Няма пост
16А единайсетте ученици отидоха в Галилея, на планината, дето им бе заповядал Иисус; 17и като Го видяха, поклониха Му се; а някои се усъмниха. 18И като се приближи Иисус, заговори и им рече: даде Ми се всяка власт на небето и на земята. 19И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, 20и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин.
12А чрез ръцете на апостолите ставаха у народа много личби и чудеса; и всички единодушно прекарваха в притвора Соломонов. 13От другите пък никой не смееше да се допре до тях; ала народът ги величаеше. 14А вярващи все повече се присъединяваха към Господа, множество мъже и жени, 15тъй че по улиците изнасяха болните и ги слагаха на постелки и одъри, та, като минава Петър, поне сянката му да осени някого от тях. 16Стичаха се в Иерусалим и мнозина от околните градове, донасяйки болни и от нечисти духове измъчвани, и всички се изцеряваха. 17Тогава първосвещеникът и всички, които бяха с него и принадлежаха към садукейската ерес, станаха и се изпълниха със завист, 18туриха ръка на апостолите и ги хвърлиха в общата тъмница. 19Но през нощта Ангел Господен отвори вратата на тъмницата и, като ги изведе, каза им: 20идете, застанете в храма и говорете на народа всички думи на тоя благодатен живот.
19А вечерта в тоя ден, първи на седмицата, когато вратата на къщата, дето се бяха събрали учениците Му, стояха заключени, поради страх от иудеите, дойде Иисус, застана посред и им казва: мир вам! 20И това като рече, показа им ръцете и нозете и ребрата Си. Учениците се зарадваха, като видяха Господа. 21А Иисус пак им рече: мир вам! Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам. 22И като рече това, духна и им казва: приемете Духа Светаго. 23На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат. 24А Тома, един от дванайсетте, наричан Близнак, не беше с тях, когато дохожда Иисус. 25Другите ученици му казваха: видяхме Господа. А той им рече: ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам. 26След осем дена учениците Му бяха пак вкъщи, и Тома с тях. Дойде Иисус, когато вратата бяха заключени, застана посред тях и рече: мир вам! 27После казва на Тома: дай си пръста тук, и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ. 28Отговори Тома и Му рече: Господ мой и Бог мой! 29Иисус му казва: Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали. 30И много други чудеса направи Иисус пред учениците Си, за които не е писано в тая книга. 31А това е написано, за да повярвате, че Иисус е Христос, Син Божий, и като вярвате, да имате живот в Неговото име.
Той е роден и израснал като невярващ, но приема вярата в Христос като млад мъж. Скоро след кръщението си, той чува за Пахомий (память на 15 май) и бяга, за да се присъедини към него в пустинята. Свети Пахомий приема Теодор за монах и заради неговото смирение и послушание, започва да го цени най-много от всички братя. Сестрата на Теодор се присъединява към него в пустинята, като приема живот в женски манастир и става негова игуменка. Когато майка им идва да ги върне от пустинята, тя от своя страна е убедена да остане в женския манастир като монах. Накрая, братът на Теодор, Пафнутий, също идва в манастира и е постриган.
Веднъж епископът на Панополис помолил свети Пахомий да му построи манастир; Пахомий поверил на Теодор да извърши работата. Някои от братята негодували срещу властта, дадена на Теодор, защото той бил по-млад от много от тях; но свети Пахомий казал: „Теодор и аз изпълняваме една и съща служба за Бога; и той има и властта да заповядва като отец.“ Когато свети Пахомий починал, той оставил свети Теодор да бъде духовен отец на манастирите, които той основал, задача, която той вярно изпълнявал до смъртта си в дълбока старост.
Той бил известен с чистотата и строгостта на живота си. Когато император Лъв VI се оженил за четвърти път (трите му предишни съпруги починали), патриархът го изгонил от църквата. Императорът изпратил патриарха в изгнание и одобрил брака му от делегати на римския папа. Когато императорът починал, Николай бил възстановен на патриаршеския престол и свикал събор през 925 г., на който четвъртите бракове били забранени в Църквата при никакви обстоятелства. Той починал мирно.
TITLEта Мистикос е била давана на някои високопоставени членове на Императорския съвет (вероятно защото са се срещали тайно). Патриархът е бил придворен с тази TITLE, преди да се отрече от света и да бъде постриган за монах.
Забележка: От ранни времена Източната и Латинската църква са се различавали във възгледите си за брака. Латинската църква е смятала и все още смята, че бракът се разтрогва със смърт, така че на теория е допустим произволен брой повторни бракове (гледна точка, която император Лъв се е опитал да използва). Източната църква традиционно се е отнасяла неудобно към всеки втори брак - някои от Отците дори наричат повторния брак на вдовици или вдовци „бигамия“. Въпреки това Източната църква толерира повторния брак (дори след развод) като отстъпка за спасението на онези, които не могат да поддържат самотното състояние.
„Свети Григорий Двоеслов разказва за нея, че е била едва на девет години, когато пресветата Божия Майка ѝ се явила два пъти, заобиколена от девици, окъпани в светлина. Когато Муса изразила желанието си да бъде включена в бляскавата компания на Небесната Царица, Божията Майка ѝ казала, че ще дойде за нея и ще я вземе в рамките на един месец, като ѝ обяснила как трябва да прекара тези тридесет дни. На двадесет и петия ден Муса легнал в леглото си и на тридесетия ден пречистата и свята Майка отново ѝ се явила, като я извикала с тих глас, на което Муса отговорил: „Ето ме, чакам, моя Госпожо! Готов съм!“, и тя издъхнала. Тя преминала от този живот към вечен живот през пети век.“ (Пролог)
Той е роден около 484 г. в Трали, Кери, Ирландия. Основава няколко манастира в Ирландия, от които главен е Клуен Ферта Бренаинд (на английски Клонферт) в графство Голуей. Неговите мисионерски и пастирски пътувания го отвеждат на пътешествия до шотландските острови и вероятно до Уелс; по този начин по негово време е известен като „Брендън Пътешественикът“. Той почина в мир.
В началото на девети век, латинска сага, Navigatio Brendani („Пътешествието на Брендан“), го превръща в герой на християнско приключение, включващо пътешествия до непознати земи далеч на запад от Ирландия. Разказът предоставя убедителни доказателства, че ирландски пътешественици са посещавали Америка още през VIII век, преди викингите; но дали самият Свети Брендан е правил тези пътешествия, е спорно.