18 Август 2173
Сряда от 8-а седмица след Петдесетница

Пост

Почитани светии

Мъченици Флор и Лавър Илирийски
Мъчениците Флор и Лаур от Илирия (II в.)
Светият ни отец Йоан, игумен на Рила (946)

Библейски четива (Синодален превод)

1 Коринтяни 10.12-22 (Апостол)

12Затова, който мисли, че стои, нека гледа да не падне. 13Друго изкушение вас не е постигнало, освен човешко; верен е обаче Бог, Който не ще остави да бъдете изкушени повече от силата ви, а заедно с изкушението ще даде и изход, за да можете да търпите. 14Затова, мои възлюбени, отбягвайте идолослужението. 15Говоря като на разумни; разсъдете сами за това, що казвам. 16Чашата на благословението, която благославяме, не е ли общение с кръвта Христова? Хлябът, който ломим, не е ли общение с тялото Христово? 17Защото един хляб, едно тяло сме ние многото, понеже всички се причестяваме от един хляб. 18Гледайте Израиля по плът: ония, които ядат жертвите, не са ли съобщници на жертвеника? 19Какво, прочее, казвам? Това ли, че идолът е нещо, или че идолските жертви са нещо? 20Не, но каквото принасят в жертва езичниците, принасят го на бесове, а не Богу; пък аз не искам да бъдете съобщници на бесовете. 21Не можете да пиете Господня чаша и бесовска чаша; не можете да участвувате на Господня трапеза и на бесовска трапеза. 22Или ще възбудим ревнуване у Господа? Та по-силни ли сме от Него?

Матей 16.20-24 (Евангелие)

20Тогава Иисус заповяда на учениците Си, никому да не обаждат, че Той, Иисус, е Христос. 21Оттогава Иисус начена да открива на учениците Си, че Той трябва да отиде в Иерусалим и много да пострада от стареите, първосвещениците и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да възкръсне. 22И Петър, като Го взе настрана, захвана да Му възразява: милостив Бог към Тебе, Господи! това няма да стане с Тебе. 23А Той се обърна и рече Петру: махни се от Мене, сатана! Ти Ми си съблазън! защото мислиш не за това, що е Божие, а за онова, що е човешко. 24Тогава Иисус рече на учениците Си: ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва;

Жития на светиите

Мъчениците Флор и Лаур от Илирия (II в.)

„Братя по плът и по дух, и двамата бяха ревностни християни и каменоделци по професия. Те живееха в Илирия. Някой езически княз ги нае да строят езически храм. По време на работата им се случи така, че парче камък се отчупи и попадна в окото на сина на езическия жрец, който с любопитство наблюдаваше строителните работи. Виждайки сина си ослепен и кървящ, жрецът извика на Флор и Лаур и се опита да ги пребие. Тогава светите братя му казаха, че ако повярва в Бога, в когото вярват те, синът му ще се възстанови. Жрецът обеща. Флорус и Лаурус се помолиха със сълзи на единствения, живия Господ и направиха кръстния знак над поразеното око на детето. Детето се излекува мигновено и окото му стана цяло, както беше преди. Тогава жрецът, Меренций, и синът му бяха кръстени, и двамата много скоро пострадаха за Христа в пламъците. Но Флорус и Лаурус, когато завършиха храма, поставиха кръст върху него, събраха всички християни и го осветиха в името на Господа Иисуса с нощно бдение с химни. Като чу за това, управителят на Илирия изгори на клада много от тези християни и хвърли Флор и Лаур живи в кладенец, който след това беше засипан с пръст. Мощите им по-късно бяха открити и отнесени в Константинопол. Тези двама чудесни братя пострадаха за Христа и бяха прославени от Него през втори век.” (Пролог)

Светият ни отец Йоан, игумен на Рила (946)

Роден е близо до София в България по времето на император Борис. Когато родителите му починали, той се оттеглил от света в пещера високо в планините, където се посветил на аскетичната борба. Там, според Пролога, той „претърпял много нападения както от демони, така и от хора, от разбойници и от свои роднини“. С времето той се преместил в Рила планина, където живеел в куха дървесина, хранейки се само с диви билки и плодове. В Рила той не видял нито един човек в продължение на много години, но в крайна сметка бил открит от един овчар, след което славата му се разпространила бързо: мнозина идвали при него за съвет и за изцеление от болести, а Петър, цар на България, го посещава за съвет. Много хора, търсещи спасение, се заселват близо до него и скоро около него се появяват църква и манастир. Свети Йоан почива през 946 г. и се явява на учениците си след смъртта си. Мощите му се почитат в Рилския манастир, който от векове е фар на православната духовност в България.