Деяния 10.34-43 (Апостол)

34Петър проговори и рече: наистина, признавам, че Бог не гледа на лице; 35но у всеки народ оня, който се бои от Него и върви по правда, приятен Му е. 36Той прати на синовете Израилеви словото, като благовестеше мир чрез Иисуса Христа, Който е Господ на всички. 37Вие знаете за станалите по цяла Иудея събития, които наченаха от Галилея след кръщението, що проповядваше Иоан: 38как Бог помаза с Дух Светий и със сила Иисуса от Назарет, Който изходи Иудея, правейки добрини и изцерявайки всички насилвани от дявола, защото Бог беше с Него. 39И ние сме свидетели на всичко, що стори Той в Иудейската страна и в Иерусалим, и как Го убиха, като Го повесиха на дърво. 40Него Бог възкреси на третия ден и даде Му да се явява - 41не на целия народ, а нам, на предизбраните от Бога свидетели, които ядохме и пихме с Него, след възкресението Му от мъртвите. 42И заповяда ни да проповядваме на людете и да свидетелствуваме, че Той е определеният от Бога Съдия над живи и мъртви. 43За Него, всички пророци свидетелствуват, че всякой, който вярва в Него, ще получи прошка на греховете чрез Неговото име.

Йоан 8.12-20 (Евангелие)

12Пак им говори Иисус и рече: Аз съм светлината на света; който Ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота. 13Тогава фарисеите Му казаха: Ти Сам за Себе Си свидетелствуваш: Твоето свидетелство не е истинско. 14Иисус им отговори и рече: макар Аз Сам да свидетелствувам за Себе Си, свидетелството Ми е истинско, защото зная, откъде съм дошъл, и накъде отивам; а вие не знаете, откъде съм дошъл и накъде отивам. 15Вие съдите по плът; Аз не съдя никого. 16Но и ако съдя, съдът Ми е истински, защото Сам не съм, но Аз и Отец, Който Ме е пратил. 17А в Закона ви е писано, че свидетелството на двама човеци е истинско. 18Аз съм, Който свидетелствувам за Себе Си, и Отец, Който Ме е пратил, свидетелствува за Мене. 19Тогава Му рекоха: де е Твоят Отец? Иисус отговори: вие не знаете нито Мене, нито Отца Ми; ако знаехте Мене, щяхте да знаете и Отца Ми. 20Тия думи Иисус изказа при съкровищницата, когато поучаваше в храма; и никой Го не улови, защото часът Му още не бе дошъл.

Свети мъченик Лукилиан и онези с него (270)

Лукилиан прекарва по-голямата част от живота си като езически жрец. В напреднала възраст той научава истината на християнската вяра и е кръстен. Обръщането на толкова публична личност бързо привлича вниманието и Лукилиан е изправен пред съд в Никомидия. След като издържа много мъчения, той е затворен с четирима млади християни, едва по-големи от деца: Клавдий, Ипатий, Павел и Дионисий. Когато са доведени пред управителя Силван, и петимата изповядват вярата си и са осъдени на смърт и хвърлени в огнена пещ. Когато по чудо излизат невредими, са отведени във Византион, където четиримата млади мъже са обезглавени, а Лукилиан е разпнат на кръст. Девойка на име Паула открито отнася телата на мъчениците и ги погребва. Заради това тя от своя страна е измъчвана и, отказвайки да се отрече от вярата си в Христос, е обезглавена. Това е по време на управлението на император Аврелиан. В тяхна чест е построена църква в Константинопол.

свещеномъченик Лукиан (2 в.)

Той бил римски благородник, ученик на апостол Петър. Папа Климент го изпратил, заедно със Свети Дионисий Ареопагит, да проповядват Евангелието в Галия, като ги ръкоположил и двамата за епископи, преди да заминат. По-късно император Домициан изпратил войници в Рим, за да заловят християнски евангелисти. Те убили Свети Дионисий в Рим, след което, чувайки за делото на Свети Лукиан, го проследили, докато го открили в днешна Белгия. Там той бил обезглавен заедно с двамата си съмишленици, свещеникът Максиан и дяконът Юлиан. Над мощите му била построена църква.

Свети великомъченик Димитрий, царевич на Русия (1591 г.)

Той е убит на осемгодишна възраст по злите замисли на Борис Годунов в град Углич. След смъртта си се явил на монах и точно предсказал смъртта на Борис Годунов. Безброй чудеса били извършени на гроба на царевич. Когато гробницата му била отворена петнадесет години след смъртта му, мощите му били намерени цели и нетленни и били тържествено погребани в църквата „Архангел Михаил“ в Москва.

Обстоятелствата около смъртта на Борис Годунов си струва да бъдат разказани. Първоначално той се опитал да убие Царевича, използвайки най-силната отрова, но това не дало резултат. След това той публично обезглавил детето. Не след дълго се появил „фалшив Димитрий“, който твърдял, че е Царевич, и събрал голяма армия срещу Годунов. Годунов бил доведен до толкова отчаяно положение, че отнел живота си с отрова – „лекарството“, което бил предвидил за истинския Димитрий.