Деяния 8.18-25 (Апостол)

18А Симон, като видя, че Дух Светий се дава чрез възлагане ръцете апостолски, донесе им пари 19и рече: дайте и мене тая власт, та, комуто възложа ръце, да приема Духа Светаго. 20Но Петър му каза: среброто ти да погине заедно с тебе, задето си помислил, че с пари се добива дарът Божий. 21Ти нямаш дял, ни жребие в тоя дар, защото сърцето ти не е право пред Бога. 22И тъй, покай се за това си зломислие и помоли се Богу: може би, ще ти се прости помисълът на твоето сърце; 23понеже те виждам изпълнен с люта жлъч и окован от неправда. 24А Симон отговори и рече: помолете се вие Господу за мене, та дано ме не постигне нищо от това, що казахте. 25Те пък, след като засвидетелствуваха и говориха словото Господне, тръгнаха обратно за Иерусалим, проповядайки Евангелието в много села самарийски.

Йоан 6.35-39 (Евангелие)

35Иисус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дохожда при Мене, няма да огладнее; и който вярва в Мене, няма да ожаднее никога. 36Но казах ви, че и Ме видяхте, и не вярвате. 37Всичко, що Ми дава Отец, ще дойде при Мене; и който дохожда при Мене, няма да го изпъдя вън; 38защото слязох от небето, не за да върша Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил. 39А волята на Отца, Който Ме е пратил, е тая: от всичко, що Ми е дал, да не погубя нищо, а да го възкреся в последния ден.

Свети апостол Карп от седемдесетте

Той беше един от седемдесетте и спътник на Свети Павел, който го споменава във 2 Тимотей 4:13. Става епископ в Тракия (Великият часовослов казва в Берия, Прологът във Варна), където претърпява мъченическа смърт. Свети Дионисий Ареопагит се среща с него и пише за него, заявявайки, че Карп никога не е започвал литургията, без първо да получи небесно видение.

От Пролога: „Не трябва да желаем смъртта на грешника, а неговото покаяние. Нищо не натъжава толкова Господа, Който е страдал на Кръста за грешниците, както когато Му се молим за смъртта на грешника и за отстраняването му от нашия път. Веднъж се случило, че апостол Карп загубил търпение и започнал да се моли на Бога да изпрати смърт на двама грешни мъже, единият езичник, а другият отстъпник от вярата. Господ му се явил и казал: „Ето, ето Ме; готов съм да бъда разпнат отново за спасението на човеците.“ Свети Карп разказал това събитие на Свети Дионисий Ареопагит, който го записал като урок за всички в Църквата, че трябва да се молим за спасението на грешниците, а не за тяхната погибел. Защото Господ „не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние“ (2 Петрово 3:9).“

Свети Августин Кентърбърийски, евангелизатор на Англия (ок. 605 г.)

Той е основател на Църквата в Южна Англия, която по това време е била почти изцяло езическа, въпреки че християнството процъфтява в келтските земи Ирландия, Уелс и части от Шотландия. Августин, монах в манастира „Свети Андрей“ в Рим, е избран от папа Григорий I да ръководи мисия в Англия. Той и група от около четиридесет монаси акостират в Англия през 597 г.; те са посрещнати топло от крал Етелберт, който е кръстен от Августин и по този начин става първият християнски крал на англосаксонския народ. През 601 г. папа Григорий прави Августин архиепископ на Британия и основава катедралата си в Кентърбъри, където също така основава манастир. Свети Августин работи безуспешно, за да обедини църквите си с тези на ирландските монаси и йерарси, които следват различни литургични практики, пазят различна дата на Пасха и не одобряват по-малко строгите римски монашески практики, въведени от архиепископа. Той почина в мир.

Свети новомъченик Александър Солунски (1794)

Той е роден в Солун и въпреки че е кръстен като християнин, приема исляма като млад мъж, като в крайна сметка става суфий (един от мистична секта сред мюсюлманите). Но с времето започва да се разкайва и стига до заключението, че мъченичеството е единственият начин да се очисти от петното на отричането си от Христос. След като се разкайва, той се явява на турците, облечен като християнин. Той е хвърлен в затвора и измъчван, но в отговор на всяко изкушение, заплаха или мъчение, той само казва: „Роден съм християнин и като християнин ще умра.“ Накрая е осъден на смърт, която Александър с радост приема като знак за Божията прошка. Той е посечен с меч в Смирна през 1794 г.