23 Декември 2173
Четвъртък от 26-а седмица след Петдесетница

Рождественски пост — Разрешава се вино и елей

Почитани светии

Свети десет мъченици Критски
Десетте свети мъченици от Крит (250)
Нашият преподобни отец Павел, архиепископ на Неокесария (IV в.)
Свети отец Наум Охридски, чудотворец и просветител на славяните (ок. 900 г.)

Библейски четива (Синодален превод)

1 Тимотей 3.1-13 (Апостол)

1Верни са тия думи: желае ли някой епископство, добро нещо желае. 2Но епископът трябва да е непорочен, мъж на една жена, трезвен, целомъдър, скромен, почтен, страннолюбив, поучлив; 3не пияница, не побойник, не свадлив, не алчен за гнусна печалба, а кротък, миролюбив и не сребролюбив; 4да управлява добре къщата си и да има деца послушни със съвършена почтителност; 5защото, който не умее да управлява собствената си къща, как ще се грижи за църквата Божия? 6Да не е новопокръстен, за да се не възгордее и падне в еднакво осъждане с дявола. 7Трябва още той да има и добро свидетелство от външните, за да не бъде укоряван и да не падне в примката на дявола. 8Дяконите също трябва да бъдат почтени, недвуезични, да не са пристрастени към вино, нито алчни за гнусна печалба, 9да пазят тайнството на вярата с чиста съвест. 10И те трябва първом да бъдат изпитвани, та после, ако са безпорочни, да стават дякони. 11Също и жените им трябва да бъдат почтени, не клеветници, трезвени и верни във всичко. 12Всеки от дяконите трябва да бъде мъж на една жена, добре да управлява децата си и къщата си. 13Защото, които са служили добре, придобиват добър чин и голямо дръзновение във вярата, що имат в Христа Иисуса.

Лука 16.1-9 (Евангелие)

1А каза и на учениците Си: един човек беше богат и имаше пристойник, за когото му бе донесено, че разпилява имота му; 2и като го повика, рече му: какво е това, що чувам за тебе? Дай сметка за пристойничеството си, защото не ще можеш вече да бъдеш пристойник. 3Тогава пристойникът си рече: що да сторя? Господарят ми отнима от мене пристойничеството; да копая, не мога; да прося, срамувам се; 4сетих се, що да сторя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от пристойничеството. 5И като повика длъжниците на господаря си, всекиго поотделно, рече на първия: колко дължиш на господаря ми? 6Той отговори: сто мери масло. И рече му: вземи си разписката, седни и бърже напиши: петдесет. 7После рече другиму: а ти колко дължиш? Той отговори: сто крини пшеница. И му рече: вземи разписката си и напиши: осемдесет. 8И господарят похвали неверния пристойник, задето постъпил досетливо; защото синовете на тоя век в своя род са по-досетливи от синовете на светлината. 9И Аз ви казвам: придобийте си приятели с неправедно богатство, та, кога осиромашеете, те да ви приемат във вечните живелища.

Жития на светиите

Десетте свети мъченици от Крит (250)

И десетимата страдали заедно за Христос на остров Крит по време на управлението на император Деций. Те били измъчвани и унижавани в продължение на тридесет дни, но понасяли изпитанията си с такова спокойствие, че управителят се опасявал, че и други ще бъдат обърнати към вярата, затова ги обезглавил.

Нашият преподобни отец Павел, архиепископ на Неокесария (IV в.)

Този свети епископ бил толкова почитан, че бил призован от самия император Ликиний, който се опитал да го отвърне от вярата. Когато това се провалило, императорът заповядал да се излее разтопен метал върху ръцете на епископа, което ги оставило парализирани и ужасно обезобразени. Минали години, християнството било легализирано от Константин Велики и когато бил свикан Никейският събор, Свети Павел бил сред призовани епископи. Много от присъстващите епископи носели по телата си белезите на Господ Иисус (Гал. 6:17): изгубени носове, уши или очи, белези и изгаряния от изпитанията им за Христос. На събора император Константин коленичил пред Свети Павел и целунал ръцете му като свети мощи, казвайки: „Никога няма да се уморя да целувам тези ръце, които са загубили живота си заради моя Христос.“ След събора светият епископ служил в Неокесария още няколко години, след което починал в мир.

Свети отец Наум Охридски, чудотворец и просветител на славяните (ок. 900 г.)

Той бил ученик на светиите Кирил и Методий (11 май) и пътувал с тях по време на мисионерското им пътуване сред славяните. Заедно с тях и другите им спътници той издържал много изпитания, включително няколко затвора от ръцете на латинските франки, които се стремели да завземат контрола над областта Моравия, за да наложат латинския език и да разпространят ереста на филиокве. За известно време проблемите им били облекчени от папа Адриан II, който подкрепил мисията и назначил свети Методий архиепископ на Панония с юрисдикция над източноевропейските славянски земи. Но когато свети Методий починал, свети Наум и неговите спътници били отново затворени, след което изпратени в изгнание, където най-накрая намерили убежище в Православното царство България. Там те успели да продължат делото си на евангелизация на славянски език. Свети Наум основал манастира, който носи неговото име, на брега на Охридското езеро. След смъртта му мощите му били пренесени там за погребение и се почитат там и днес.