Матей 21.18-43 (Евангелие, Жених)

18А на утринта, връщайки се в града, огладня; 19и видя край пътя една смоковница, отиде при нея и, като не намери нищо на нея, освен едни листа, каза й: занапред да няма вече плод от тебе вовеки. И смоковницата веднага изсъхна. 20Като видяха това, учениците се почудиха и казаха: как тъй веднага изсъхна смоковницата? 21А Иисус им отговори и рече: истина ви казвам: ако имате вяра и не се усъмните, не само това, що беше извършено със смоковницата, ще извършите, но, ако и на тая планина кажете: дигни се и се хвърли в морето, - ще бъде; 22и всичко, що поискате в молитва с вяра, ще получите. 23И когато дойде Той в храма и поучаваше, пристъпиха до Него първосвещениците и стареите народни и рекоха: с каква власт вършиш това? и кой Ти е дал тая власт? 24Иисус им отговори и рече: ще ви попитам и Аз една дума; ако Ми отговорите на нея, и Аз ще ви кажа, с каква власт върша това: 25кръщението Иоаново откъде беше: от небето ли, или от човеците? А те разсъждаваха помежду си и думаха: ако речем - от небето, ще ни каже: а защо му не повярвахте? 26Ако ли речем - от човеците, боим се от народа, понеже всички имат Иоана за пророк. 27И отговориха Иисусу и рекоха: не знаем. И Той им рече: и Аз ви не казвам, с каква власт върша това. 28А как ви се струва? Един човек имаше двама сина; и отиде той при първия, та каза: чедо, иди днес работи на лозето ми. 29Но тоя отговори и рече: не искам; а после се разкая и отиде. 30И като дойде при другия, каза му същото. Тоя отговори и рече: ще ида, господарю, ала не отиде. 31Кой от двамата изпълни бащината воля? Отговарят Му: първият. Иисус им рече: истина ви казвам, че митарите и блудниците преварват ви в царството Божие; 32защото дойде при вас Иоан по пътя на праведността, и вие му не повярвахте, а митарите и блудниците му повярваха; вие пък, като видяхте това, не се разкаяхте отпосле, за да му повярвате. 33Чуйте друга притча: имаше един човек стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, съгради кула и, като го предаде на лозари, отиде си. 34И когато наближи гроздобер, той изпрати слугите си при лозарите, да му приберат плодовете. 35А лозарите, като уловиха слугите му, едного набиха, другиго убиха, а трети с камъни пребиха. 36Пак изпрати други слуги, по-много от първите; и с тях сториха същото. 37Най-сетне изпрати при тях сина си, като каза: ще се засрамят от сина ми. 38Но лозарите, като видяха сина, казаха помежду си: този е наследникът; хайде да го убием и да присвоим наследството му. 39И, като го уловиха, изведоха вън от лозето и убиха. 40И тъй, като си дойде господарят на лозето, какво ще направи на тия лозари? 41Отговарят Му: злодейците ще погуби зле, а лозето ще даде на други лозари, които ще му дават овреме плодовете. 42Иисус им казва: нима не сте никога чели в Писанията: "камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни"? 43Затова казвам ви, че царството Божие ще се вземе от вас и ще се даде на народ, който принася плодовете му;

Езекиил 1.1-20 (6-ти час)

1В трийсетата година, четвъртия месец, петия ден на месеца, когато бях между преселниците при река Ховар, отвориха се небесата - и аз видях Божии видения. 2В петия ден на месеца (това беше пета година, откак беше пленен цар Иоаким), 3биде слово Господне към Иезекииля, свещеник, син на Вузия, в Халдейската земя, при река Ховар; и биде там върху него ръката Господня. 4И видях: и ето, бурен вятър идеше от север, голям облак и огън на кълба, и около него сияние, - 5а из средата му излизаше като че ли светлина от пламък изсред огън; в средата му пък се виждаше подобие на четири животни, - и такъв беше видът им: приличаха на човек, 6и всяко имаше четири лица, и всяко от тях - четири крила; 7а нозете им - нозе прави, и стъпалата на нозете им - като стъпало на телешка нога, и блестяха като лъскава мед (и крилата им леки). 8И под крилата им имаше човешки ръце, на четирите им страни; 9и четирите си имаха лица и крила; крилата им се допираха едно до друго; когато ходеха, те не се обръщаха, а вървяха всяко по посока на лицето си. 10Подобието на лицето им бе: лице човешко и лице лъвско от дясна страна у всички четири; а от лява страна - лице телешко у всички четири и лице орлово у всички четири. 11И лицата им и крилата им бяха отгоре разделени, но у всяко двете крила се допираха едно до друго, а двете покриваха телата им. 12И вървяха те, всяко в посока на лицето си; накъдето духът искаше да отиде, там и отиваха; когато вървяха, не се обръщаха. 13И тия животни имаха вид на разпалени въглища, на лампади: огънят се движеше между животните, и огнено сияние и светкавица излизаше из огъня. 14И животните бързо се движеха насам-натам, както бляска светкавица. 15И гледах животните, - и ето, на земята до тия животни по едно колело пред четирите им лица. 16Колелата и направата им изглеждаха, както изглежда топаз, и всички четири си приличаха; и по изглед и по направа бяха като че колело в колело. 17Когато вървяха, вървяха в четирите си посоки; когато вървяха, не се обръщаха. 18А на'платите им - високи и страшни бяха те; на'платите им у всички четири наоколо бяха пълни с очи. 19И когато ходеха животните, вървяха и колелата до тях; а когато животните се подигаха от земята, подигаха се и колелата. 20то духът искаше да отиде, там и те отиваха; където и да тръгнеше духът, и колелата се подигаха еднакво с тях, защото духът на животните беше в колелата.

Изход 1.1-20 (Вечерня)

1Ето имената на синовете Израилеви, които влязоха в Египет с Иакова (баща им), влязоха всеки с (цялата) своя челяд: 2Рувим, Симеон, Левий и Иуда, 3Исахар, Завулон и Вениамин, 4Дан и Нефталим, Гад и Асир. 5А всички, произлезли от чреслата Иаковови, бяха седемдесет (и пет) души; Иосиф пък беше вече в Египет. 6И умря Иосиф и всичките му братя и целият им род; 7а синовете Израилеви се разплодиха и намножиха, нараснаха и се усилиха извънредно, тъй че оная земя се напълни от тях. 8И възцари се в Египет нов цар, който не знаеше Иосифа, 9и рече на народа си: ето, родът на синове Израилеви е многоброен и по-силен от нас; 10да измъдруваме нещо против тях, за да се не размножават; инак, кога се случи война, ще се съединят и те с нашите неприятели, ще се въоръжат против нас, и ще излязат из (нашата) земя. 11И поставиха над тях надзорници на работите, за да ги изнуряват с тежки работи. И те съградиха на фараона градове за припаси: Питом и Раамсес (и Он, сиреч Илиопол). 12Но колкото повече ги изнуряваха, толкова повече те се размножаваха и толкова повече нарастваха, тъй че (египтяни) се страхуваха от Израилевите синове. 13И затова египтяни с жестокост караха Израилевите синове да работят 14и правеха живота им горчив с тежката работа над глина и тухли и с всяка полска работа, с всяка работа, на която ги караха с жестокост. 15Египетският цар заповяда на бабите, които бабуваха на еврейки и от които едната се казваше Шифра, а другата Фуа, 16и (им) рече: кога бабувате на еврейки, гледайте при раждането: ако е момче, убивайте го, ако е момиче, нека живее. 17Но бабите се бояха от Бога и не правеха тъй, както им поръчваше египетският цар, и оставяха момчетата живи. 18Тогава египетският цар повика бабите и им рече: защо тъй правите, че оставяте момчетата живи? 19Бабите отговориха на фараона: еврейските жени не са като египетските: те са здрави, и преди още да отиде бабата при тях, раждат. 20Поради това Бог даваше добро на бабите, а народът се множеше и твърде се усилваше.

Йов 1.1-12 (Вечерня)

1Имаше един човек в земята Уц, по име Иов; тоя човек беше непорочен, справедлив и богобоязлив и отбягваше злото. 2И родиха му се седем сина и три дъщери. 3Имотът му беше: седем хиляди овци, три хиляди камили, петстотин рала волове, петстотин ослици и твърде много слуги; и тоя човек беше най-прочут между всички синове на Изток. 4Синовете му се събираха и даваха гощавки всеки у дома си на своя ден, като пращаха и приканваха трите си сестри да ядат и пият с тях. 5Когато се завършваха дните на гощавките, Иов пращаше за тях, та ги освещаваше и, като ставаше заран рано, принасяше всесъжения по броя на всички тях (и един телец за грях за душите им). Защото Иов казваше: може би синовете ми са съгрешили и похулили Бога в сърцето си. Тъй правеше Иов през всички такива дни. 6Един ден дойдоха синовете Божии да застанат пред Господа; между тях дойде и Сатаната. 7И рече Господ на Сатаната: отде дойде! А Сатаната отговори Господу и рече: ходих по земята и я обходих. 8И Господ рече на Сатаната: обърна ли внимание върху Моя раб Иова? Защото няма на земята такъв като него: човек непорочен, справедлив, богобоязлив и отбягващ злото. 9Отговори Сатаната Господу и рече: нима току-тъй Иов е богобоязлив? 10Не огради ли Ти отвред него и къщата му и всичко, що той има? Ти благослови делата на ръцете му, и стадата му се ширят по земята; 11но я простри ръка и се допри до всичко, що е негово, ще ли Те благослови? 12И рече Господ на Сатаната: ето, всичко, що е негово, е в твоя ръка; само върху него ръка не простирай. - И отиде си Сатаната от лицето Господне.

Премъдрост Соломонова 5.15-6.3 (Вечерня)

15А праведниците живеят довека; наградата им е у Господа и грижата за тях у Вишния. 16Затова те ще получат царство на славата и венец на красотата от ръката на Господа, защото Той ще ги закрили с десницата и ще ги защити с мишцата. 17Той ще вземе за всеоръжие - Своята ревност, и ще въоръжи тварите за отмъщение на враговете; 18ще облече за броня правдата, и ще Си наложи за шлем - нелицеприятния съд; 19ще вземе за непобедим щит - светостта; 20строгия Си гняв ще изостри като меч, и светът ще се опълчи с Него против безумците. 21Ще захвъркат праволучни светкавични стрели, и от облаците, като от силно опнат лък, ще полетят в лучата, 22и като от каменометно оръдие с ярост ще се изсипе град; ще възнегодува против тях морската вода, и реките свирепо ще ги издавят; 23ще въстане против тях духът на силата и ще ги разнесе като вихър. 24Тъй беззаконието ще опустоши цялата земя, и злодеянието ще катурне престолите на силните.

1Затова, слушайте, царе, и разберете, научете се, съдии от земните краища! 2Внимавайте, вие, които владеете множествата и които се гордеете пред народите! 3От Господа ви е дадена властта, и силата - от Вишния, Който изследва делата ви и изпитва намеренията.

Премъдрост Соломонова 3.1-9 (Вечерня)

1А душите на праведните са в Божия ръка, и мъка няма да ги докосне. 2В очите на неразумните те минаваха за умрели, и краят им се считаше за погибел, 3и заминаването им от нас - унищожение; но те си пребъдват в мир. 4Защото, макар в очите на хората и да се наказват, тяхната надежда е пълна с безсмъртие. 5И бидейки малко наказани, те ще бъдат много облагодетелствувани, защото Господ ги е изпитал и ги е намерил достойни за Него. 6Той ги е изпитал като злато в горнило и ги е приел като най-съвършена жертва. 7Когато им се въздава, те ще блеснат като искри, които лазят по стърнище. 8Ще съдят племена и ще владеят над народи, а над тях ще царува Господ вовеки. 9Които се Нему надяват, ще познаят истината, и верните в любовта ще пребъдат у Него; защото благодат и милост има за светиите Му и промисъл за избраниците Му.

Премъдрост Соломонова 4.7-15 (Вечерня)

7А праведникът и да умре рано, ще бъде в покой, 8защото не в дълговечността е честната старост, и не с броя на годините тя се измерва. 9Мъдростта е седина за людете, и безпорочният живот - възраст на старостта. 10Като благоугодил Богу, праведникът е обикнат и, като живял посред грешници, е прибран; 11грабнат е, да не би злоба да измени разума му, или коварство да прелъсти душата му. 12Защото упражнението в нечестие помрачава доброто, и вълнението на страстта развратява незлобивия ум. 13Достигнал съвършенство в кратко време, той е навършил дълги години; 14защото душата му е била угодна Господу, затова и побързал да излезе изсред нечестието. А хората видяха това, и не разбраха, дори и не помислиха, 15че благодат и милост има за светиите Му и промисъл - за избраниците Му.

Лука 6.17-23 (Утринно Евангелие)

17И като слезе заедно с тях, Той се спря на равно място: там бяха мнозина Негови ученици и голямо множество народ от цяла Иудея и Иерусалим и от приморските места Тирски и Сидонски, които бяха дошли да Го чуят и да се излекуват от болестите си; 18бяха дошли тъй също и страдащи от нечисти духове; и се изцеряваха. 19И целият народ гледаше да се допре до Него, защото от Него излизаше сила и изцеряваше всички. 20И Той, като подигна очи към учениците Си, казваше: блажени вие, бедни духом, защото ваше е царството Божие. 21Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете. 22Блажени ще бъдете, кога ви намразят човеците, кога ви отлъчат и похулят и изхвърлят името ви, като лошо, заради Сина Човечески. 23Възрадвайте се в оня ден и се развеселете, защото голяма е наградата ви на небесата. Тъй постъпваха техните бащи с пророците.

Евреи 13.7-16 (Апостол, Св. Теодосий)

7Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им. 8Иисус Христос е същият вчера, и днес, и вовеки. 9Не се увличайте от разни и чужди учения; защото добре е с благодат да се укрепява сърцето, а не с ястия, от които полза не получиха ония, които ги употребиха. 10Имаме жертвеник, от който нямат право да ядат ония, които служат на скинията. 11Понеже телата на животните, чиято кръв за очистяне греховете първосвещеникът внася в светилището, се изгарят отвън стана, 12затова и Иисус, за да освети човеците с кръвта Си, пострада вън от градските порти. 13И тъй, нека излизаме при Него отвън стана, носейки поруганието Му; 14защото тук нямаме постоянен град, но бъдещия търсим. 15Прочее, нека чрез Него непрестанно принасяме Богу хвалебна жертва, сиреч, плода на устните, които прославят името Му. 16А благотворителността и щедростта не забравяйте, защото такива жертви са благоугодни Богу.

Матей 24.3-35 (Евангелие, Преждеосвещена)

3И когато седеше на Елеонската планина, дойдоха учениците Му при Него насаме и рекоха: кажи ни, кога ще бъде това, и какъв ще е белегът за Твоето пришествие и за свършека на света? 4А Иисус им отговори и рече: пазете се да ви не прелъсти някой; 5защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки: аз съм Христос; и ще прелъстят мнозина. 6Ще чувате боеве и вести за войни. Внимавайте, не се смущавайте, понеже всичко това трябва да стане; ала туй не е още краят. 7Защото ще въстане народ против народ, и царство против царство; и на места ще има глад, мор и трусове; 8а всичко това е начало на болки. 9Тогава ще ви предадат на мъки и ще ви убият; и ще бъдете мразени от всички народи, заради Моето име. 10Тогава мнозина ще се съблазнят; и един други ще се предадат, и един други ще се намразят; 11много лъжепророци ще се подигнат и ще прелъстят мнозина; 12и понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта; 13а който претърпи докрай, той ще бъде спасен. 14И ще бъде проповядвано това Евангелие на царството по цяла вселена, за свидетелство на всички народи; и тогава ще дойде краят. 15И тъй, кога видите да стои на свето място "мерзостта на запустението", за която е казано чрез пророк Даниила (който чете, нека разбира), 16тогава ония, които се намират в Иудея, да бягат в планините; 17който е на покрива, да не слиза да вземе нещо от къщата си; 18и който е на нивата, да се не връща назад да вземе дрехата си. 19Но горко на непразните и на кърмачките през ония дни! 20Затова молете се, да се не случи бягството ви зиме или в събота; 21защото тогава ще бъде голяма скръб, каквато не е била открай свят досега, и няма да бъде. 22И ако не се скратяха ония дни, не би се спасила никоя плът; но заради избраните ще се скратят ония дни. 23Тогава, ако някой ви каже: ето, тук е Христос, или там е - не вярвайте; 24защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци и ще покажат големи личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните. 25Ето, казах ви отнапред. 26И тъй, ако ви кажат: ето, в пустинята е Той, не излизайте; ето, в скришните стаи е, не вярвайте; 27защото, както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, тъй ще бъде пришествието на Сина Човечески; 28защото, дето бъде трупът, там ще се съберат орлите. 29И веднага подир скръбта на ония дни, слънцето ще потъмнее, и месечината не ще даде светлината си, и звездите ще изпадат от небето, и силите небесни ще се разклатят; 30тогава ще се яви на небето знамението на Сина Човечески; и тогава ще се разплачат всички земни племена и ще видят Сина Човечески да иде на небесните облаци със сила и слава голяма; 31и ще изпрати Ангелите Си с гръмогласна тръба, и ще съберат избраниците Му от четирите вятъра, от единия до другия край на небесата. 32От смоковницата вземете подобие: когато клоните й станат меки и пуснат листа, знаете, че е близо лято; 33тъй и вие, кога видите всичко това, знайте, че е близо, при вратата. 34Истина ви казвам: няма да премине тоя род, докле всичко това не се сбъдне. 35Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат.

Матей 11.27-30 (Евангелие, Св. Теодосий)

27Всичко Ми е предадено от Моя Отец, и никой не познава Сина, освен Отец; и нито Отца познава някой, освен Сина, и комуто Синът иска да открие. 28Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя; 29вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си; 30защото игото Ми е благо, и бремето Ми леко.

Мъченици Тимотей Четец и съпругата му Мавра от Антиноя в Египет (286)

Тези свети мъченици били съпруг и съпруга. По време на гоненията на Диоклециан, управителят Ариан поискал от Тимотей да предаде свещените си книги (те били рядкост по онова време и като четец му била поверена грижата за тях). Тимотей отказал, казвайки, че няма да го направи, както баща не би предал собствените си деца на смърт. Той бил жестоко измъчван и когато отказал да се подчини, управителят повикал съпругата на Тимотей, Мавра, мислейки, че тя ще подтикне съпруга си да се поклони на идолите, но вместо това тя признала, че и тя е християнка. Тя от своя страна била подложена на много мъчения и накрая двойката била разпната един срещу друг, където висели девет дни, насърчавайки се взаимно във вярата, преди да срещнат благословения си край. Те били женени по-малко от месец, когато получили короните си.

Свети Теодосий, игумен на Киево-Печерския манастир и основател на кинобитското монашество в Русия (1074).

„Нашият праведни отец Теодосий е роден през 1009 г. недалеч от Киев и е отгледан в Курск. От ранно детство той проявявал мъдростта на старец, избягвайки детските игри и отказвайки да носи каквото и да е друго освен най-бедните дрехи. Когато бил на около тринадесет години и баща му починал, той започнал да се смирява още повече, като отивал да работи с крепостните селяни на полето. Майка му стигнала дотам, че го биела в опитите си да го накара да се държи по-почтено. Чувайки за подвизите на свети Антоний Киевски, той тайно избягал при него и бил приет от него за свой ученик. На двадесет и четири години бил постриган от ученика на свети Антоний Никон и бил избран за игумен на Печерския манастир през 1057 г., тъй като свети Антоний отказал това от смирение, и живял целия си живот като отшелник. Именно свети Теодосий въвел в Русия кинобитския устав на манастира Студий в Константинопол и под негово ръководство много монаси достигнали голяма святост и монашеският живот се разпространил. Когато княз Святослав изгонил по-големия си брат, благочестивия княз…“ Исяслав и се възкачил на черниговския престол на негово място, свети Теодосий смело го смъмрил и продължил да го укорява, дори когато бил заплашен с изгнание. По молба на княз Шимон, син на варяжки (викингски) княз, светецът написал молитва за прошка на греховете на благородника и по негово нареждане я положил в ковчега му, откъдето възникнал този обичай в Русия. Той починал на 3 май 1074 г., на шестдесет и пет години.“ (Велик часовослов)