Марк 16.9-20 (3-то утринно Евангелие)

9Възкръснал рано в първия ден на седмицата, Иисус се яви първом на Мария Магдалина, от която бе изгонил седем бяса. 10Тя отиде, та обади на ония, които са били с Него и които плачеха и ридаеха; 11но те, като чуха, че Той е жив, и че тя Го видяла, не повярваха. 12След това се яви в друг образ на двама от тях по пътя, когато отиваха в село. 13И като се върнаха, обадиха на останалите; но и тям не повярваха. 14Най-сетне се яви на самите единайсет, когато вечеряха, и ги смъмри за неверието и жестокосърдието им, че не повярваха на ония, които Го бяха видели възкръснал. 15И рече им: идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари. 16Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден. 17А повярвалите ще ги придружават тия личби: с името Ми ще изгонват бесове, ще говорят на нови езици; 18ще хващат змии, и, ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди; на болни ще възложат ръце, и те ще бъдат здрави. 19А след разговора с тях, Господ се възнесе на небето и седна отдясно на Бога. 20Те пък отидоха и проповядваха навсякъде; и Господ им помагаше и подкрепяваше словото с личби, от каквито то се придружаваше. Амин.

Деяния 6.1-7 (Апостол)

1В тия дни, когато учениците се умножаваха, произлезе между елинистите * ропот против евреите, задето вдовиците им не били пригледвани при разпределяне всекидневните дажби. 2Тогава дванайсетте апостола, като свикаха цялото множество ученици, казаха: не е добре ние да оставим словото Божие и да се грижим за трапезите. 3Затова, братя, погрижете се да изберете измежду вас седем души с добро име, изпълнени с Дух Светий и с мъдрост, които ще поставим на тая служба; 4а ние постоянно ще пребъдваме в молитва и в служба на словото. 5Това предложение се понрави на цялото множество; и избраха Стефана, мъж изпълнен с вяра и Дух Светий, Филипа и Прохора, Никанора и Тимона, Пармена и Николая, прозелит от Антиохия, 6които поставиха пред апостолите, а те, като се помолиха, възложиха ръце на тях. 7И тъй, словото Божие растеше, и броят на учениците се уголемяваше твърде много в Иерусалим; и голямо множество свещеници се покоряваха на вярата.

Марк 15.43-16.8 (Евангелие)

43дойде Иосиф Ариматейски, виден член от съвета, който и сам очакваше царството Божие, дръзна, та влезе при Пилата, и измоли тялото Иисусово. 44Пилат се почуди, че Той вече е умрял; и, като повика стотника, попита го: дали отдавна е умрял? 45И като узна от стотника, даде тялото Иосифу. 46А Иосиф, като купи плащаница, сне Го, па Го обви в плащаницата и положи в гроб, изсечен в скала; и привали камък върху вратата гробни. 47А Мария Магдалина и Мария Иосиева гледаха, де Го полагат.

1След като мина събота, Мария Магдалина, Мария Иаковова и Саломия купиха аромати, за да дойдат и Го помажат. 2И в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, след изгрев-слънце, 3и говореха помежду си: кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни? 4И като погледнаха, виждат, че камъкът е отвален: а той беше много голям. 5Като влязоха в гроба, видяха един момък, облечен в бяла дреха, да седи отдясно; и много се уплашиха. 6А той им казва: не се плашете. Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тук. Ето мястото, дето бе положен. 7Но идете, обадете на учениците Му и на Петра, че Той ви преваря в Галилея; там ще Го видите, както ви бе казал. 8И като излязоха скоро, побягнаха от гроба; тях ги обхвана трепет и ужас, и никому нищо не казаха, понеже се бояха.

Свети Михаил Изповедник, епископ на Синада (818)

„Този светец бил от Синада във Фригия в Мала Азия. В Константинопол той срещнал свети Теофилакт (8 март); свети патриарх Тарасий, узнавайки, че Михаил и Теофилакт желаят да станат монаси, ги изпратил в манастир на Черно море. Поради голямата им добродетел, свети Тарасий впоследствие ги принудил да приемат ръкополагане, Теофилакт за епископ на Никомидия, а Михаил за епископ на родната му Синада. Тъй като свети Михаил безстрашно изповядвал почитането на светите икони, той бил изгнан от император-иконоборец Лъв V Арменец, който царувал от 813 до 820 г. След като бил гонен от едно място на друго, в много трудности и горчиви мъки, свети Михаил починал в изгнание.“ (Великият часовослов)

Света Мария Мироносица, съпруга на Клеопа

---

Свети великомъченик Михаил от манастира „Свети Сава“ (IX в.)

Когато родителите му починали, младият Михаил раздал всичките си стоки и пътувал до Йерусалим, където влязъл в манастира „Свети Сава Осветени“. Веднъж бил изпратен в града да продаде някои ръчни изделия за манастира. Евнух на арабска принцеса го срещнал на улицата и го завел в дома на принцесата, за да покаже стоките си. (По това време Йерусалим бил управляван от мюсюлмански араби.) Принцесата, подобно на съпругата на Потифар, зародила незаконна страст към младия монах и го поканила в леглото си. Когато той отказал, разгневената принцеса го накарала да бъде пребит и отведен при султана, където го обвинила в богохулство срещу Мохамед. Султанът се опитал да го накара да приеме исляма, но той отказал. Когато доза отрова не оказала ефект върху светия Михаил, султанът го обезглавил публично в центъра на Йерусалим. Монасите взели тялото му и го погребали с почести в неговия манастир.

Света Дева Евфросиния, княгиня Полоцка (1173)

„Тя беше дъщеря на полоцкия княз Всеслав. Когато родителите ѝ пожелаха да се омъжи, тя избяга в манастир и се замонаши. Ангел Господен ѝ се яви три пъти, за да ѝ покаже мястото, където трябваше да построи нов манастир за девици. Тя посвети в монашество собствената си сестра Евдокия и много други млади момичета от редиците на аристокрацията. Една нейна роднина, Звенислава, княгиня Борисовска, донесе цялото си богатство, дрехи и скъпоценни бижута и каза: „Считам цялата красота на този свят за нищо и искам да дам тези прекрасни неща, приготвени за моя брак, на църквата на Спасителя. И желая да се венча с Него в духовен брак и да склоня глава под Неговото леко и леко иго.“ Ефросиния също я изповяда и ѝ даде името Евпраксия. В напреднала възраст Ефросиния прояви желание да умре в Йерусалим и се помоли за тази благодат. Бог чу молитвата ѝ и тя наистина почина в манастира „Свети Теодосий“ в Йерусалим на 23 май 1173 г., по време на посещение там.“ (Пролог)