Библейски четива (Синодален превод)
Йоан 20.11-18
(8-мо утринно Евангелие)
11А Мария стоеше при гроба отвън и плачеше. И както плачеше, надникна в гроба;
12и вижда два Ангела в бяло облекло да седят - единият при главата, а другият при нозете, дето беше лежало тялото Иисусово.
13И те й казват: жено! защо плачеш? Отговори им: дигнали Господа моего, и не зная, де са Го турили.
14Като рече това, обърна се назад и видя Иисуса да стои; ала не знаеше, че е Иисус.
15Иисус й казва: жено! защо плачеш? кого търсиш? Тя, мислейки, че е градинарят, каза Му: господине, ако си Го ти изнесъл, кажи ми, де си Го турил, и аз ще Го взема.
16Иисус й казва: Марийо! Тя се обърна и Му рече: "Равуни!" което значи Учителю.
17Иисус й казва: не се допирай До Мене, защото още не съм възлязъл при Отца Си; но иди при братята Ми и им кажи: възлизам при Моя Отец и при вашия Отец, и при Моя Бог и вашия Бог.
18Дохожда Мария Магдалина, та обажда на учениците, че видяла Господа и че това й казал.
1 Коринтяни 1.10-18 (Апостол)
10Моля ви, братя, в името на Господа нашего Иисуса Христа, да говорите всички едно и също, и да няма помежду ви разцепления, а да бъдете съединени в един дух и в една мисъл.
11Защото узнах от домашните на Хлоя за вас, братя мои, че помежду ви имало раздори.
12А това казвам, защото един от вас дума: "аз съм Павлов", друг: "аз пък - Аполосов", трети: "аз съм Кифин", а друг: "аз пък - Христов".
13Нима Христос се е разделил? нима Павел биде разпнат за вас? или в име Павлово се кръстихте?
14Благодаря на Бога, че не съм кръстил никого от вас, освен Криспа и Гаия,
15та да не каже някой, че съм кръстил в мое име.
16Кръстих също и Стефаниновия дом, а дали съм кръстил и другиго някого, не зная.
17Защото Христос не ме прати да кръщавам, а да благовествувам, и то не с мъдри думи, за да не се обезсили кръстът Христов.
18Защото словото за кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия.
Матей 14.14-22 (Евангелие)
14И като излезе Иисус, видя много свят; и смили се над тях и изцели болните им.
15А на мръкване приближиха се до Него учениците Му и рекоха: тук мястото е пусто, и времето вече напредна; разпусни народа, за да идат по селата и си купят храна.
16Но Иисус им рече: няма нужда да отиват; дайте им вие да ядат.
17А те му казват: ние имаме тук само пет хляба и две риби.
18Той рече: донесете Ми ги тука.
19И, след като заповяда народу да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови и, като разчупи, даде хлябовете на учениците, а учениците - на народа.
20И ядоха всички и се наситиха; и дигнаха останали къшеи дванайсет пълни коша;
21а ония, които ядоха, бяха около пет хиляди души, освен жени и деца.
22И веднага Иисус накара учениците Си да влязат в кораба и да минат преди Него насреща, докле Той разпусне народа.
Жития на светиите
Мъченик Агатоник от Никомедия и неговите сподвижници (IV в.)
Той е живял в Никомедия, където е обърнал много езичници от идолопоклонството към вярата в Христос. Заради това той и няколко негови спътници са били заловени, бити, вързани и отведени във Византия. По пътя няколко от спътниците на Агатоник са починали от жестокото отношение. Оцелелите, включително и самият Агатоник, са били отведени в Селиврия във Тракия, където са били измъчвани пред самия император, а след това обезглавени.
Света мъченица Еулалия от Барселона (303)
Тя е родена от християнски родители в Барселона и се е посветила на живот в святост, приемайки Христос за свой младоженец. Когато преследвачът Дациан пристигнал в Барселона, Еулалия тайно напуснала родителския си дом през нощта и се явила пред Дациан, осъждайки го пред много свидетели като убиец на невинни и публично изповядвайки вярата си в Христос. Злият Дациан я накарал да я съблекат и пребият, след което я вързал за дърво във формата на кръст и заповядал плътта ѝ да бъде изгорена с факли. Когато мъчителят ѝ попита с насмешка: „Къде е твоят Христос, за да те спаси?“, тя отговорила: „Той е тук с мен; ти не можеш да Го видиш поради нечистотата си.“ Когато най-накрая святата Еулалия умряла под мъченията, хората видели бяла гълъбица да излита от устата ѝ. Необичайна снежна буря покрила голото ѝ тяло като бяла дреха.