Евреи 10.1-18 (Апостол)

1Законът, като има сянката на бъдещите блага, а не самия образ на нещата, никога не може с едни и същи жертви, принасяни постоянно всяка година, да направи съвършени ония, които дохождат с тях. 2Инак, биха престанали да бъдат принасяни, защото служещите, очистени веднъж, нямат вече никакво съзнание за грехове. 3Но с жертвите всяка година се напомня за грехове, 4защото не е възможно юнча и козя кръв да отнима грехове. 5Заради това Христос, влизайки в света, казва: "жертва и принос Ти не пожела, а тяло Ми приготви. 6Всесъжения и жертви за грях не Ти са угодни. 7Тогава рекох: ето, ида (писано е за Мене в началото на книгата), да изпълня, Боже, Твоята воля". 8Като каза по-горе: "жертва и принос, всесъжения и жертви за грях (които се принасят според закона) Ти не пожела и не Ти са угодни", 9сетне рече: "ето, ида, Боже, да изпълня Твоята воля". С това Той отменява първото, за да постави второто. 10По тая воля сме осветени чрез извършеното веднъж завинаги принасяне на Иисус Христовото тяло. 11И всеки свещеник стои та служи всекидневно и много пъти принася едни и същи жертви, които никога не могат да премахнат грехове; 12а Той, като принесе само една жертва за грехове, завинаги седна отдясно Богу, 13очаквайки по-нататък, докле враговете Му бъдат турени подножие на нозете Му. 14Защото чрез едно само принасяне Той направи освещаваните съвършени завинаги. 15А свидетелствува ни и Дух Светий; защото, след като по-рано рече: 16"този е заветът, който ще им завещая след ония дни, казва Господ: ще вложа законите Си в сърцата им, и в мислите им ще ги напиша". Той прибавя: 17"и за греховете и беззаконията им няма вече да си спомня". 18А дето има прошка за тия, няма вече принос за грях.

Марк 8.30-34 (Евангелие)

30И запрети им да говорят за Него, комуто и да било. 31И начена да ги учи, че Син Човечески трябва много да пострада, да бъде отхвърлен от стареите, първосвещениците и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да възкръсне. 32И говореше за това открито. Но Петър, като Го взе настрана, захвана да Му възразява. 33А Той, като се обърна и погледна учениците Си, сгълча Петра и рече: махни се от Мене, сатана! защото мислиш не за това, що е Божие, а що е човеческо. 34И като повика народа с учениците Си, рече им: който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва.

Нашият Свети Отец Макарий (Макариос) Велики (ок. 390)

Роден е около 300 г. в Египет и в младостта си е бил камилар. Докато все още живееше в селото си, той се оттеглил в малка килия, за да се посвети изцяло на аскеза и молитва. Когато хората там искали да го направят свещеник, той избягал в друго село. Там една млада жена, за която се разбрало, че е бременна, лъжливо обвинила Макарий, че е бащата. Макарий бил хванат, оскърбен и пребит, но не направил никакво усилие да се защити; вместо това поел още работа, за да издържа майката и детето й. Когато най-накрая се разкрила невинността му, жителите на града дошли да му поискат прошка; но той избягал в пустинята Скетис (сега наричана Вади Натрун). Тогава бил на трийсет години и до края на живота си прекарал в пустинята.

Скромността му и откъсването му от земните неща били толкова големи, че веднъж, когато забелязал крадец да краде малкото му имущество, той помогнал на мъжа да го натовари на камилата си, дори му посочил малкото неща, които беше пропуснал. Веднъж един демон му казал така: „Всичко, което правиш, правя и аз: ти постиш, но аз никога не ям; ти бдиш, но аз никога не спя; превъзхождаш ме само в едно: в смирението си. Заради това съм безпомощен срещу теб.“ Светецът казал, че демоните могат да бъдат разделени на две категории: онези, които възбуждат страсти като гняв, похот и алчност; и други, много по-страшни, които ни мамят чрез духовна илюзия, богохулство и ерес.

Свети Макарий скоро стана известен в цял Египет и много посетители идваха в неговия уединен дом. Той посрещаше всички с радост, не съдеше никого и предлагаше гостоприемство на всички. Състраданието му се простираше към всички и той се молеше дори за прокълнатите. Веднъж той намери черепа на езически свещеник, който се обърна към него, казвайки: „Всеки път, когато проявяваш милост към нас, които сме в мъки, потопени в огън и тъмнина, ние получаваме утеха и ни е позволено да видим лицата на нашите събратя по страдание.“

Свети Макарий стана ученик на Свети Антоний Велики и на свой ред се превърна в духовен отец на мнозина, които дойдоха да живеят близо до него в пустинята. Той се счита за основател на древната и почитаема монашеска общност в Скетис. На четиридесетгодишна възраст той беше ръкоположен за свещеник по настояване на Свети Антоний, за да не се налага на него и братята му да изминават четиридесет мили през пустинята до Нитрия, за да ходят на църква.

Знаейки, че скоро ще умре, той посети учениците си за последен път и им каза със сълзи в очите: „Нека плачем, братя, така че очите ни да се изпълват непрестанно със сълзи, преди да отидем там, където сълзите ни ще изгарят телата ни.“ Скоро след това той почина. Мощите му почиват в коптския манастир, който носи неговото име. Сборникът от петдесет духовни проповеди, приписвани на Свети Макарий, е съкровищница на православната духовност.

Свети отец Марк Евгеникос, митрополит на Ефес и изповедник на православната вяра (1443)

Този свят защитник на Единната, Света, Католическа и Апостолическа Църква е действал в последните дни на Византийската империя, когато, притиснат от всички страни от турците, императорът в отчаяние е търсил съюз с (или по-скоро подчинение на) папството, надявайки се да получи помощ от Запада. Свети Марк е бил този, който почти сам се е изправил, за да предотврати такава катастрофа за вярата.

Той е роден в Константинопол през 1392 г. в семейство на набожни родители. Получил е добро образование и изглеждало, че е предопределен за светска кариера, но на двадесет и шест години той се отказал от всички светски претенции и станал монах в малък манастир в Никомедия. Скоро турската заплаха го принудила да се върне в Константинопол, където, продължавайки монашеския живот, написал редица трактати за молитвата и догмите на Църквата. С времето той е ръкоположен за свещеник, а след това, по настояване на император Йоан VIII Палеолог, е назначен за митрополит на Ефес. Императорът също го убеждава да се присъедини към делегацията, която пътува към Събора във Флоренция, за да обсъди обединението на Православната църква и църквите под папството. (Свети Марк отива като екзарх на патриарсите на Йерусалим, Антиохия и Александрия, които не могат да присъстват.)

Гръцката делегация включваше императора и патриарха на Константинопол. Всички, включително митрополит Марк, започнаха с големи надежди, че от Събора може да произлезе истинско единство във вярата, но с напредването на заседанията скоро стана ясно, че папа Евгений и неговите богослови се интересуват единствено от осигуряване на подчинението на Източната църква на папството и неговата теология. Митрополитът се изказа категорично срещу различни латински догми като filioque и Чистилището, но гръцката делегация, отчаяна за западната помощ, се поддаде на удобството и се съгласи да подпише документ за съюз, който би отрекъл самата православна вяра. Свети Марк беше единственият член на делегацията, който отказа да подпише. Когато папата чу за това, той каза: „Епископът на Ефес не е подписал, така че не сме постигнали нищо!“

Когато делегацията се върна в Константинопол, подписалите фалшивия съюз бяха посрещнати с всеобщо осъждане от народа, докато митрополит Марк беше приветстван като герой. Църквите, ръководени от унионистите, скоро бяха почти празни, докато хората се стичаха в църквите, ръководени от верните на православието. Свети Марк напусна града, за да избегне съслужението с унионисткия патриарх. Той беше изпратен в изгнание от императора на остров Лемнос, но беше освободен през 1442 г. Той продължи да се противопоставя на унията до смъртта си през 1444 г. През 1452 г. унията беше официално провъзгласена в Константинопол, но очакваната помощ от Запада не дойде и градът падна в ръцете на турците през 1453 г.