Библейски четива (Синодален превод)
Яков 1.1-12
(Вечерня, Св. Марк)
1Иаков, раб на Бога и на Господа Иисуса Христа, праща поздрав на дванайсетте колена, които живеят пръснато.
2Смятайте го за голяма радост, братя мои, кога паднете в разни изкушения,
3като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда търпение;
4търпението пък нека бъде съвършено нещо, за да бъдете съвършени и цялостни, без никакъв недостатък.
5Ако ли някому от вас не достига мъдрост, нека проси от Бога, Който дава на всички щедро и без укор, - и ще му се даде.
6Но да проси с вяра и никак да не се съмнява; защото, който се съмнява, прилича на морска вълна, издигана и размятана от вятъра;
7такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа.
8Човек двоедушен във всичките си пътища е неуреден.
9Униженият брат да се хвали със своята висота,
10а богатият - със своето унижение, защото той ще премине, както цвят у трева:
11изгря слънце с жегата си и изсуши тревата, и цветът й олетя, и хубостта на нейния изглед изчезна; тъй ще увехне и богатият в своите пътища.
12Блажен е оня човек, който търпи изкушение, защото, след като бъде изпитан, ще получи венеца на живота, що Господ е обещал на ония, които Го обичат.
Яков 1.13-27
(Вечерня, Св. Марк)
13Никой, кога е в изкушение, да не казва: Бог ме изкушава; защото Бог се от зло не изкушава, а и Сам не изкушава никого,
14но всеки се изкушава, увличан и примамван от собствената си похот;
15след това похотта, като зачене, ражда грях, а грехът, извършен, ражда смърт.
16Не се заблуждавайте, възлюбени мои братя.
17Всяко добро даяние и всеки съвършен дар иде отгоре, слизайки от Отца на светлините, у Когото няма изменение, нито сянка от промяна.
18Той ни роди по Своя воля чрез словото на истината, за да бъдем като начатък на създанията Му.
19И тъй, възлюбени мои братя, нека всеки човек бъде бърз на слушане, бавен на говорене, бавен на гняв,
20защото човешкият гняв не върши Божия правда.
21Затова, като отхвърлите всяка нечистота и набрана злоба, с кротост приемете насаденото слово, което може да спаси душите ви.
22Бъдете изпълнители на словото, а не само слушатели, мамещи сами себе си.
23Защото, който слуша словото и го не изпълнява, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледало:
24погледне се, отмине, и веднага забравя, какъв е бил.
25Но който вникне в съвършения закон на свободата и пребъде в него, той, бидейки незабравлив слушател, а изпълнител на делото, ще бъде блажен в действията си.
26Ако някой от вас мисли, че е благочестив, но не обуздава езика си, а мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.
27Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това: да пригледваш сираци и вдовици в техните скърби и да се пазиш неосквернен от света.
Яков 2.1-13
(Вечерня, Св. Марк)
1Братя мои! дръжте вярата в Иисуса Христа, нашия Господ на славата, без лицеприятие.
2Защото, ако в събранието ви влезе човек със златен пръстен, с бляскави дрехи, па влезе и сиромах с прости дрехи,
3и погледнете на облечения с бляскави дрехи и му кажете: ти седни тук добре, а на сиромаха кажете: ти стой там, или седни тук, при подножието ми,
4то не направихте ли в себе си разлика между тях и не станахте ли съдии с лукави помисли?
5Послушайте, възлюбени мои братя! Нали сиромасите на света избра Бог да бъдат богати във вяра и наследници на царството, обещано от Него на ония, които Го обичат?
6А вие презряхте сиромаха. Нали богатите ви притесняват и нали те ви влачат по съдилища?
7Нали те хулят доброто име, с което се вие наричате?
8Ако изпълнявате обаче царския закон според Писанието: "възлюби ближния си като себе си" - добре правите.
9Но, ако гледате на лице, грях правите, и законът ви изобличава като престъпници.
10Който опази целия закон, а съгреши в едно, той бива виновен във всичко.
11Защото Оня, Който е казал: "не прелюбодействувай", казал е и: "не убивай"; затова, ако не прелюбодействуваш, но убиеш, ти биваш престъпник на закона.
12Говорете и постъпвайте като човеци, които ще бъдете съдени по закона на свободата.
13Защото съдът ще бъде безмилостен за оногова, който не е показал милост: милостта бива похвалявана на съда.
Марк 16.1-8
(2-ро утринно Евангелие)
1След като мина събота, Мария Магдалина, Мария Иаковова и Саломия купиха аромати, за да дойдат и Го помажат.
2И в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, след изгрев-слънце,
3и говореха помежду си: кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни?
4И като погледнаха, виждат, че камъкът е отвален: а той беше много голям.
5Като влязоха в гроба, видяха един момък, облечен в бяла дреха, да седи отдясно; и много се уплашиха.
6А той им казва: не се плашете. Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тук. Ето мястото, дето бе положен.
7Но идете, обадете на учениците Му и на Петра, че Той ви преваря в Галилея; там ще Го видите, както ви бе казал.
8И като излязоха скоро, побягнаха от гроба; тях ги обхвана трепет и ужас, и никому нищо не казаха, понеже се бояха.
Лука 10.1-15
(Утринно Евангелие, Св. Марк)
1След това Господ избра и други седемдесет ученици и ги разпрати пред Себе Си по двама за всеки град и място, където Сам щеше да отиде,
2и рече им: жетвата голяма, а работниците малко; затова молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.
3Вървете! Ето, Аз ви пращам като агнета посред вълци.
4Не носете ни кесия, ни торба, нито обуща, и никого по пътя не поздравявайте.
5И в която къща влезете, първом казвайте: мир на тая къща!
6И ако бъде там синът на мира, върху него ще почива вашият мир; ако ли не, ще се върне у вас;
7и в тая къща оставайте, яжте и пийте, каквото ви дадат; защото работникът заслужава своята заплата. Не прехождайте от къща в къща.
8И в който град влезете и ви приемат, яжте, каквото ви сложат;
9изцерявайте болните, които са в него, и казвайте им: приближи се до вас царството Божие.
10В който пък град влезете и не ви приемат, излезте по стъгдите му и кажете:
11и праха, полепнал по нас от вашия град, ви отърсваме; обаче да знаете, че се приближи до вас царството Божие.
12Казвам ви, че в оня ден за Содом ще бъде по-леко, отколкото за тоя град.
13Горко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаидо! Защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон чудеса, които станаха у вас, отдавна те, седнали във вретище и пепел, биха се покаяли;
14обаче, на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото вам.
15И ти, Капернауме, който до небе си се въздигнал, до ада ще се провалиш.
Евреи 9.11-14 (Апостол)
11Но Христос, като дойде Първосвещеник на бъдещите блага, с по-голяма и по-съвършена скиния, неръкотворна, сиреч не от обикновена направа,
12нито с козя и телешка кръв, но със Своята кръв влезе веднъж завинаги в светилището и придоби вечно изкупление.
13Защото, ако кръвта от юнци и козли, и пепелта от телица чрез поръсване осветява осквернените, за да се очистя плътта,
14колко повече кръвта на Христа, Който чрез Духа Светаго принесе Себе Си непорочен Богу, ще очисти съвестта ни от мъртви дела, за да служим на живия и истинския Бог!
Галатяни 3.23-29
(Апостол, Св. Мария)
23Преди да дойде вярата, бяхме под стражата на закона, заключени за вярата, която щеше да се открие.
24И тъй, законът беше за нас възпитател в Христа, за да се оправдаем чрез вяра;
25а след като дойде вярата, ние вече не сме под ръководството на възпитател.
26Защото всички сте синове Божии чрез вярата в Христа Иисуса;
27всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте.
28Няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса.
29Ако пък вие сте Христови, тогава Авраамово семе сте, и по обещание наследници.
1 Петрово 5.6-14
(Апостол, Св. Марк)
6И тъй, смирете се под крепката ръка Божия, за да ви въздигне, кога дойде време.
7Всичките си грижи Нему възложете, защото Той се грижи за вас.
8Бъдете трезвени, бъдете бодри, защото вашият противник, дяволът, като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне;
9противостойте му с твърда вяра, като знаете, че такива също страдания сполетяват и братята ви в света.
10А Бог на всяка благодат, който е призвал вас за вечната Си слава в Иисуса Христа, Сам, след кратковременното ви страдание, да ви усъвършенствува, утвърди, укрепи и направи непоколебими.
11Нему слава и владичество вовеки веков. Амин.
12Написах ви накратко по Силуана, верния брат, както мисля, като ви утешавам и уверявам, че това е истинска Божия благодат, в която вие стоите.
13Поздравява ви избраната заедно с вас църква във Вавилон, и син ми Марко.
14Поздравете се един други с целование любовно. Мир на всички ви, които сте в Христа Иисуса. Амин.
Марк 10.32-45 (Евангелие)
32Когато бяха на път, възлизайки за Иерусалим, Иисус вървеше пред тях, а те бяха смаяни; и следвайки подире Му, бояха се. И като повика пак дванайсетте, Той почна да им говори, какво ще стане с Него:
33ето, възлизаме за Иерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт, и ще Го предадат на езичниците;
34и ще се поругаят над Него, и ще Го бичуват, и ще Го оплюят, и ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.
35Тогава се приближиха до Него Зеведеевите синове, Иаков и Иоан, и рекоха: Учителю, желаем да ни сториш, каквото поискаме.
36Той ги попита: какво искате да ви сторя?
37Те Му рекоха: дай ни да седнем при Тебе, един отдясно, а друг отляво, в славата Ти.
38Но Иисус им рече: не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?
39Те отговориха: можем. А Иисус им каза: чашата, която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите;
40но да дам да се седне Мене отдясно и отляво, не зависи от Мене; сядането е на ония, за които е приготвено.
41И десетте, като чуха, почнаха да негодуват за Иакова и Иоана.
42А Иисус, като ги повика, рече им: знаете, че ония, които се смятат за князе на народите, господаруват над тях, и велможите им властвуват върху тях.
43Но между вас няма да бъде тъй: който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга;
44и който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб.
45Защото и Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина.
Лука 7.36-50
(Евангелие, Св. Мария)
36Някой от фарисеите Го помоли да яде с него; и Той, като влезе в къщата на фарисея, седна на трапезата.
37И ето, една жена от града, която беше грешница, като узна, че Той седи на трапеза в къщата на фарисея, донесе алабастрен съд с миро;
38и като застана отзад при нозете Му, плачейки, почна да облива нозете Му със сълзи; и ги изтриваше с косата си, целуваше ги и мажеше с миро.
39Като видя това фарисеинът, който Го бе поканил, рече в себе си: да беше пророк Тоя, щеше да знае, коя и каква е жената, която се допира до Него, защото тя е грешница.
40Като се обърна към него, Иисус рече: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той отвърна: кажи, Учителю!
41Иисус рече: един заимодавец имаше двама длъжника: единият му дължеше петстотин динария, а другият - петдесет;
42но, понеже нямаха с какво да заплатят, той прости и на двамата. Е, кажи, кой от тях повече ще го обикне?
43Симон отговори и рече: мисля, тоя, комуто повече прости. А Той му рече: право отсъди.
44И като се обърна към жената, рече Симону: видиш ли тая жена? Влязох у дома ти, вода за нозете ти Ми не даде, а тая със сълзи обля нозете Ми и с косата си ги изтри.
45Ти целование Ми не даде; а тая, откак влязох, не престана да целува нозете Ми.
46Ти с елей не помаза главата Ми; а тая с миро помаза нозете Ми.
47Затова казвам ти: прощават й се многото грехове, задето много обикна; а комуто малко се прощава, той малко обича.
48Ней пък рече: прощават ти се греховете.
49И тия, които седяха с Него, на трапезата, почнаха да си думат: кой е Тоя, дето и грехове прощава?
50А Той рече на жената: твоята вяра те спаси; иди си смиром.
Марк 6.7-13
(Евангелие, Св. Марк)
7Като повика дванайсетте, начена да ги разпраща по двама, и им даде власт над нечистите духове.
8И им заповяда, нищо да не взимат за по път, освен една тояга: ни торба, ни хляб, ни пари в пояса,
9но да се обуват в прости обуща и да не обличат две дрехи.
10И рече им: ако някъде влезете в къща, оставайте в нея, докато си отидете оттам.
11И ако някои не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам, отърсете праха от нозете си, за свидетелство срещу тях. Истина ви казвам: по-леко ще бъде на Содом и Гомора в съдния ден, отколкото на оня град.
12Те тръгнаха и проповядваха покаяние;
13изгонваха много бесове, и мнозина болни помазваха с елей, и ги изцеряваха.