Исаия 28.14-22 (6-ти час)

14И тъй, слушайте словото Господне, хулители, управници на тоя народ, който е в Иерусалим. 15Понеже говорите: "сключили сме съюз със смъртта и с преизподнята сме договор направили: кога всепоражаващият бич минава, той не ще дойде до нас, защото лъжата направихме наше прибежище и с измама ще се прикрием", - 16затова тъй казва Господ Бог: ето, Аз полагам на Сион в основата камък, - камък изпитан, краеъгълен, драгоценен, здраво утвърден: който вярва в него, няма да се посрами. 17И ще поставя съда за мерило и правдата за къпони; и град ще изтреби прибежището на лъжата, и води ще потопят мястото на укривателството. 18И съюзът ви със смъртта ще се унищожи, и договорът ви с преизподнята не ще устои. Кога мине всепоражаващият бич, вие ще бъдете стъпкани. 19Щом той мине, ще ви хване; а той ще ходи всяка заран, денем и нощем, и само слухът за него ще внушава ужас. 20Твърде къса ще бъде постелката, за да се протяга; твърде тясна и завивката, за да се завие с нея. 21Защото Господ ще се вдигне, както на Перацим планина; ще се разгневи, както в Гаваонската долина, за да извърши делото Си, необикновено дело, и да свърши действието Си, чудното Си действие. 22И тъй, не кощунствувайте, за да не станат оковите ви по-яки; защото аз чух от Господа, Бога Саваота, че е определено изтреба за цяла земя.

Битие 10.32-11.9 (Вечерня)

32Това са племената на синовете Ноеви според родовете им, в народите им. От тях се разпространиха народите по земята след потопа.

1По цялата земя имаше един език и един говор. 2Като се дигнаха от Изток, те намериха равнище в Сенаарската земя и се заселиха там. 3И рекоха един другиму: хайде да направим тухли и да ги изпечем на огън. И тухлите им служеха вместо камъни, а земната смола - вместо вар. 4И рекоха: хайде да си съградим град и кула, висока до небето; и да си спечелим име, преди да се пръснем по лицето на цялата земя. 5Тогава Господ слезе да види града и кулата, що градяха синовете човешки. 6И рече Господ: ето, един народ са, и всички имат един език, а на, какво са почнали да правят; и няма да се откажат от онова, що са намислили да правят; 7нека слезем и смесим там езиците им тъй, че един да не разбира езика на другиго. 8И пръсна ги Господ оттам по цялата земя; и те спряха да зидат града (и кулата). 9Затова му е дадено име Вавилон, понеже там Господ смеси езика на цялата земя, и оттам ги пръсна Господ по цялата земя.

Притчи 13.19-14.6 (Вечерня)

19Немотия и срам за оногова, който отхвърля учение; а оня, който пази поука, ще бъде почитан. 20Изпълнено желание е приятно за душата; но за глупавите е тежко да отбягват злото. 21Който се събира с мъдри, мъдър ще бъде; а който другарува с глупави, ще се разврати. 22Грешниците зло ги преследва, а на праведниците добро ще се въздаде. 23Добрият оставя наследство и на внуци, а богатството на грешника се пази за праведния. 24Много храна бива и на нивата на бедните; но някои от тях гинат от безредица. 25Който жали пръчката си, мрази сина си; а който го обича, наказва го от детинство. 26Праведникът яде до насита, а коремът на беззаконните търпи лишение.

1Мъдра жена урежда къщата си, а глупавата я съсипва с ръцете си. 2Който ходи по прав път, бои се от Господа; но комуто пътищата са криви, той нехае за Него. 3В устата на глупеца е бичът на гордостта, а устата на мъдрите ги запазват. 4Дето няма волове, яслите са празни; а от силата на воловете има голяма печалба. 5Верен свидетел не лъже, а лъжлив свидетел ще наговори много лъжи. 6Разпътник търси мъдрост, и не намира; а за разумен знанието е леко.

Свети мъченик Сава Готски (372)

В кралство Влахия (в днешна Румъния) готите предприели жестоко преследване на християните. Готски принц дошъл в село Бузъу и попитал селяните дали там живеят християни. Те му се заклели, че няма. Тогава Сава се яви пред княза и казал: „Никой да не се заклева в моя полза. Аз съм християнин.“ Трогнат от смелостта му, князът пуснал Сава, казвайки: „Този не може да направи нито вреда, нито добро.“

На следващата година в селото дошъл свещеник на име Сансал и отпразнувал Пасха със Сава (който наистина бил единственият християнин там). Когато езичниците чули за това, те нападнали къщата на Сава и хванали двамата мъже. Влачили Сава гол през тръни, след което го завързали и него, и Сансала за дървета и се опитали да ги накарат да ядат месо, принесено в жертва на идоли. Никой от двамата не искал да се докосне до жертвите. Тогава князът осъдил Сава на смърт и го предал на войниците. Сава тръгнал към мястото на екзекуцията радостно, пеейки и хвалейки Бога. Виждайки неговата доброта, войниците се опитали да го освободят по пътя, но Сава отказал, казвайки им, че е техен дълг да изпълнят заповедта на княза.

Войниците го отвели до река, завързали камък за врата му и го хвърлили във водите, където той предал душата си на Бога. По-късно някои християни открили тялото му и го погребали с почести. Светецът бил на 31 години по време на мъченическата си смърт. По време на управлението на император Валент, гръцкият пълководец Йоний Соран намерил тялото на светеца по време на война срещу готите и го отнесъл в Кападокия.