Деяния 2.38-43 (Апостол)

38А Петър им рече: покайте се, и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете; и ще приемете дара на Светаго Духа. 39Защото за вас е обещанието, за вашите деца и за всички далечни, които би призовал Господ, Бог наш. 40И с много други думи свидетелствуваше и ги приканваше, думайки: спасявайте се от тоя опак род. 41И тъй, които приеха на драго сърце думите му, кръстиха се; и се присъединиха в оня ден около три хиляди души. 42И постоянствуваха в учението на апостолите, в общуването, в хлеболомението и в молитвите. 43Страх обзе всяка душа, защото много чудеса и личби ставаха чрез апостолите в Иерусалим.

Йоан 3.1-15 (Евангелие)

1Измежду фарисеите имаше един човек, на име Никодим, началник иудейски. 2Той дойде при Иисуса нощем и Му рече: Рави, знаем, че си учител, дошъл от Бога, защото никой не може да прави тия чудеса, които Ти правиш, ако не бъде с него Бог. 3Иисус му отговори и рече: истина, истина ти казвам: ако някой се не роди свише, не може да види царството Божие. 4Никодим Му казва: как може човек, бидейки стар, да се роди? Нима може втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди? 5Иисус отговори: истина, истина ти казвам: ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие; 6роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух. 7Недей се чуди, задето ти казах: вие трябва да се родите свише. 8Вятърът духа, дето иска, и гласа му чуваш, но не знаеш, отде иде и накъде отива; тъй бива с всекиго, роден от Духа. 9Никодим Му отговори и рече: как може да бъде това? 10Иисус му отговори и рече: ти си учител Израилев, та това ли не знаеш? 11Истина, истина ти казвам: ние говорим за това, що знаем, и свидетелствуваме за онова, що сме видели; а нашето свидетелство вие не приемате. 12Ако за земни работа ви говорих, и не вярвате, - как ще повярвате, ако бих ви говорил за небесни? 13Никой не е възлязъл на небето, освен слезлия от небето Син Човеческий, Който пребъдва на небето. 14И както Моисей издигна змията в пустинята, тъй трябва да се издигне Син Човеческий, 15та всякой, който вярва в Него, да не погине, но да има живот вечен.

Света дева-мъченица Гликерия в Хераклея (141).

На езически празник в Тракия, когато управителят на областта принасял жертва на идолите, свети Гликерия влязла в храма и се обявила за Христова слугиня. Когато управителят ѝ заповядал да принесе жертва на боговете, тя съборила статуята на Зевс, разбивайки я на парчета. Заради това, както и заради постоянния си отказ да се отрече от вярата си, тя била хваната и подложена на много мъчения. Първо управителят я запечатал в затворническа килия с намерението да я умори от глад; но на Гликерия се явил ангел и ѝ дал небесна храна. Когато изминало достатъчно време, за да се увери, че Гликерия е загинала, той отворил килията ѝ и всички присъстващи били изумени да я видят жива, здрава и изпълнена с радост. Тогава нейният тъмничар Лаодикий изповядал Христос и бил обезглавен. След това Гликерия била хвърлена в огън, но стояла в него невредима, хвалейки Бога като тримата деца във Вавилон. Накрая била хвърлена на диви зверове, където предала душата си на Бога. От мощите ѝ текло целебно миро.

Свети мъченик Александър Римски (298)

Той бил осемнадесетгодишен войник в армията на император Максимиан. Когато било принесено публично жертвоприношение на римските идоли, Александър отказал да участва, за което бил доведен пред капитан Тибериан, който му казал или да се отрече от Христос, или да умре. Когато отстоявал твърдо Христовата си позиция, бил арестуван и отведен през Македония до Византия, като бил жестоко измъчван на всяка спирка по пътя. Но където и да отивал, християните се стичали около него, окуражавали го и искали благословията му. Майка му, Пимения, пътувала с него през цялото пътуване. Във всичките си страдания Александър бил посещаван многократно от ангел Божий, който облекчавал болката му и го окуражавал. Както му бил заповядал Господ, Александър обичал и се молел за враговете си: На място, наречено Карасура, когато войниците, които го пазели, страдали от жажда, той се помолил и от сухо място бликнал извор със студена вода.

Накрая, на брега на река Ергина, Тибериан заповядал Александър да бъде обезглавен. Когато палачът вдигнал меча си, той видял сияйни Божии ангели около светия мъченик и се уплашил да удари. Александър попитал палача защо е спрял ръката му и, чувайки отговора, се помолил на Бог да отпрати ангелите, за да не се уплаши палачът. Ангелите изчезнали и Александър получил мъченическия си венец. Пимения, майка му, погребала тялото на сина си и на гроба му се случили много чудеса на изцеление. След известно време Александър се явил на майка си и ѝ казал за предстоящата ѝ смърт, която настъпила скоро след това.