1 Тимотей 5.22-6.11 (Апостол)

22Ръце на никого не възлагай прибързано, нито ставай съучастник на чужди грехове. Пази себе си чист. 23Не пий вече само вода, но употребявай и малко вино, поради стомаха си и честите си боледувания. 24Греховете на едни човеци са явни и предварят в съд, а на някои отсетне се явяват. 25Също и добрите дела са явни; а които не са такива, не могат се утаи.

1Ония, които са под робско иго, да считат господарите си достойни за всякаква почест, за да се не хули името Божие и учението. 2Ония пък, които имат господари повярвали, да се не отнасят към тях небрежно, задето са братя, а с по-голямо усърдие да им слугуват, понеже тия, които получават техните услуги, са верни и възлюбени. Тъй поучавай и увещавай. 3Който поучава инак и не върви по здравите думи на Господа нашего Иисуса Христа и по учението за благочестие, 4той е помрачен от гордост, нищо не знае и е болен за празни разисквания и словопрения, от които произлизат завист, разпри, хули, лукави подозрения, 5зловредни препирни между човеци, които имат развратен ум, лишени са от истината и мислят, че благочестието служи за печалба. Бягай от такива. 6Голяма печалба е да бъде човек благочестив и доволен от себе си. 7Понеже нищо не сме донесли на света, явно е, че не можем и нищо да изнесем. 8Като имаме прехрана и облекло, нека с това бъдем доволни. 9А ония, които искат да се обогатяват, падат в изкушение, в примка и в много безразсъдни и вредни похоти, които потопяват човеците в провала и погибел. 10Защото корен на всички злини е сребролюбието, на което предавайки се, някои се отклониха от вярата и си навлякоха много мъки. 11Но ти, човече Божий, бягай от тия неща и стреми се към правда, благочестие, вяра, любов, търпение и кротост.

Лука 18.15-17, 26-30 (Евангелие)

15Донасяха при Него и младенци, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха това, забраниха им. 16Но Иисус, като повика младенците, рече: оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие. 17Истина ви казвам: който не приеме царството Божие като дете, няма да влезе в него. 26Които чуха това, рекоха: а кой може да се спаси? 27Но Той рече: невъзможното за човеците е възможно за Бога. 28Петър пък каза: ето, ние оставихме всичко и Те последвахме. 29Той им рече: истина ви казвам: няма никой, който да е оставил къща, или родители, или братя, или сестри, или жена, или деца, заради царството Божие, 30и да не е получил много повече в сегашно време, па и в идещия век живот вечен.

Светите младенци, убити заради Христос във Витлеем

Вижте Матей, гл. 2. Понякога се посочва, че броят им е четиринадесет хиляди.

В наши дни иконата на „Рахил, плачеща за децата си“ (Матей 2:18) е дошла да възпоменава и десетките милиони деца, починали чрез аборт.

Нашият преподобни отец Марцел, игумен на манастира на Неспящите (485)

Той е роден в богато семейство в Сирия в началото на V век. В ранна възраст той осъзнава безсмислието на светските неща, раздава цялото си богатство и отива в Ефес, където се прехранва като писар. Там е обучаван на добродетели от своя колега Промот, роб, който разпределя по-голямата част от печалбите си на бедните; след като свършвал работата за деня, Промот водел Марцел да се моли цяла нощ в църквите и манастирите.

Маркел чул за свети Александър Неспящи (25 февруари), който се заселил близо до Константинопол с около тридесет ученици, които си поставили за цел да отправят молитва и хвала към Бога по всяко време на деня и нощта. Манастирът предизвикал негодуванието на някои по-светски манастири и братята били принудени да избягат във Витиния. Там Марцел се присъединил към тях и приел монашески дресинг.

След смъртта на Свети Александър и неговия наследник, Марцел е избран за игумен на манастира против волята му. Под негово ръководство Манастирът на Неспящите се превръща в фар на святостта, като монаси се стичат към него от всички краища на Империята. Практиката на непрестанно служение на Бога се разпространява из цялата Империя, както на Запад, така и на Изток. Монасите са разделени на три групи според езика, който говорят: гръцки, латински или сирийски; всяка група се редува да отслужва службите на своя език и по този начин всеки час от деня е посвещаван на Божията слава. Манастирът не само расте, но и ражда други: известният Студийски манастир в Константинопол е основан от монаси от манастира на Марцел.

Свети Маркел участва в Халкидонския събор, защитавайки Православието от монофизитската ерес както на самия събор, така и в следващите години. Неговата щедрост и презрение към светското богатство били известни на всички: всеки, който идвал в манастира в нужда, получавал милостиня, но Бог винаги възстановявал средствата, за да може да се даде още. Когато Марцел наследил семейното богатство след смъртта на брат си, той не запазил нищо от него нито за себе си, нито дори за манастира си, а го раздал на по-бедните общности и на нуждаещите се.

Свети Маркел починал в мир около 484 г., след като живял аскетически живот в продължение на около шестдесет години.