Евреи 5.11-6.8 (Апостол)

11По това имаме да говорим много, което е и мъчно за тълкуване, защото станахте небрежни към слушане. 12Защото, макар и да бяхте длъжни според времето да бъдете учители, вие пак имате нужда да ви учат, кои са първите начала на Божието слово, и дойдохте до такова състояние, че се нуждаете от мляко, а не от твърда храна. 13Всякой, който се храни с мляко, не е опитен в словото на правдата, защото е младенец; 14а твърдата храна е за съвършени, които, благодарение на навика, имат чувства, обучени да различават добро и зло.

1Затова, като оставим първоначалното Христово учение, нека се стремим към съвършенство, без да полагаме пак основа на покаяние от мъртви дела и на вяра в Бога, 2на учение за кръщения, за възлагане ръце, за възкресяване мъртви и за вечен съд. 3И това ще направим, ако Бог позволи. 4Защото ония, които веднъж са се просветили, вкусили са от небесния дар, станали са причастници на Светаго Духа 5и, като са вкусили от добрата реч Божия и от силите на бъдещия век, 6са отпаднали, - не е възможно пак да бъдат обновени за покаяние, когато те повторно разпъват в себе си Сина Божий и Го хулят. 7Земя, която полива валящия често върху нея дъжд и ражда злак, полезен за ония, за които се и обработва, получава от Бога благословия; 8а която изкарва тръне и бодили, тя е непотребна и близка до проклятие, което завършва с изгаряне.

Лука 21.5-7, 10-11, 20-24 (Евангелие)

5И когато някои говореха за храма, че е украсен с хубави камъни и приноси, Той рече: 6ще дойдат дни, когато от това, що виждате тук, няма да остане камък на камък, който да не бъде сринат. 7И Го попитаха, думайки: Учителю, а кога ще бъде това, и какъв ще е белегът, когато ще стане това? 10Тогава им рече: ще въстане народ против народ, и царство против царство; 11на места ще има големи трусове и глад, и мор, ще има и страхотии, и големи поличби от небето. 20А кога видите Иерусалим обсаден от войски, тогава знайте, че е наближило запустяването му; 21тогава ония, които се намират в Иудея, да бягат в планините; и които са в града, да излязат из него; а които са в околностите, да не влизат в него, 22защото тия дни са на отмъщение, за да се изпълни всичко писано. 23А горко на непразните и на кърмачките през ония дни; защото голяма неволя ще бъде на земята, и гняв върху тоя народ; 24и ще паднат под острието на меча, и ще бъдат откарани в плен по всички народи; а Иерусалим ще бъде тъпкан от езичници, докле се свършат времената на езичниците.

Света мъченица Татяна (ок. 230)

Тя била дъщеря на богат римски консул. Станала дякониса в Рим и била арестувана като християнка по времето на Александър Северин. Пред съда тя безстрашно изповядала Христос, а когато я завели в храма, за да я принудят да принесе жертва, тя съборила идолите със силата на молитвата си. Тогава войниците я хванали и я подложили на много унижения и мъчения, като накрая я хвърлили в разпалена пещ. Когато това не й навредило, я хвърлили на дивите зверове, но те отказали да й сторят зло. Накрая тя била обезглавена и така спечелила короната си.

Почитаемият Бенедикт Бископ, абат на Уиърмут (689-690)

Той произхождал от благородно семейство от Нортумбрия в Британия и през 653 г. приел монашески обет в Лерин, Галия. През 669 г. бил назначен за абат на манастира „Свети Петър и Павел“ в Кентърбъри. През 671 г. заминал за Рим, за да се обучи в монашеската практика според Устава на Свети Бенедикт (от Нурсия). Връщайки се в Нортумбрия, той основава два нови манастира, първите, които следват Устава на Свети Бенедикт на Британските острови. През 678-679 г. той отново заминава за Рим, като този път довежда със себе си главния певец на Свети Петър, който учи монасите от манастирите на Свети Бенедикт на песнопенията и литургичните практики, използвани в Рим.

Под ръководството на светия абат тези манастири се превърнаха в процъфтяващи центрове на християнското богослужение, науката и изкуството. Почитаемият Беда (26 май) беше един от неговите ученици. Свети Бенедикт почина в мир през 689 или 690 г., след като значително укрепи Църквата и християнската вяра в Британия.