26 Август 2173
Четвъртък от 9-а седмица след Петдесетница

Няма пост

Почитани светии

Мъченици Адриан и Наталия
Владимирска икона
Мъчениците Адриан и Наталия и 23-мата им събратя от Никомедия (IV в.)
Светият ни отец Титоес от Тебаида (IV в.)

Библейски четива (Синодален превод)

1 Коринтяни 14.6-19 (Апостол)

6А сега, ако дойда при вас, братя, и заговоря на непознати езици, каква полза ще ви принеса, щом ви се не обясня било с откровение, било с познание, било с пророчество, било с поука? 7И бездушните предмети, като пищялка или гусла, които издават глас, ако не дадат разделни звукове, как ще се познае, какво се свири на пищялка, или на гусла? 8Защото, ако тръбата издаваше неопределен звук, кой ще се готви за битка? 9Тъй и вие, ако не изговаряте с езика си разбрани думи, как ще се разбере това, що говорите? Защото ще говорите на вятър. 10Толкоз, например, различни думи има в света, и ни една от тях не е без значение. 11Ако, прочее, не разбирам значението на тия думи, то за говорещия ще бъда чужденец, па и говорещият ще бъде за мене чужденец. 12Тъй и вие, бидейки ревнители към духовни дарби, залягайте да ги получите в изобилие, за поука на църквата. 13Затова, който говори на непознат език, нека се моли за дарба да тълкува. 14Защото, ако се моля на непознат език, духът ми се моли, умът ми обаче остава безплоден. 15И тъй, какво? Ще се моля с дух, ще се моля и с ум: ще пея с дух, ще пея и с ум. 16Защото, ако благословиш с дух, как ще каже на твоето благодарение "амин" оня, който е от простолюдието, когато не разбира, какво казваш? 17Ти благодариш хубаво, ала другият се не поучава. 18Благодаря на моя Бог, задето повече от всинца ви говоря езици; 19но в църква предпочитам да кажа пет думи разбрани, за да поуча и други, отколкото хиляди думи на език непознат.

Матей 20.17-28 (Евангелие)

17И като възлизаше Иисус за Иерусалим, по пътя взе насаме дванайсетте ученици и им рече: 18ето, възлизаме за Иерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт; 19и ще Го предадат на езичниците, за да бъде поруган, и бичуван, и разпнат; и на третия ден ще възкръсне. 20Тогава пристъпи до Него майката на синовете Зеведееви със синовете си и, кланяйки се, просеше нещо от Него. 21А Той й рече: какво искаш? Тя Му отговори: кажи, тия мои двама сина да седнат при Тебе, един отдясно, а друг отляво в Твоето царство. 22Иисус отговори и рече: не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз ще пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам? Те Му отговарят: можем. 23И казва им: чашата Ми ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите; но да дам да се седне Мене отдясно и отляво, не зависи от Мене; сядането е на ония, за които е приготвено от Моя Отец. 24И десетте, като чуха, възнегодуваха за двамата братя. 25А Иисус, като ги повика, рече: знаете, че князете на народите господаруват над тях, и велможите властвуват върху им, 26между вас обаче няма да бъде тъй; но който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; 27и който иска между вас да бъде пръв, нека ви бъде раб, 28както Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина.

Жития на светиите

Мъчениците Адриан и Наталия и 23-мата им събратя от Никомедия (IV в.)

„Съпрузи, и двамата произхождаха от благородни и заможни семейства в Никомедия. Адриан беше управител на Преторията и езичник, а Наталия беше тайна християнка. И двамата бяха млади и бяха живели в брак общо тринадесет месеца преди своето мъченичество. Когато нечестивият император Максимиан посети Никомедия, той заповяда християните да бъдат заловени и подложени на мъчения. В пещера близо до града се криеха двадесет и трима християни. Някой ги предаде на властите и те бяха жестоко бивани с кожени камшици и пръти и хвърлени в затвора. След това бяха изведени от затвора и заведени пред претора, за да бъдат записани имената им. Адриан погледна тези хора, измъчвани, но непокорени, мирни и кротки, и ги закле да кажат какво очакват от своя Бог, че да претърпят такива мъчения. Те му говориха за блаженството на праведните в Царството Божие. Като чу това и отново погледна тези хора, Адриан внезапно се обърна към писаря и каза: „Напиши името ми заедно с тези на тези светии; и аз съм християнин.“ Когато императорът чу за това, той го попита: „Загубил ли си ума си?“ Адриан отговори: „Не съм го изгубил, а съм го намерил!“ Като чу това, Наталия се зарадва много и, когато Адриан седеше окован заедно с другите в затвора, дойде и им служеше на всички. Когато биеха съпруга ѝ и го подлагаха на различни мъчения, тя го окуражаваше да издържи до края. След дълги мъчения и затвор, императорът заповяда да ги отведат към затворническия наковалня, за да им счупят ръцете и краката с чукове. Това беше изпълнено и Адриан, заедно с останалите двадесет и трима, издъхна под жестоките мъчения. Наталия отнесе мощите им в Константинопол и там ги погреба. След няколко дни Адриан й се яви, облят от светлина и красота, и я призова да дойде при Бога, а тя мирно предаде душата си в ръцете на своя Господ.“ (Пролог)

Светият ни отец Титоес от Тебаида (IV в.)

Един от великите египетски пустинни отци, той беше ученик на Св. Пахомий Велики и служи като игумен на Табенниси. Чрез дългите години на борба в молитва той достигна такава чистота на сърцето, че всеки път, когато вдигаше ръце в молитва, духът му веднага се потапяше в чисто съзерцание на Бога. Когато един от братята го попита какъв път води към смирението, той отговори: „Пътят на смирението е въздържанието, молитвата и това да се считаш за най-малкия от всички създания.“ Почива в мир.