влезе в Божия дом, взе хлябовете на предложението, що не биваше да яде никой, освен самите свещеници, и яде, и даде на ония, които бяха с него? 5И рече им: Син Човеческий е господар и на съботата. 6Случи Му се и в друга събота да влезе в синагогата и да поучава. Там имаше един човек, комуто дясната ръка бе изсъхнала. 7А книжниците и фарисеите Го наблюдаваха, дали ще го излекува в събота, за да намерят обвинение против Него. 8Но Той знаеше помислите им и рече на човека с изсъхналата ръка: стани и се изправи насред. И той стана и се изправи. 9Тогава Иисус им рече: ще ви попитам: какво е позволено да прави човек в събота: добро ли, или зло? Да спаси ли една душа, или да погуби? Те мълчаха. 10И като ги изгледа всички, рече на човека: протегни си ръката. Той така и направи; и ръката му стана здрава като другата.

Свети отец Григорий Декаполски (842)

Той е роден в Иринопол, един от „Десетте града“ на Мала Азия. Въпреки че родителите му искали да се ожени, той приел монашески живот като млад мъж и се подвизавал в продължение на много години, живеейки в отшелничество под ръководството на мъдър духовен отец. Един ден, докато се молил, той бил отнесен в Рая и изпитал блаженството, което изкупените ще познаят при всеобщото Възкресение. Видението му се сторило само за час, но той научил от ученика си, че е бил в екстаз четири дни.

Осъзнавайки, че Врагът може да се яви като ангел на светлината и че трябва да бъдем подозрителни към привидните откровения, той потърсил съвета на своя игумен, който го успокоил и му казал да благодари на Бога, като продължи в аскетичния си труд.

Скоро му било казано чрез откровение, че трябва да излезе в света, живеейки без земен дом, за да поддържа православната вяра, която тогава била подложена на атаки от иконоборците. Той пътувал през Ефес, Константинопол, Коринт, Рим, Сицилия, Солун и отново Константинопол, работейки в защита на вярата и вършейки много чудеса. Обикновено отсядал при бедни хора, които го приветствали в домовете си, въпреки че било забранено от закона да се приема православен монах (т.е. такъв, който защитава иконите). В последните си няколко години, измъчван от болест, той се установява в Константинопол, където почива в мир през 832 г., точно преди края на иконоборството и възстановяването на Православието. От 1490 г. нетленните му мощи се намират в манастира Бистрица в Румъния, където продължават да бъдат източник на чудеса за многото поклонници, които идват да им се поклонят.

Светият ни отец Прокъл, архиепископ на Константинопол (447)

Той бил ученик и писар на Свети Йоан Златоуст. Около 426 г. е ръкоположен за епископ на Кизик, но не е могъл да заеме катедрата си, защото друг е бил незаконно избран на негово място, затова остава в Константинопол. Около 428 г. Несторий е назначен за патриарх на Константинопол и почти веднага започва да проповядва своето богохулно учение, че Света Дева не може да се нарича Богородица, „Богоносец“, а само Христос, „Христоносец“. Прокъл се съпротивлява категорично на това учение, като веднъж изнася проповед в присъствието на еретическия патриарх, защитавайки православното учение за Богородица. Прокъл е издигнат на трона на патриарх на Константинопол през 434 г., след като Несторий е свален от длъжност и православното учение е ясно провъзгласено на Вселенски събор. Именно Прокъл убеждава император Теодосий Млади да върне светите мощи на неговия учител Свети Йоан Златоуст в Константинопол и ги приема при триумфалното им завръщане в града. Той починал в мир през 447 г.