Премъдрост Соломонова 3.1-9 (Вечерня, Атанасий)

1А душите на праведните са в Божия ръка, и мъка няма да ги докосне. 2В очите на неразумните те минаваха за умрели, и краят им се считаше за погибел, 3и заминаването им от нас - унищожение; но те си пребъдват в мир. 4Защото, макар в очите на хората и да се наказват, тяхната надежда е пълна с безсмъртие. 5И бидейки малко наказани, те ще бъдат много облагодетелствувани, защото Господ ги е изпитал и ги е намерил достойни за Него. 6Той ги е изпитал като злато в горнило и ги е приел като най-съвършена жертва. 7Когато им се въздава, те ще блеснат като искри, които лазят по стърнище. 8Ще съдят племена и ще владеят над народи, а над тях ще царува Господ вовеки. 9Които се Нему надяват, ще познаят истината, и верните в любовта ще пребъдат у Него; защото благодат и милост има за светиите Му и промисъл за избраниците Му.

Премъдрост Соломонова 5.15-6.3 (Вечерня, Атанасий)

15А праведниците живеят довека; наградата им е у Господа и грижата за тях у Вишния. 16Затова те ще получат царство на славата и венец на красотата от ръката на Господа, защото Той ще ги закрили с десницата и ще ги защити с мишцата. 17Той ще вземе за всеоръжие - Своята ревност, и ще въоръжи тварите за отмъщение на враговете; 18ще облече за броня правдата, и ще Си наложи за шлем - нелицеприятния съд; 19ще вземе за непобедим щит - светостта; 20строгия Си гняв ще изостри като меч, и светът ще се опълчи с Него против безумците. 21Ще захвъркат праволучни светкавични стрели, и от облаците, като от силно опнат лък, ще полетят в лучата, 22и като от каменометно оръдие с ярост ще се изсипе град; ще възнегодува против тях морската вода, и реките свирепо ще ги издавят; 23ще въстане против тях духът на силата и ще ги разнесе като вихър. 24Тъй беззаконието ще опустоши цялата земя, и злодеянието ще катурне престолите на силните.

1Затова, слушайте, царе, и разберете, научете се, съдии от земните краища! 2Внимавайте, вие, които владеете множествата и които се гордеете пред народите! 3От Господа ви е дадена властта, и силата - от Вишния, Който изследва делата ви и изпитва намеренията.

Премъдрост Соломонова 4.7-15 (Вечерня, Атанасий)

7А праведникът и да умре рано, ще бъде в покой, 8защото не в дълговечността е честната старост, и не с броя на годините тя се измерва. 9Мъдростта е седина за людете, и безпорочният живот - възраст на старостта. 10Като благоугодил Богу, праведникът е обикнат и, като живял посред грешници, е прибран; 11грабнат е, да не би злоба да измени разума му, или коварство да прелъсти душата му. 12Защото упражнението в нечестие помрачава доброто, и вълнението на страстта развратява незлобивия ум. 13Достигнал съвършенство в кратко време, той е навършил дълги години; 14защото душата му е била угодна Господу, затова и побързал да излезе изсред нечестието. А хората видяха това, и не разбраха, дори и не помислиха, 15че благодат и милост има за светиите Му и промисъл - за избраниците Му.

Съставно 2 - Притчи 10, 3, 8 (Вечерня, Сергий)

1Паметта на праведния човек се възхвалява, и благословението на Господа е върху неговата глава. Блажен е онзи, който е намерил мъдрост; човекът, който познава разум. Да я придобиеш е по-добро от съкровища от злато и сребро. Тя е по-ценна от скъпоценни камъни; нищо ценно не може да се сравни с нейната стойност. Правдата излиза от нейните уста; тя носи закон и милост на езика си. Затова, мои деца, слушайте ме, защото говоря тежки неща. И блажен е онзи, който пази моите пътища. Защото моите излизания са излизания на живот, и благоволение е приготвено от Господа. Затова ви увещавам и издигам гласа си към човешките чеда. Защото аз, Мъдростта, съм приготвила съвет, знание и разум. Аз съм ги призовала. Съветът и увереността са мои; благоразумието е мое, силата е моя. Обичам онези, които са мои приятели, а онези, които ме търсят, ще намерят благодат. Вие, незлобиви, разбирайте хитростта; вие, необучени, приемете това в сърцето си. Слушайте ме, защото ще говоря тежки неща и ще изрека прави думи от устата си. Защото моят език ще размишлява истина; лъжливите устни са мерзост пред мен. Всички думи на устата ми са с правда, няма нищо криво в тях, нито извито. Всички са прави за онези, които разбират, и правилни за онези, които намират знание. Защото ви уча на истината, за да бъде надеждата ви в Господа и да бъдете изпълнени с дух.

Притчи 10.31-11.12 (Вечерня, Сергий)

31От устата на праведника тече мъдрост, а зловредният език ще бъде отсечен. 32Устата на праведника познават благоприятното, устата на нечестивите - развратеното.

1Неверни къпони са гнусота пред Господа, а право теглене е Нему угодно. 2Дойде ли гордост, ще дойде и посрама, но мъдростта е със смирените. (Праведник, умирайки, оставя съжаление; а гибелта на нечестивците бива внезапна и радостна.) 3Непорочността на простодушните ще ги ръководи, а лукавството на коварните ще ги погуби. 4Богатството няма да помогне в деня на гнева, а правдата ще избави от смърт. 5Правдата на непорочния уравня неговия път, а нечестивецът ще падне поради своето нечестие. 6Правдата на простодушните ще ги спаси, а беззаконниците ще бъдат хванати от своето беззаконие. 7Със смъртта на нечестивия човек изчезва надеждата му, и очакванието на беззаконниците загива. 8Праведникът се спасява от беда, а вместо него пада в нея нечестивецът. 9Лицемерецът погубва с уста ближния си, а праведниците чрез прозорливост се спасяват. 10Кога праведници благоденствуват, градът се весели, и кога нечестивци гинат, бива тържество. 11С благословение на праведните град се въздига, а чрез устата на нечестивците се разрушава. 12Малоумният изказва презрение към ближния си, но разумният човек си мълчи.

Премъдрост Соломонова 3.1-9 (Вечерня, Сергий)

1А душите на праведните са в Божия ръка, и мъка няма да ги докосне. 2В очите на неразумните те минаваха за умрели, и краят им се считаше за погибел, 3и заминаването им от нас - унищожение; но те си пребъдват в мир. 4Защото, макар в очите на хората и да се наказват, тяхната надежда е пълна с безсмъртие. 5И бидейки малко наказани, те ще бъдат много облагодетелствувани, защото Господ ги е изпитал и ги е намерил достойни за Него. 6Той ги е изпитал като злато в горнило и ги е приел като най-съвършена жертва. 7Когато им се въздава, те ще блеснат като искри, които лазят по стърнище. 8Ще съдят племена и ще владеят над народи, а над тях ще царува Господ вовеки. 9Които се Нему надяват, ще познаят истината, и верните в любовта ще пребъдат у Него; защото благодат и милост има за светиите Му и промисъл за избраниците Му.

Матей 11.27-30 (Утринно Евангелие, който и да е светец)

27Всичко Ми е предадено от Моя Отец, и никой не познава Сина, освен Отец; и нито Отца познава някой, освен Сина, и комуто Синът иска да открие. 28Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя; 29вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си; 30защото игото Ми е благо, и бремето Ми леко.

Римляни 2.28-3.18 (Апостол)

28Защото не онзи е иудеин, който е такъв по външност, нито онова е обрязване, що е външно, върху плътта; 29а онзи е иудеин, който вътрешно е такъв, и онова е обрязване, що е в сърцето, по дух, а не по буква: нему похвалата иде не от човеци, а от Бога.

1И тъй, какво е предимството на иудеите, или каква е ползата от обрязването? 2Голямо е предимството във всяко отношение, а главно, че тям е поверено словото Божие. 3Та какво, ако някои не са повярвали? Нима неверието им ще унищожи Божията вярност? 4Съвсем не! Нека признаваме, че Бог е верен, а всеки човек е лъжлив, както е писано: "за да се оправдаеш в думите Си, и да победиш, когато си в съд". 5Ако пък нашата неправда изважда наяве правдата Божия, какво ще кажем? Нима Бог е несправедлив, кога проявява гняв (по човешки говоря)? 6Съвсем не! Защото, инак, как Бог ще съди света? 7Защото, ако истината Божия се възвеличава чрез моята лъжа за слава Божия, то защо още и мене да съдят като грешник? 8Не бива ли тогава да правим зло, за да излезе добро, както някои ни хулят и говорят, че уж тъй сме учели? Такива са справедливо осъдени. 9И тъй, какво? имаме ли предимство? Съвсем не; защото вече обвинихме, както иудеи, тъй и елини, че всички са под грях, 10както е писано: "няма нито един праведен, 11няма кой да разбира; няма кой да търси Бога, 12всички се отклониха от пътя, вкупом станаха негодни; няма кой да прави добро, няма нито един". 13"Гърлото им - отворен гроб; с езиците си лъстят; под устните им - аспидина отрова; 14устата им пълни с клетва и горчилка. 15Нозете им бързи за проливане кръв; 16пустош и неволя по техните пътища; 17те не познаха пътя на мира. 18Страх Божий няма пред очите им".

Галатяни 5.22-6.2 (Апостол, който и да е светец)

22А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, 23кротост, въздържание. Против такива няма закон. 24Ония пък, които са Христови, разпнали са плътта си със страстите и похотите. 25Ако живеем духом, по дух сме длъжни и да постъпваме. 26Да не бъдем пустославни, един други да се не дразним, един другиму да си не завиждаме.

1Братя, и да падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с дух на кротост, като се пазите да не би и вие да бъдете изкушени. 2Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов.

Матей 6.31-34, 7.9-11 (Евангелие)

31И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем? 32Защото всичко това търсят езичниците, и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това. 33Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде. 34И тъй, не се грижете за утре, защото утрешният ден сам ще се грижи за своето: доста е на всеки ден злобата му. 9Има ли помежду ви човек, който, кога му поиска син му хляб, да му даде камък, 10и кога поиска риба, да му даде змия? 11И тъй, ако вие, бидейки лукави, умеете да давате на чедата си добри даяния, колко повече вашият Отец Небесен ще даде блага на ония, които Му искат?

Лука 6.17-23 (Евангелие, който и да е светец)

17И като слезе заедно с тях, Той се спря на равно място: там бяха мнозина Негови ученици и голямо множество народ от цяла Иудея и Иерусалим и от приморските места Тирски и Сидонски, които бяха дошли да Го чуят и да се излекуват от болестите си; 18бяха дошли тъй също и страдащи от нечисти духове; и се изцеряваха. 19И целият народ гледаше да се допре до Него, защото от Него излизаше сила и изцеряваше всички. 20И Той, като подигна очи към учениците Си, казваше: блажени вие, бедни духом, защото ваше е царството Божие. 21Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете. 22Блажени ще бъдете, кога ви намразят човеците, кога ви отлъчат и похулят и изхвърлят името ви, като лошо, заради Сина Човечески. 23Възрадвайте се в оня ден и се развеселете, защото голяма е наградата ви на небесата. Тъй постъпваха техните бащи с пророците.

Свети Атанасий Атонски (1003) и неговите шестима ученици

Роден в Трапезунд, той получава образование в Константинопол, след което се впуска в аскетичен живот. Търсейки по-голямо уединение, той отива в Света гора, за да живее в мълчание. Но много други се събират около него и с времето той е принуден да построи манастира, известен като Великата лавра. Докато се планира строителството, той вижда Божията майка, която по чудо изважда вода от скала близо до мястото и му обещава, че ще бъде игуменка на манастира му. Той умира, когато новопостроеният купол на манастира се срутва, докато той и шестима от братята му работят по него.

Откриване на мощите (1422 г.) на Свети Сергий Радонежки (1392 г.)

За живота му вижте 25 септември.

Мъченичеството на Света Елисавета Романова и монахиня Варвара (1918 г.)

Великата херцогиня Елизабет е внучка на английската кралица Виктория и по-голяма сестра на императрица Александра (4 юли). След като се омъжва за великия херцог Сергей, тя приема православната вяра, макар че това не се изисква от нейното положение. След като съпругът ѝ е убит през 1905 г., тя приема монашески обети и се оттегля от света, основавайки манастира „Свети Мария и Марта“. Там тя служи като настоятелка, посвещавайки времето си на молитва, пост и грижа за болните и бедните.

По време на Руската революция тя е отвлечена от богомразните болшевики и отведена в Урал, където тя и няколко души с нея са хвърлени живи в изоставена минна шахта. Когато падането не ги убива, войниците хвърлят гранати в шахтата, за да довършат работата си. Света Елисавета пее Херувимската песен, когато умира.

Монахиня Варвара, нейната килийница, доброволно последвала Света Елисавета в изгнание и приела мъченическа смърт заедно с нея. Мощите им били възстановени и с голям риск отнесени в Китай, след това в Йерусалим, където били положени в манастира „Света Мария Магдалена“. Когато мощехранилищата им били отворени през 1981 г., телата им били установени като частично нетленни и излъчвали сладък аромат.

Бележка под линия: След убийството на съпруга си в Москва, великата херцогиня Елизабет издига кръст на мястото на смъртта му с надпис „Отче, прости им, защото не знаят какво правят“. След революцията кръстът остава изправен благодарение на предаността на московчани към Света Елизабет, докато не е съборен лично от Ленин.

Светият ни отец новомъченик Киприан (1679)

„Роден в село Клицос в Епир, Киприан отишъл в Света Гора след смъртта на благочестивите си родители. Там станал монах и се отдал на аскетизъм в килия близо до манастира Кутлумусиу. Той трупал труд върху труд, аскетизъм върху аскетизъм, докато не станал известен и уважаван в цяла Света Гора. Но не бил доволен. Измъчвал се от мисълта, че не може да бъде спасен освен чрез мъченичество за Христос. Затова напуснал Света Гора и отишъл в Солун, явил се пред солунския паша и го призовал да се откаже от лъжливата, мохамеданска вяра и да приеме истинската Христова вяра. Пашата заповядал да бъде бит с камшик и изгонен от града. Недоволен от толкова малко страдания за Христос, Киприан отишъл в Константинопол и написал писмо до великия везир, в което изложил лъжливостта на Мохамед и истината на Христос Господ. Разгневеният везир го изпратил при шейх ул-ислям и последният чул всичко, което Киприан имал да каже, след което...“ заповяда да бъде обезглавен. Киприан се изпълни с безмерна радост и отиде на ешафода, сякаш на сватбата си. Така този благочестив човек пострада за Христос на 5 юли 1679 г. и изпълни силното си желание.“ (Пролог)