Римляни 15.17-29 (Апостол)

17И тъй, мога да се похваля в Христа Иисуса с това, що се отнася до Бога, 18защото не ще се осмеля да кажа нещо, което да не е извършил Христос чрез мене, за да станат езичниците послушни на вярата, със слово и дело, 19със силата на поличби и чудеса, със силата на Божия Дух, тъй че разпространих благовестието Христово от Иерусалим и околността дори до Илирик. 20При това считах за чест да проповядвам Евангелието не там, дето името Христово беше вече известно, за да не зидам върху чужда основа, 21а, както е писано: "ония, на които не беше известено за Него, ще видят, и ония, които не бяха чули, ще узнаят". 22Тъкмо това много пъти ми и пречеше да дойда при вас. 23Сега пък, понеже нямам вече такова място в тия страни, а от много години копнея да дойда при вас, 24кога тръгна за Испания, ще ви навестя. Защото, преминавайки, надявам се да ви видя и да бъда от вас изпроводен нататък, след като първом ви се понарадвам малко. 25А сега отивам в Иерусалим, за да послужа на светиите, 26защото Македония и Ахаия благоволиха да направят някое подаяние за бедните светии в Иерусалим. 27Благоволиха, па и длъжни им са. Понеже, ако езичниците станаха съучастници в техните духовни блага, то длъжни са и тям да услужват със своите телесни блага. 28След като извърша това и им запечатам тоя плод, ще замина през вашите места за Испания. 29А знам, че, кога дойда при вас, ще дойда с пълна благословия на Христовото благовестие.

Матей 12.46-13.3 (Евангелие)

46И когато Той още говореше на народа, майка Му и братята Му стояха вън и искаха да приказват с Него. 47И някой Му рече: ето, майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да говорят с Тебе. 48А Той отговори на оногова, който Му каза това, и рече: коя е майка Ми, и кои са братята Ми? 49И като посочи с ръка на учениците Си, рече: ето Моята майка и Моите братя; 50защото, който изпълни волята на Моя Отец Небесен, той Ми е брат, и сестра, и майка.

1А като излезе оня ден от къщата, Иисус седна край морето. 2И събра се около Него много народ, тъй че Той влезе в кораба и седна; а целият народ стоеше на брега. 3И говори им много с притчи, като казваше: ето, излезе сеяч да сее;

Свети мъченик Калиникос от Гангра в Мала Азия (ок. 250 г.)

Той е роден в Киликия в благочестиво семейство. Той е оставил всички земни блага и е посветил живота си на проповядването на Евангелието на Христос, за което е бил арестуван в Анкира от управителя Сацердос. Когато му е било заповядано да се поклони на идолите или да понесе мъчения, Калиникус е отговорил: „ Всяко мъчение за моя Бог ми е толкова приятно, колкото хлябът за гладния човек.“ След жестоки мъчения управителят го обува в обувки, в които са забити нагоре с главата пирони, и го кара да върви пеша до град Гангра. (Управителят се страхувал да го задържи в Анкира, тъй като много хора се обръщали към Христос чрез примера на светеца.) По пътя, когато войниците ожадняли, Калиникус се помолил на Бога и извадил вода от скала. В Гангра той бил хвърлен жив в пещ. Когато огънят угаснал, мъртвото му тяло било намерено напълно невредимо.

Света мъченица Серафима (II в.)

Тя била девица от Антиохия, която живеела (вероятно като робиня) в дома на Сабина, съпругата на един сенатор. Когато Серафима довела съпругата на сенатора към вярата в Христос, управителят я повикал пред себе си. Тъй като тя останала твърда във вярата си, той я хвърлил в затвора и изпратил през нощта няколко млади мъже в килията й, за да я осквернят. Когато те пристигнали, тя се молела на Бога и пред тях се явил ангел Господен, облечен в светлина и носещ меч; и младежите паднаха в безсъзнание. Накрая Серафима получи своята мъченическа корона, когато беше обезглавена по заповед на управителя. Сабина, съпругата на сенатора, се възстанови и погреба тялото ѝ, от което извираше лечебна смирна. Това се случи по времето на царуването на Адриан.