Лука 24.1-12 (4-то утринно Евангелие)

1А в първия ден на седмицата, много рано, носейки приготвените благовония, те дойдоха при гроба, а заедно с тях и някои други, 2ала намериха камъка отвален от гроба. 3И като влязоха, не намериха тялото на Господа Иисуса. 4И докле недоумяваха за това, ето, изправиха се пред тях двама мъже в бляскави дрехи. 5И както бяха уплашени и навели лице към земята, - мъжете им рекоха: защо търсите Живия между мъртвите? 6Няма Го тука, но възкръсна; припомнете си, какво ви бе казал, когато беше още в Галилея, 7говорейки, че Син Човеческий трябва да бъде предаден в ръце на човеци грешници и да бъде разпнат и на третия ден да възкръсне. 8И спомниха си думите Му. 9И като се върнаха от гроба, обадиха всичко това на единайсетте и на всички други. 10Те бяха Магдалина Мария, и Иоана, и Мария, майка на Иакова, и другите с тях, които обадиха на апостолите за това. 11И техните думи им се показаха празни, и не им повярваха. 12Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото.

1 Тимотей 4.9-15 (Апостол)

9Тия думи са верни и достойни за всяко възприемане. 10Затова се и трудим и укори търпим, защото се уповахме на живия Бог, Който е Спасител на всички човеци, а най-вече на верните. 11Поръчвай това и поучавай. 12Никой да не презира младостта ти, но бъди образец за верните в слово, поведение, любов, дух, вяра и чистота. 13Докле дойда, занимавай се с четене, наставление и поучаване. 14Не занемаряй дарбата, която е в тебе и ти бе дадена чрез пророчество с възлагане върху ти ръцете на свещенството. 15За това се грижи, в това пребъдвай, та успехът ти да бъде явен във всичко.

Лука 19.1-10 (Евангелие)

1След това Иисус влезе в Иерихон и минаваше през него. 2И ето, някой си, на име Закхей, който беше началник на митарите и богат човек, 3искаше да види Иисуса, кой е Той, ала не можеше от народа, защото беше малък на ръст; 4и като се затече напред, покачи се на една смоковница, за да Го види, защото щеше да мине оттам. 5Иисус, като дойде на това място, погледна нагоре, видя го и му каза: Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти. 6И той бързо слезе и Го прие с радост. 7И всички, като видяха това, зароптаха и казваха: отби се при грешен човек. 8А Закхей застана и рече Господу: ето, половината от имота си, Господи, давам на сиромаси и, ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно. 9Тогава Иисус рече за него: днес стана спасение на тоя дом, защото и този е син на Авраама, 10понеже Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото.

Свети Евстатий, архиепископ на Антиохия (337)

Той е ръкоположен за епископ на Берея (Алепо) в Сирия, а след това на Антиохия през 324 г. Той взема активно участие в Никейския събор срещу арианската ерес. Неговата ревност за вярата предизвикала омразата на различни еретици, които свикали събор в Антиохия, където чрез клевети и лъжесвидетелства успели да свалят светия епископ от престола и да го изпратят в изгнание в Тракия, където той починал няколко години по-късно.

Свалянето от престола на светеца предизвика разкол в Антиохийската църква, който бе преодолян едва през 414 г. (вж. св. Мелетий, 12 февруари). Свети Йоан Златоуст публично възхвали Евстатий като мъченик, а мощите му най-накрая бяха върнати в Антиохия през 482 г. Синаксарионът казва: „Тогава народът излезе с ликуване да го посрещне с факли и тамян и го ескортира, докато той правеше триумфално влизане в града си, който по този начин възстанови единството си във вярата и в почитанието на този защитник на православието.“

Свети Йоан Схоластик, патриарх на Константинопол (577)

Той произхождал от района на Антиохия и станал духовен служител едва на петдесетгодишна възраст. Той спечели широка известност като представител на Антиохийската патриаршия в Константинопол и беше избран за патриарх на Константинопол след свалянето от престола на Евтихий през 565 г. Той състави „Номоканон“, сборник от църковни канони, и добави химна за причастие „От Твоята тайнствена вечеря...“ към Божествената литургия. Почива в мир.

Свети Захария, патриарх на Йерусалим (632)

Той е бил Скевофилакс, пазител на свещените съдове в Църквата на Константинопол, а след това е назначен за патриарх на Йерусалим през 609 г. Когато персите превземат Йерусалим през 614 г. и отнасят Светия Кръст на нашия Господ като трофей, Захария отива в Персия с Кръста, прегърнал го в ръцете си. През 631 г. император Ираклий победи персите и възвърна Кръста, като го донесе в Константинопол. Според един разказ Захария се върна с Кръста, след което отново пое управлението на Църквата в Йерусалим до смъртта си през 632 г., когато Модест (който беше действал в негово отсъствие) го наследи. Според друг разказ Свети Захария умря в изгнание, а Модест беше назначен за патриарх, когато Светият Кръст се върна в Йерусалим.