Римляни 7.1-13 (Апостол)

1Или не знаете, братя (понеже говоря на такива, които познават закона), че законът има власт над човека, докле е той жив? 2Омъжената жена е свързана чрез закона с мъжа, докле е той жив; умре ли мъжът, тя се освобождава от закона, който я свързва с мъжа. 3Затова, ако при жив мъж тя се омъжи за другиго, ще бъде прелюбодейка; ако пък умре мъжът, тя е свободна от закона, и няма да бъде прелюбодейка, кога се омъжи за другиго. 4Тъй и вие, братя мои, умряхте за закона чрез тялото Христово, за да принадлежите Другиму, Който възкръсна от мъртвите, та да принесем плод Богу. 5Защото, когато живеехме по плът, тогава страстите греховни, узнавани чрез закона, действуваха в членовете ни, за да принесем плод на смъртта; 6но сега, като умряхме за закона, чрез който бяхме свързани, ние се освободихме от него, за да служим Богу с обновен дух, а не по вехтата буква. 7Какво, прочее, ще кажем? Нима законът е грях? Съвсем не. Ала аз узнах греха не инак, освен чрез закона, защото и похотта не бих познал, ако законът не казваше: "не похотствувай". 8Но грехът, като взе повод от заповедта, произведе в мене всякаква похот; защото грехът без закона е мъртъв. 9Аз живеех някога си без закон; но, когато дойде заповедта, грехът оживя, 10пък аз умрях; и оказа се, че заповедта, дадена за живот, ми послужи за смърт, 11защото грехът, като взе повод от заповедта, ме прелъсти и чрез нея ме умъртви. 12Тъй че законът е свет, и заповедта - света, справедлива и добра. 13И тъй, доброто ли стана за мене смърт? Съвсем не: но грехът, за да се яви той, че е грях, като ми причинява чрез доброто смърт, та чрез заповедта грехът да стане извънредно греховен.

Матей 9.36-10.8 (Евангелие)

36Като видя тълпите народ, съжали ги, задето са изнурени и пръснати като овци, които нямат пастир. 37Тогава казва на учениците Си: жетвата е голяма, а работниците малко, 38затова, молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.

1И като повика дванайсетте Си ученици, даде им власт над нечистите духове, да ги изгонват, и да изцеряват всяка болест и всяка немощ. 2А имената на дванайсетте апостоли са тия: първият Симон, наричан Петър, и Андрей, негов брат, Иаков Зеведеев и Иоан, негов брат, 3Филип и Вартоломей, Тома и Матей митар, Иаков Алфеев и Левей, наречен Тадей, 4Симон Кананит и Иуда Искариот, който Го и предаде. 5Тия дванайсет души изпрати Иисус и им заповяда, като каза: по път към езичници не ходете и в самарянски град не влизайте; 6а отивайте най-вече при загубените овци на дома Израилев; 7и като ходите, проповядвайте и казвайте, че се приближи царството небесно; 8болни изцерявайте, прокажени очиствайте, мъртви възкресявайте, бесове изгонвайте. Даром получихте, даром давайте.

Светите мъченици Прокъл и Хиларий (II в.)

Прокъл беше чичо на Хиларий; и двамата бяха от Калипи в Азия по времето на царуването на Траян. Когато Прокъл беше доведен на съд като християнин, съдията го попита: „От какъв народ си?“ Прокъл отговори: „Аз съм от народа на Христос и надеждата ми е в моя Бог. Когато съдията заплаши да го измъчва, той каза: „Когато вие се страхувате да нарушите заповедите на императора и рискувате да попаднете в временно наказание, колко повече ние, християните, се страхуваме да нарушим Божиите заповеди и да попаднем във вечни мъки!“ Когато Прокъл беше предаден на изтезания, племенникът му Хиларий излезе напред и обяви: „И аз съм християнин.“ След изтезанията и двамата бяха осъдени на смърт; Прокъл беше разпънат на кръст, а Хиларий – обезглавен.

Представете си колко би спечелила Православната църква, ако, когато ни попитат: „От какъв народ си?“, първият отговор, който ни идва на ум, не беше: „Аз съм грък, руснак, сърбин…“, а: „Аз съм от народа на Христос!“

Света Вероника, жената с кръвотечението, която беше изцелена от Спасителя

Вижте Матей, гл. 9, Марко, гл. 5, и Лука, гл. 8. След събитията, разказани в Евангелието, тя прекара остатъка от живота си като последователка на Христос и почина в мир.

Свети Паисий от Света Гора (1994) (29 юни по стария календар)

„Бъдещият старец Паисий е роден през 1924 г. и е кръстен от Св. Арсений Кападокийски. Прекарва младостта си като дърводелец до Втората световна война, по време на която многократно се отличава в армията със смелостта и саможертвата си. През 1950 г. отива на Атон Атон, където е постриган. След това му е било предложено да прекара известно време в родното си село в Епир, за да защити вярващите от протестантския прозелитизъм. Завръща се на Атон през 1964 г. и пребивава в няколко манастира, като накрая се установява в скита Панагуда на манастира Кутлумусиу, където остава петнадесет години. Тук репутацията му на свят старец и наставник нараства, и той неуморно приемаше онези, жадни за духовно ръководство, позволявайки си само два или три часа сън на ден. Той почива в мир през 1994 г., като един от най-известните и обичани съвременни старци. Много от неговите съвети и други писания са публикувани.“ (Календар на Св. Херман, 1994)

Старец Паисий бе прославен от Църквата през 2015 г.; той се почита на годишнината от неговото почиване.