2 Коринтяни 6.11-16 (Апостол)

11Устата ни са отворени за вас, коринтяни, сърцето ни е разширено. 12Вам не е тясно в нас, а е тясно в сърцата ви. 13За равна отплата (говоря като на чеда) разширете се и вие. 14Не се впрягайте заедно с неверните; защото какво общуване има между правда и беззаконие? Какво общо има между светлина и тъмнина? 15Какво съгласие може да има между Христа и Велиара? Или какво общо има верният с неверния? 16Каква прилика между Божия храм и идолите? Защото вие сте храм на живия Бог, както е казал Бог: "ще се поселя в тях и ще ходя между тях; ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ".

Марк 1.23-28 (Евангелие)

23Имаше в синагогата им човек с нечист дух, който извика и каза: 24о, какво имаш Ти с нас, Иисусе Назареецо! Дошъл си да ни погубиш ли? Зная Те, кой си Ти, Светия Божий. 25Но Иисус му запрети, като рече: млъкни и излез из него! 26Тогава нечистият дух, като го стърси и изкрещя с висок глас, излезе из него. 27И всички изтръпнаха от ужас, тъй че един други се питаха и казваха: що е това? Какво е това ново учение, та и на нечисти духове Той властно заповядва, и те Му се покоряват? 28И веднага се пръсна слух за Него по цялата околност Галилейска.

Великомъченик Никита Гот (372)

Той беше гот от благородно потекло сред своя народ, ученик на епископ Теофил на готите, който взе участие в Първия Вселенски събор. Когато се изправи срещу Атанарик, езическия владетел на готите, заради неговото преследване на християните и неверието му, Никетас беше жестоко измъчван и накрая изгорен на клада. Въпреки че умря в пламъците, тялото му беше извадено невредимо. Мощите му бяха отнесени от приятеля му Мариан в Мопсуестия в Киликия, където беше построена църква, посветена на светеца.

Свети мъченик Порфирий (361).

„Като актьор, той първо се подиграваше на християните пред Юлиан Отстъпник. Веднъж, когато имитираше християнското тайнство на кръщението, той беше потопен във водата, произнасяйки думите: „В името на Отца, и на Сина, и на Светия Дух.“ Когато излезе от водата, той извика: „ Сега съм християнин!“ Всички помислиха, че това е шега, както винаги, но той остана твърд в убежденията си, престана да се подиграва на християните и накрая пострада за Христа. Той беше обезглавен през 361 г. и влезе в Царството Христово.“ (Пролог)

Ние с право осъждаме чисто външното поклонение; но животът на св. Порфирий ни напомня по впечатляващ начин, че „външните прояви“ на вярата притежават сила, способна да обърне сърцето на човека. Св. Порфирий използваше думите на Светото Кръщение не само небрежно, но и подигравателно, и все пак, с Божията благодат, той излезе от водите истински обновен в Христа.