2 Коринтяни 13.3-14 (Апостол)

3вие търсите доказателства за Христа, Който говори в мене: Той не е безсилен спрямо вас, но е силен във вас. 4Защото, ако и да бе разпнат по немощ, ала е жив чрез силата Божия; и ние също, ако и да сме немощни в Него, ще бъдем живи с Него чрез сила Божия спрямо вас. 5Изследвайте сами себе си, дали сте във вярата; сами себе си опитвайте. Или не се съзнавате, че Иисус Христос е във вас? Не съзнавате, само ако сте недостойни. 6А за нас, надявам се, ще узнаете, че ние не сме недостойни. 7Молим Бога да не вършите никакво зло, не за да се покажем ние достойни, но за да вършите вие добро, та ние да бъдем като недостойни. 8Защото ние сме силни не против истината, а за истината. 9Радваме се, кога сме ние слаби, а вие силни; тъкмо за това се и молим - за ваше съвършенство. 10Пиша тия неща, като не съм при вас, та, кога дойда при вас, да не употребя строгост според властта, що ми е дадена от Господа за съзидване, а не за разстройване. 11И тъй, братя, радвайте се, съвършенствувайте се, утешавайте се, бъдете единомислени, живейте в мир, - и Бог на любовта и на мира ще бъде с вас. 12Поздравете се един други със свето целуване. Поздравяват ви всички светии. 13Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа, и любовта на Бога и Отца, и общуването на Светаго Духа да бъдат с всички вас. Амин.

Марк 4.35-41 (Евангелие)

35Него ден вечерта им казва: да минем на отсрещната страна. 36И като разпуснаха народа, учениците Го взеха със себе си, както беше в кораба; имаше и други ладии с Него. 37И подигна се голяма буря; а вълните прехвърляха в кораба, тъй че той вече се пълнеше с вода. 38А Иисус беше заспал при кърмилото на възглавница. Будят Го и Му казват: Учителю, нима не Те е грижа, че загиваме? 39И като се събуди, запрети на вятъра и каза на морето: млъкни, престани! И вятърът утихна, и настана голяма тишина. 40И им рече: що сте тъй страхливи? Как нямате вяра! 41И обзе ги голям страх, и казваха помежду си: кой ли е Този, та и вятърът, и морето Му се покоряват?

Св. Кириак Отшельникът (555/557)

Роден е в Коринт от благочестиви християнски родители. На осемнадесетгодишна възраст заминава за Палестина, където, след като учи при няколко свети отци, постъпва в монашество и става ученик на Св. Герасим Йордански. След смъртта на Св. Герасим той живее в строга самота, аскетизъм и мълчание в продължение на много години, като накрая постъпва в манастира на Св. Харитон, където почива в мир на 109-годишна възраст. Въпреки своя много строг аскетизъм, той бил едър и силен, оставайки такъв до края на живота си. Според правилата на Св. Харитон, той и събратята му ядели само веднъж на ден, след залез слънце. В пустинята той живял години наред само с суровите растения, които събирал там. Казвал за себе си, че докато бил монах, слънцето никога не го видяло да яде или да се ядосва на някого.

Света Мария от Палестина (6 в.)

„Първоначално тя била четяща Псалтира в Църквата на Възкресението в Йерусалим, но тъй като била красива, била източник на скандал за греховните умове. За да не бъде причина за грях у другите, Мария се оттеглила в пустинята Сука с кошница боб и стомна вода. Тя прекара осемнадесет години в пустинята и, с Божията сила, никога не й липсваха нито боб, нито вода. Учениците на Св. Кириак я намериха още приживе и по-късно я погребаха.“ (Пролог)

Светите мъченици Дада и събратята му (IV в.)

Дада беше висш персийски чиновник, служещ в двора на цар Шапур II, и тайно християнин. Когато беше назначен за управител на провинция, отдалечена от двора, Дада започна да почита и проповядва Христос открито. Това стигна до ушите на царя, който изпрати един от синовете си, Губарлахас, да се опита да го екзекутира. Дада беше осъден и осъден да бъде хвърлен в огнена пещ. Но когато Дада направи знака на кръста, огънят угасна, което изуми принца и в крайна сметка го доведе до обръщане към Христос.

Възмутеният цар хвърли сина си в затвора и го подложи на мъчения. Губарлахас издържал дни на ужасни мъчения без да се оплаче и, въпреки че бил подложен на ужасни осакатявания, излязъл от килията си невредим. Това чудо довело други, включително още две от собствените деца или роднини на царя, да приемат Христос. На Казой, дъщерята на царя, било позволено да почива в мир веднага щом започнали мъченията й. Губарлахас бил чудотворно кръстен по време на по-нататъшни мъчения: Глас отвисоко произнесе думите на кръщението и дъжд от вода и масло се изля върху мъченика. Не след дълго той загина, заедно с Дада и Касдиос, един от роднините на Губарлахас, който беше убеден в Истината от чудесата, които беше видял.

Преподобен Киприан от Устюг (1276)

„Свети Киприан основал манастира „Влизане в храма на Божията Майка“ близо до Устюг в област Вологда през 1212 г. и прехвърлил цялото си имущество на него. Той никога не напуснал манастира, след като станал игумен, а се посветил на аскетични подвизи, сякаш всеки ден беше последният му на земята. Той бди над духовния напредък на монасите си с бащинска любов и с готовност жертва времето и енергията си за тяхното добро. Свети Киприан заспа в Господа през 1276 г. Светите му мощи почиват в манастира му.“ (Синаксарион)