2 Коринтяни 2.3-15 (Апостол)

3Това същото ви и писах, та, като дойда, да ме не огорчат ония, които трябваше да ме радват; защото съм уверен във всички вас, че моята радост е радост и за всинца ви. 4От голяма скръб и притеснено сърце ви писах с много сълзи, не за да ви огорча, а за да познаете преголямата любов, която имам към вас. 5Ако ли пък някой ме е огорчил, то не мене е огорчил, а донейде, да не кажа много, всинца ви. 6Доста е за такъв това наказание от мнозинството; 7така че за вас е по-добре да му простите и да го утешите, за да не пропадне той от преголяма скръб; 8затова моля ви да покажете към него любов. 9Защото с тая цел и писах, за да узная на опит, дали във всичко сте послушни. 10А комуто вие прощавате за нещо, нему и аз прощавам: понеже и аз, ако съм простил някому нещо, простил съм за вас от лице Христово, 11за да не вземе сатаната преднина над нас: защото не са ни неизвестни неговите замисли. 12Когато дойдох в Троада да проповядвам Христовото евангелие, и врата ми бяха отворени в име Господне, 13духът ми нямаше покой, понеже не намерих там моя брат Тита; а като се простих с тях, заминах за Македония. 14Но да благодарим Богу, Който всякога ни дава да тържествуваме в Христа и Който навред чрез нас проявява благоуханието, по което познаваме Самия Него. 15Защото ние сме Христово благоухание пред Бога за онези, които се спасяват, и за онези, които гинат:

Матей 23.13-22 (Евангелие)

13Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето затваряте царството небесно пред човеците; защото нито вие влизате, нито влизащите пускате да влязат. 14Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето изпояждате домовете на вдовиците и лицемерно дълго се молите; затова ще получите по-голямо осъждане. 15Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето обикаляте море и суша, за да добиете един последовател; и кога сполучите това, правите го син на геената дваж по-достоен от вас. 16Горко вам, водачи слепи, които казвате: ако някой се закълне в храма, не е нищо; но ако някой се закълне в златото на храма, задължава се. 17Безумни и слепи, кое, наистина, стои по-горе: златото, или храмът, който освещава златото? 18Също казвате: ако някой се закълне в жертвеника, не е нищо; но ако някой се закълне в дара, който е върху него, задължава се. 19Безумни и слепи, кое, наистина, стои по-горе: дарът ли, или жертвеникът, който освещава дара? 20И тъй, който се закълне в жертвеника, кълне се в него и във всичко, що е върху него; 21и който се закълне в храма, кълне се в него и в Оногова, Който го обитава; 22и който се закълне в небето, кълне се в Божия престол, и в Оногова, Който седи на него.

Памет на чудото на архангел Михаил в Колоса (Хонае) (4-ти в.)

В Колоса във Фригия имало църква и свещен извор, посветени на архангел Михаил. Злонамерени езичници отклонили течението на две реки, за да наводнят църквата. Но Архангелът се явил, донасяйки със себе си земетресение, което разтърсило цялата област и отворило пукнатина, в която се втурнали водите, пощадявайки църквата. Оттогава мястото било наричано „Хоне“ (на гръцки „фунии“) вместо Колоса.

Светият пророк Захария и праведната Елисавета (I в.), родители на Св. Йоан Предтеча.

STORYта на светите родители на Предтечата е разказана в първите глави на Евангелието от Лука. Няколко от Отците казват, че Захария е този, който, за когото Господ каза, че е бил убит между храма и олтара (Матей 23:35); защото той продължи да нарича Мария, Майката на Бога, девица дори след като тя роди Христос; и защото синът му беше избягал от клането на невинните, наредено от Ирод. Света Елисавета го беше скрила в пещера в пустинята; той остана в пустинята оттогава, докато не започна да проповядва край река Йордан.

Св. Максим (Сандович), мъченик от Лемко, Чехословакия (1914) (24 август по стария календар)

Св. Максим е роден в Австро-Унгарската империя през 1888 г. По това време всички православни църкви бяха превзети и подчинени на „Унията“, чрез която, макар и да запазваха православните литургични обреди, те бяха обединени с Римокатолическата църква. Мнозина от карпато-руския народ не знаели за промяната и какво означава тя; други били недоволни от нея, но в подчиненото си положение не виждали алтернатива. Родителите на Максим, които били земеделци, с голяма лична жертва му осигурили образование, което му позволило да учи за свещеничество в базилианската семинария в Краков. Тук той разпознал неправославния характер на „гръцко-католическото“ обучение там и заминал за Русия, където станал послушник в Почаевската великая лавра и се срещнал с архиепископ Антоний (Храповицки), който го насърчил в търсенето му на православието. (Архиепископ Антоний, след Руската революция, станал първият митрополит на Руската православна църква в чужбина) . Той постъпил в семинарията в Русия през 1905 г. и бил ръкоположен за свещеник през 1911 г. Митрополит Антоний, знаейки трудностите и преследванията, които очаквали всеки православен свещеник в Австро-Унгария, предложил да намери на Максим енория в Русия. Но Максим вече бил наясно с жаждата за православие сред много от карпато-руските хора; няколко души от селото му бяха пътували до Америка и докато бяха там, посещаваха православни църкви и се изповядваха пред православни свещеници. Те го молеха да се върне в родината си и да основе там православна енория.

Когато се върнал в родното си село Ждиня, полските власти, виждайки го с риаса, брада и неподстригана коса на православен свещеник, се подигравали, казвайки: „Ето, Свети Николай е дошъл в Карпатите!“ Но хората от близкото село Храб изпратили делегация, която го помолила да създаде православна енория в тяхното село. Той направил това, като създал домашна църква в къщата, която хората му предоставили. Почти веднага той и неговите хора започнали да бъдат тормозени и преследвани, първо по подстрекателство на „гръцко-католически“ свещеници, а след това и от правителството. Неговата енорийска къща/църква била затворена, а той и няколко от неговите енориаши били многократно хвърляни в затвора, понякога по изфабрикувани обвинения в подстрекателство към бунт. (Карпато-руският народ винаги бил подозиран в проруски политически симпатии от австрийските и полските власти) .

Въпреки тези преследвания, благодарение на усилията на отец Максим в региона се разпространи вълна от желание за православие, като много карпаторуси се самоопределяха открито като православни. Правителството издаде заповеди до кметовете в региона да забранят на тези, които се самоопределяха като православни, да се събират, а през 1913 г. назначи специален комисар, чиято задача беше да принуди хората да се върнат към католицизма.

През 1914 г. избухна война между Русия и Австро-Унгария. Въпреки липсата на каквито и да било доказателства, че отец Максим се е занимавал с проруска политическа дейност — той някога е казал: „Единствената ми политика е Евангелието“ — той е бил арестуван и екзекутиран на 6 септември по папския календар, 24 август по църковния календар. На него му е било отказано всякакво църковно погребение и баща му го е погребал със собствените си ръце.

След Първата световна война православието стана законно в новата Полска република и над гроба на отец Максим в родния му град Ждиня бе издигнат паметник. През 1994 г. Полската православна църква официално канонизира свети Максим.