Римляни 14.19-23, 16.25-27 (Апостол)

19И тъй, нека търсим онова, що служи за мир и взаимно назидание. 20Зарад ястие не разрушавай делото Божие. Всичко е чисто, а лошо е за оня човек, който яде със съблазън; 21по-добре е да не ядеш месо, да не пиеш вино и да не правиш нищо, от което брат ти се препъва, или се съблазнява, или изнемогва. 22Имаш ли вяра? Имай си я за себе си пред Бога. Блажен е, който не осъжда себе си за това, що одобрява. 23А който се съмнява, осъден е, ако яде, защото яде не от вяра; а всичко, що не е от вяра, е грях.

Галатяни 5.22-6.2 (Апостол, Починали)

22А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, 23кротост, въздържание. Против такива няма закон. 24Ония пък, които са Христови, разпнали са плътта си със страстите и похотите. 25Ако живеем духом, по дух сме длъжни и да постъпваме. 26Да не бъдем пустославни, един други да се не дразним, един другиму да си не завиждаме.

1Братя, и да падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с дух на кротост, като се пазите да не би и вие да бъдете изкушени. 2Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов.

Матей 6.1-13 (Евангелие)

1Гледайте да не проявявате своята праведност пред човеците, за да ви видят; инак, няма да имате награда при Небесния ваш Отец. 2И тъй, кога правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерците по синагоги и по улици, за да ги хвалят човеците. Истина ви казвам: те вече получават своята награда. 3А ти кога правиш милостиня, нека лявата ти ръка не знае, какво прави дясната, 4та милостинята ти да бъде скришом; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве. 5И кога се молиш, не бъди като лицемерците, които обичат да се спират по синагоги и по кръстопътища да се молят, за да се покажат пред човеците. Истина ви казвам, те вече получават своята награда. 6А ти, кога се молиш, влез в скришната си стая и, като си заключиш вратата, помоли се на твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве. 7А кога се молите, не говорете излишно като езичниците; защото те мислят, че в многословието си ще бъдат чути; 8прочее, не бивайте тям подобни; защото вашият Отец знае, от какво имате нужда, още преди да поискате от Него. 9А молете се тъй: Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; 10да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята; 11насъщния ни хляб дай ни днес; 12и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си; 13и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия; защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин.

Матей 11.27-30 (Евангелие, Починали)

27Всичко Ми е предадено от Моя Отец, и никой не познава Сина, освен Отец; и нито Отца познава някой, освен Сина, и комуто Синът иска да открие. 28Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя; 29вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си; 30защото игото Ми е благо, и бремето Ми леко.

Нашите праведни отци са загинали мъченически в манастира „Свети Сава Осветени“ (633? 796?)

Светият манастир „Свети Сава“ все още съществува днес, по Божието провидение, въпреки че няколко пъти в STORYта си е бил ограбван и оставян празен. Веднъж е бил нападан от арабски нашественици. Монасите обмисляли да избягат, но техният игумен Тома казал: „Избягахме от света в тази пустош заради любовта към Христос; би било срамно за нас сега да бягаме от пустошта от страх от хората. Ако бъдем убити тук, ще бъдем убити заради любовта към Христос, заради когото сме дошли тук да живеем.“ Така монасите се съгласили единодушно да чакат нападателите си невъоръжени. Арабите убили някои със стрели, а други затворили в пещерата на „Свети Сава“, като запалили огън на входа, за да ги задушат с дим. Цялата група монаси получила по този начин привилегията да дадат живота си заради Христос.

Сведенията за датата се различават съществено: Великият часовник казва, че са починали по време на управлението на император Ираклий, когато Свети Модест е бил патриарх на Йерусалим (632-634); Прологът казва, че са починали през 796 г. по време на управлението на Константин и Ирина, когато Илия е бил патриарх на Йерусалим.

Света Фотина Самарянка (66)

Вижте нейното възпоменание на 26 февруари.

Свети Кътбърт Чудотворец, епископ на Линдисфарн (687)

Свети Кътбърт е роден във Великобритания около 635 г. и става монах в младостта си в манастира Мелроуз край река Туид. След много години борба като истински Христов свещеник, в служба както на своите братя, така и на пренебрегнатите християни от изолирани селски села, той става самотник на остров Фарн през 676 г. След осем години като отшелник, той е принуден да напусне тишината си, за да стане епископ на Линдисфарн, на който пост служи почти две години. Той се завръща в отшелничеството си два месеца преди да почине в мир през 687 г.

„Заради чудесата, които е извършил както през живота си, така и на гроба си след смъртта, той е наречен „Чудотворец на Британия“. Целият английски народ го е почитал, а кралете са били едновременно благодетели на неговото светилище и молители за неговите молитви. Единадесет години след смъртта му светите му мощи са разкрити като нетленни; когато тялото му е пренесено от Линдисфарн в катедралата в Дърам през август 1104 г., тялото му все още е било недокоснато от разложение, излъчвайки „миризма на най-сладък аромат“ и „от гъвкавостта на ставите му представляващо по-скоро спящ, отколкото мъртъв човек“. Накрая, когато най-нечестивият Хенри VIII осквернил светилището му, отваряйки го, за да го лиши от ценностите му, тялото му отново е намерено нетленно и е погребано през 1542 г. Смята се, че след това светите мощи на Свети Кътбърт са били скрити, за да бъдат предпазени от по-нататъшно оскверняване.“ (Великият часовник)