2 Коринтяни 8.16-9.5 (Апостол)

16Да благодарим Богу, Който вложи в сърцето на Тита същото усърдие за вас: 17наистина, аз го подканих, но той, бидейки твърде усърден, доброволно тръгна към вас. 18С него изпратихме и един брат, похваляван по всички църкви за благовестието, 19и не само похваляван, но и избран от църквите, за да ни придружава в това добро дело, на което служим за слава на Самаго Господа и за ваше усърдие, 20като се пазим, да не би някой ни укори при тия обилни приноси, за чието събиране ние полагаме грижи; 21защото ние залягаме за доброто не само пред Господа, но и пред човеците. 22Ние изпратихме с тях и нашия брат, чието усърдие много пъти сме изпитвали в много неща, и който сега е още по-усърден поради голямата увереност във вас. 23Колкото за Тита, той е мой другар и сътрудник среди вас; а колкото за нашите братя, те са пратеници на църквите, слава Христова. 24И тъй, дайте доказателство за вашата любов и за това, дето се хвалим с вас, както на тях, така и пред лицето на църквите.

1А за спомагане на светиите считам за излишно да ви пиша, 2защото зная вашето усърдие, за което се хваля с вас пред македонци, че Ахаия е приготвена още отлани; и вашата ревност подбуди твърде мнозина. 3А братята изпратих, за да не би нашата похвала за вас да излезе напразно в тоя случай, но, както съм говорил, да бъдете приготвени, 4та да не би, ако дойдат с мене македонци и ви намерят неприготвени, да останем посрамени ние (за да не казваме вие), след като сме ви хвалили с такава увереност. 5Затова счетох за нужно да помоля братята, да дойдат напред при вас и да се погрижат отрано, щото предизвестената милостиня ваша да бъде готова като плод на щедрост, а не на скъперничество.

Марк 3.13-19 (Евангелие)

13После се възкачи на планината и повика при Себе Си, които Сам искаше; и дойдоха при Него. 14И отреди от тях дванайсет, за да бъдат с Него и да ги разпраща да проповядват, 15и да имат власт да церят болести и да изгонват бесове; 16и отреди тия дванайсет: Симона, комуто даде име Петър; 17Иакова Зеведеева и Иоана, брат на Иакова, на които даде име Воанерге'с, сиреч, синове на гръма; 18Андрея, Филипа, Вартоломея, Матея, Тома, Иакова Алфеев, Тадея, Симона Кананит 19и Иуда Искариотски, който Го и предаде.

Светият пророк Йона (9 в. пр. Хр.)

STORYта му е разказана в книгата от Стария Завет, която носи неговото име. Той се счита за един от дванадесетте „малки пророци“. Според една традиция, записана в Синаксарите, той е бил син на вдовицата от Сарепта, възкресен от светия Илия (20 юли).

Песента на Йона „В бедствието си призовах Господа“ (Йона 2:2-9) е шестата библейска ода от канона на утренята и съставлява основата на безброй тропари, много от които размишляват върху престоя на Йона в корема на морското чудовище като образ на престоя на Христос в гроба. Книгата на Йона се чете изцяло в Велика събота.

Пророк Йона се почита утре, 22 септември, по славянския календар.

Апостол Квадрат (Кодрат) от Седемдесетте (130)

Той беше един от Седемдесетте, назначени от самия Христос. След Възнесението на Христос Квадрат проповядваше Евангелието в Атина, след което служи като епископ в Атина, а по-късно и в Магнезия. Той беше убит с камъни от езичниците, след което беше хвърлен в затвора и умря от глад. Казват, че е написал защита на християнската вяра, което накарало император Адриан да издаде указ, че християните не трябва да бъдат преследвани без специална причина. Погребан е в Магнезия.

Нашият преподобен отец Йосиф от Заоникьевския манастир (1612)

Той бил селянин на име Иларион от Вологодската област и водел прост, трудов живот, докато не започнал да губи зрението си. Без да се отчайва, Иларион отишъл във всички близки църкви и помолил да се отслужат молитви за него. Един ден, по време на Божествената литургия, Иларион видял мъж в бели дрехи, който му казал, че се казва Космас, благословил го и му казал, че скоро ще бъде излекуван. На следващия ден Иларион отишъл отново в църквата и Светите безсребърници Космас и Дамиан му се явили заедно с икона на Божията Майка. Глас от иконата казал, че хората трябва да очистят мястото, където стои, и да издигнат кръст там. След като се поклонил на иконата, Иларион бил незабавно и напълно изцелен. Връщайки се в селото си, той с радост разказал какво се е случило. Селяните очистили мястото, както било заповядано във видението на Иларион, издигнали кръст и построили параклис, в който да се съхранява иконата, която започнала да върши много чудеса. Когато епископът научил за тези събития, решил да основе манастир на това място и направил Иларион първия монах, давайки му името Йосиф. Свети Йосиф прекарал следващите тридесет години там в молитва и голям аскетизъм: той прекарвал зимните нощи без сън, стоял в молитва пред чудотворната икона на Богородица. Той починал в мир и бил погребан в параклиса, който той и съселяните му били построили години по-рано.

Намиране на мощите на Свети Димитрий Ростовски (1752)

Свети Димитрий се почита на 28 октомври.