Евреи 11.17-23, 27-31 (Апостол)

17С вяра Авраам, бидейки изкушаван, принесе в жертва Исаака; и тоя, който бе получил обещанията, принесе единородния си, 18за когото му бе казано: "от Исаака потомство ще се назове с твое име"; 19защото той мислеше, че Бог е силен и от мъртви да възкреси Исаака, поради което го и прие назад като предобраз на възкресението. 20С вяра Исаак благослови Иакова и Исава за онова, що имаше да стане. 21С вяра Иаков на умиране благослови всекиго от синовете на Иосифа и "се поклони на върха на жезъла му". 22С вяра Иосиф на умиране спомена за излизането на синовете Израилеви от Египет и поръча за костите си. 23С вяра Моисей, след като се роди, три месеца биде скриван от родителите си, защото видяха, че детето е хубаво, и се не уплашиха от царската заповед. 27С вяра той напусна Египет, без да се уплаши от царския гняв, защото утрая, като да виждаше Невидимия. 28С вяра той извърши Пасха и поръсването с кръв, та изтребителят на първородните да се не докосва до тях. 29С вяра евреите преминаха като по суша Червено море, което и египтяни се опитаха да преминат, но се издавиха. 30Чрез вяра паднаха стените иерихонски, след като бяха заобиколени през седем дни. 31С вяра блудницата Раав не загина заедно с неверниците, като прие благосклонно съгледвачите (и ги изпроводи по друг път).

Марк 9.42-10.1 (Евангелие)

42А който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре, ако му надянат воденичен камък на шията и го хвърлят в морето. 43И ако те съблазнява ръката ти, отсечи я: по-добре е за тебе без ръка да влезеш в живота, отколкото да имаш две ръце, и да отидеш в геената, в неугасимия огън, 44дето червеят им не умира, и огънят не угасва. 45И ако те съблазнява ногата ти, отсечи я: по-добре е за тебе хром да влезеш в живота, отколкото да имаш две нозе, и да бъдеш хвърлен в геената, в неугасимия огън, 46дето червеят им не умира, и огънят не угасва. 47И ако те съблазнява окото ти, извади го; по-добре е за тебе с едно око да влезеш в царството Божие, отколкото да имаш две очи, и да бъдеш хвърлен в огнената геена, 48дето червеят им не умира, и огънят не угасва. 49Защото всеки с огън ще се осоли, и всяка жертва със сол ще се осоли. 50Добро нещо е солта; но, ако солта стане безсолна, с какво ще я подправите? Имайте в себе си сол, и мир имайте помежду си.

1Като стана оттам, дохожда в пределите Иудейски през отвъдната страна Иорданска. И народът пак се стичаше при Него; и по обичая Си Той пак ги поучаваше.

Светата ни майка Ксения от Петербург, блажена за Христа (ок. 1800 г.)

Тя е родена около 1730 г. и като млада жена се омъжила за полковник от армията на име Андрей, красив и елегантен мъж, любител на светския живот. Когато била на двадесет и шест години, съпругът ѝ починал внезапно след пиянска вечеря с приятели, оставяйки Ксения бездетна вдовица. Скоро след това тя раздала всичките си вещи и изчезнала от Санкт Петербург за осем години; смята се, че прекарала това време в скит или дори в манастир, изучавайки пътищата на духовния живот. Когато се върнала в Санкт Петербург, изглеждало, че е загубила разсъдъка си: обличала се с военното палто на съпруга си и отговаряла само на неговото име. Тя живеела без дом, скитала се по улиците на града, осмивана и малтретирана от мнозина. Приемала милостиня от благодетелни хора, но веднага я раздавала на бедните: единствената ѝ храна идвала от ястия, които понякога приемала от познати. Нощем се оттегляла в поле извън града, където коленичила в молитва до сутринта.

Постепенно хората в града забелязали признаци на святост, които се криели зад нейния на пръв поглед объркан живот: тя проявявала дар на пророчество, а самото й присъствие почти винаги се оказвало благословение. Синаксарионът казва: „Божието благословение сякаш я съпътстваше, където и да отидеше: когато влезеше в магазин, дневните приходи бяха забележимо по-големи; когато таксиметров шофьор я вземеше, той получаваше много клиенти; когато прегърнеше болно дете, то скоро оздравяваше. Така състраданието скоро отстъпи място на почитание и хората като цяло започнаха да я считат за истинския ангел-пазител на града.“

Четиридесет и пет години след смъртта на съпруга си Света Ксения почина в мир на възраст от седемдесет и една години, някъде около 1800 г. Гробът ѝ веднага се превърна в място за поклонение: толкова много хора вземаха пръст от гроба като благословия, че редовно се налагаше да се доставя нова пръст; накрая върху гроба беше поставена каменна плоча, но и тя постепенно беше отчупена от вярващите. Чудеса, изцеления и явявания на Света Ксения се случват и до днес на онези, които посещават гроба ѝ или просто молят за нейното застъпничество. Молитвите ѝ се призовават особено за помощ при търсене на работа, дом или съпруг (всичко това, от което тя се е отказала в собствения си живот). Благочестив обичай е да се отслужва Панахида / Трисагион за упокой на съпруга ѝ Андрей, за когото тя се е молила горещо през целия си живот.

Света Ксения беше официално канонизирана за първи път от Руската православна църква извън Русия през 1978 г., а след това и от Московската патриаршия през 1988 г.

Нашата преподобна майка Ксения от Рим с двете си слугини (V в.)

Тя била дъщеря на благородно християнско семейство в Рим и при кръщението си получила името Еусебия. Въпреки че желаела да посвети девствеността си на Христос, родителите ѝ уредили брак против волята ѝ. В сватбената си нощ тя тайно избягала от града, придружена от двама роби, и се качила на кораб за Александрия. Когато стигнала остров Кос, сменила името си на Ксения („Чужденка“) и се помолила на Бога, както Той изпратил апостол Павел при Света Текла (виж 24 септември), така да й изпрати истински водач по пътя към спасението. Скоро един свят старец на име Павел я намерил и я направил своя духовна дъщеря. Той я завел заедно с двете й спътнички в Миласа в Кария (където по-късно станал епископ) и ги настанил в манастир там. В продължение на много години те живели „ангелски живот“ в пълна степен, а Ксения починала в мир в напреднала възраст. На погребението й над процесията се появил светъл кръст, който следвал погребалната процесия и изчезнал едва когато тялото на светицата било погребано.

Светият ни отец Македоний (ок. 430)

Той живееше в аскетизъм в дивите хълмове извън Антиохия. В продължение на четиридесет и пет години той нямаше нито палатка, нито къща, а скиташе от място на място, живеейки в пещери или в скални цепнатини. В напреднала възраст учениците му най-накрая го убедиха да си построи малка колиба. Общо той прекара седемдесет години в уединена аскеза.

Веднъж един ловец срещнал отшелника и го попитал какво прави в планината. Светецът отговорил: „Както и ти, аз съм дошъл в планината да ловувам. Ловувам Бога, когото копнея да видя. Горещо желая да Го уловя и никога няма да се уморя от толкова прекрасно преследване!“

Веднъж жителите на Антиохия се разбунтуваха и събориха две статуи на император Теодосий и съпругата му. Двама генерали дойдоха от Константинопол, планирайки да наложат кърваво наказание на народа. Свети Македоний, като научил за това, дошъл в града и потърсил генералите, като ги помолил да предадат послание на императора: че той, като човек и подложен на слабости като всички хора, не бива да се гневи прекомерно на другите хора; и че не бива, в отговор на унищожаването на безжизнени образи, да унищожава онези, които са самият образ на Бога.

През живота си Свети Македоний получил даровете на духовно прозрение и чудотворство, с които извършил много чудеса на изцеление за хората от Антиохия и околностите. Той починал в мир около 430 г. и бил погребан с почести в Антиохия.