2 Коринтяни 1.12-20 (Апостол)

12Защото нашата похвала е тая: свидетелството на съвестта ни, че в простота и искреност пред Бога, не с плътско мъдруване, а с благодат Божия, живяхме на света, особено пък между вас. 13Защото не друго пишем вам, а онова, което четете или разбирате, пък се надявам, че и докрай ще разберете, 14както вече донейде сте и разумели, че ние сме ваша похвала, както и вие наша, в деня на Господа нашего Иисуса Христа. 15И в тая увереност тъкмях да дойда при вас по-рано, та повторно да получите благодат, 16и през вас да мина за Македония, а от Македония да дойда пак при вас, та вие да ме придружите до Иудея. 17Като тъкмях това, нима лекомислено постъпих? Или това, що тъкмя, по плътски ли тъкмя, та моето "да", "да" да бъде и "не", "не"? 18Вярвайте Бога, нашето слово до вас не беше "да" и "не". 19Защото Син Божий, Иисус Христос, Когото проповядвахме помежду ви аз и Силуан и Тимотей, не беше "да" и "не", но в Него беше "да", 20понеже всички обещания Божии в Него са "да", и в Него "амин", за слава Божия чрез нас.

Матей 22.23-33 (Евангелие)

23В оня ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха, като думаха: 24Учителю, Моисей е казал: ако някой умре бездетен, нека брат му вземе жена му и въздигне потомство на брата си; 25у нас имаше седем братя: първият се ожени и умря и, понеже нямаше потомство, остави жена си на брата си; 26също и вторият, третият, дори до седмия; 27а след всички умря и жената; 28и тъй, при възкресението, кому от седемте ще бъде тя жена? понеже всички я имаха. 29Иисус им отговори и рече: заблуждавате се, като не знаете Писанията, ни силата Божия; 30защото при възкресението нито се женят, нито се мъжат, но пребъдват като Ангели Божии на небесата. 31А за възкресението на мъртвите не сте ли чели реченото вам от Бога, Който казва: 32"Аз съм Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов". Бог не е Бог на мъртви, а на живи. 33И народът, като слушаше, чудеше се на учението Му.

Свещеномъченик Антимос, епископ на Никомедия, и онези, които бяха с него (303-304)

„След смъртта на 20 000-те мъченици от Никомедия (виж 28 декември), техният епископ Антимос избяга в едно село, за да се грижи за останалата си паства. Император Максимиан изпрати хора да го търсят. Когато го намерили, той обещал да им покаже Антим, но първо ги приел като гости, нахранил ги и едва тогава им се представил. Удивени от неговата доброта, войниците му обещали да кажат на Максимиан, че не са го намерили. Но Антимос доброволно тръгнал с тях и, обръщайки ги с наставленията си, ги кръстил по пътя. Той смело изповядал вярата си пред Максимиан и след ужасни мъчения бил обезглавен през 303 или 304 г. ” (Великият Часослов)

Днес се почита и нашият Свети Отец Теоктист, събрат-аскет на Свети Евтимий (451). Верен ученик на Свети Евтимий, той беше игумен на манастира на Свети Евтимий в Палестина до своето мирното почиване на деветдесетгодишна възраст.

Света мъченица Василиса (309)

Тя живеела близо до Никомедия по време на големите гонения на император Диоклетиан. Въпреки че била едва на девет години, тя била арестувана и заведена пред Александър, управителя на Витиния. Когато тя безстрашно изповяда вярата си в Христос, управителят я накара да я съблекат и да я бият, но тя само благодари на Бога. Разгневен от непоколебимостта на едно просто дете, управителят заповяда да я оковат и да я хвърлят с главата надолу в кипяща смола, след това да я хвърлят в пламтяща пещ, а накрая да я хвърлят на лъвовете. През всички тези мъчения тя беше чудесно запазена. Удивен от чудесата, които видя, Александър падна в краката на Василиса и призна, че и той вярва, че Христос е Спасителят. Той беше кръстен от епископа на Никомедия и умря не след дълго. Василиса отиде в пустинята извън града, за да благодари на Бога за издръжливостта си при мъченията и да Го помоли да приеме душата ѝ в мир. Докато се молеше по този начин, тя намери покой.

Светият ни отец Йоаникий, архиепископ и първи патриарх на Сърбия (1354)

„Роден в Призрем, той служи като първи секретар на крал Душан. През 1339 г. става архиепископ, а през 1346 г. е издигнат в ранг на патриарх. Той е бил ревностен пастир и е въвел ред в Сръбската църква, като е бил „голям защитник на църковните закони“. Починал е на 3 септември 1349 г., а мощите му се съхраняват в Печ.“ (Пролог)