Съставно 2 - Притчи 10, 3, 8 (Вечерня)

1Паметта на праведния човек се възхвалява, и благословението на Господа е върху неговата глава. Блажен е онзи, който е намерил мъдрост; човекът, който познава разум. Да я придобиеш е по-добро от съкровища от злато и сребро. Тя е по-ценна от скъпоценни камъни; нищо ценно не може да се сравни с нейната стойност. Правдата излиза от нейните уста; тя носи закон и милост на езика си. Затова, мои деца, слушайте ме, защото говоря тежки неща. И блажен е онзи, който пази моите пътища. Защото моите излизания са излизания на живот, и благоволение е приготвено от Господа. Затова ви увещавам и издигам гласа си към човешките чеда. Защото аз, Мъдростта, съм приготвила съвет, знание и разум. Аз съм ги призовала. Съветът и увереността са мои; благоразумието е мое, силата е моя. Обичам онези, които са мои приятели, а онези, които ме търсят, ще намерят благодат. Вие, незлобиви, разбирайте хитростта; вие, необучени, приемете това в сърцето си. Слушайте ме, защото ще говоря тежки неща и ще изрека прави думи от устата си. Защото моят език ще размишлява истина; лъжливите устни са мерзост пред мен. Всички думи на устата ми са с правда, няма нищо криво в тях, нито извито. Всички са прави за онези, които разбират, и правилни за онези, които намират знание. Защото ви уча на истината, за да бъде надеждата ви в Господа и да бъдете изпълнени с дух.

Съставно 4 - Притчи 10; Премъдрост Соломонова 6, 7, 8, 9 (Вечерня)

1Устата на праведния човек излива мъдрост; устните на хората познават благодат. Устата на мъдрия размишлява мъдрост; правдата ги избавя от смърт. Когато праведен човек умре, надеждата не се губи; защото праведен син се ражда за живот и сред неговите блага той ще пожъне плода на правдата. Светлина има винаги за праведните и те ще намерят благодат и слава от Господа. Езикът на мъдрите познава това, което е добро, и мъдростта ще почива в техните сърца. Господ обича свети сърца; а всички, които са непорочни в пътя, са Му угодни. Мъдростта на Господа ще просветли лицето на разума; защото тя изпреварва онези, които я желаят, преди да я познаят, и е лесно съзерцавана от онези, които я обичат. Онзи, който става за нея от зори, няма да се труди напразно, и онзи, който бди заради нея, ще бъде без грижа. Защото тя обикаля и търси онези, които са достойни за нея, и се явява благосклонно на онези по нейните пътища. Злото никога няма да надделее над мъдростта. Заради това и аз станах любител на нейната красота и неин приятел, и я търсих от младостта си, и пожелах да я взема за своя невеста, защото Владетелят на всичко я възлюби, понеже тя е посветена в познанието на Бога и избира Неговите дела. Нейните трудове са добродетели; тя учи на целомъдрие и благоразумие, на правда и мъжество, от които нищо не е по-полезно в човешкия живот. Ако някой копнее за много опит, тя знае да съпоставя древното и това, което предстои. Тя познава завоите на думите и обясненията на загадките. Тя предвижда знамения и чудеса и изхода на времена и сезони. И на всички тя е добър съветник. Защото безсмъртие има в нея и слава в общението с нейните слова. Затова се обърнах към Господа и Го молих и казах с цялото си сърце: „Боже на моите отци и Господи на милостта, Който си създал всичко чрез Твоето Слово и си установил човека чрез Твоята Мъдрост да владее над създанията, които са били създадени от Теб, и да управлява света в святост и правда, дай ми Мъдростта, която седи при Твоя престол, и не ме отхвърляй измежду Твоите чеда, защото аз съм Твой слуга и син на Твоята слугиня. Изпрати я от Твоето свято жилище и от престола на Твоята слава, за да бъде с мен и да ме научи на това, което е угодно пред Теб. И тя ще ме води с познание и ще ме пази със своята слава. Защото всички мисли на човеците са окаяни и техните замисли са непостоянни.“

Съставно 5 - Премъдрост Соломонова 4, 6, 7, 2 (Вечерня)

1Когато праведният човек бъде възхвален, народите ще се радват; защото паметта му е безсмъртна, тъй като е позната и на Бога, и на хората, и душата му е угодна на Господа. Затова, о, човеци, желайте мъдростта, копнейте за нея и бъдете наставлявани. Защото нейното начало е любовта и пазенето на законите. Почитайте Мъдростта, за да царувате вечно. Аз ще ви открия Божиите тайни и няма да ги скрия от вас. Защото Той е и водач на Мъдростта, и Този, Който изправя мъдрите. В Неговата ръка са всяка разумност и познание на делата. Мъдростта, художникът на всички неща, ме научи, защото в нея има дух на разум, светост, сияние на вечната светлина и образ на Божията благост. Тя прави Божии приятели и пророци. Тя е по-красива от слънцето и надхвърля всеки ред на звездите. Ако се сравни със светлината, тя се намира преди нея. Тя избавя своите почитатели от трудове и ги води по прави пътища. Тя им дава свято знание и ги пази от онези, които им устройват засада. Тя им дарява велико съревнование, за да се знае от всички, че истинското благочестие е по-силно от всичко и че нечестието никога не може да надделее над Мъдростта, нито правосъдието при съдене ще пренебрегне злите хора. Защото те си казаха в себе си, без да разсъждават правилно: „Да надвием праведния, да не пощадим неговата святост, нито да се отнесем с почит към побелелите коси на старец. Нека силата ни бъде закон. Да устроим засада на праведния, защото той ни пречи и се противопоставя на делата ни и изобличава греховете на възпитанието ни. Той твърди, че има познание за Бога и се нарича Божие дете. Той стана укор за нашите мисли. Тежък ни е дори да го гледаме, защото животът му не е като на другите и пътищата му са напълно различни. Ние сме смятани от него за измамни и той се отдръпва от нашите пътища като от нечистота. Той нарича края на праведните блажен. Нека видим дали думите му са истинни и да го изпитаме какво ще стане с него в края. Нека го подложим на обида и мъчение, за да познаем неговото търпение и да изпитаме неговото дълготърпение. Нека го осъдим на позорна смърт, защото, според думите му, той ще има закрила.“ Така разсъждаваха те, и бяха измамени, защото тяхното нечестие ги беше ослепило. И не познаха Божиите тайни, нито разбраха, че Ти единствен си Бог, Който имаш власт над живота и смъртта, Който спасяваш във време на скръб и избавяш от всяко зло; милостив и състрадателен, даващ благодат на Своите светии, и със Своето дясно ръка противостоящ на горделивите.

Йоан 10.1-9 (Утринно Евангелие)

1Истина, истина ви казвам: който не влиза през вратата в овчата кошара, а прескача отдругаде, той е крадец и разбойник; 2а който влиза през вратата, пастир е на овците: 3нему вратарят отваря, и овците слушат гласа му, и той зове овците си по име и ги извежда; 4и кога изведе овците си, върви пред тях; а овците вървят подире му, понеже познават гласа му; 5подир чужди човек не вървят, а бягат от него, понеже гласа на чуждите не познават. 6Тая притча им каза Иисус. Но те не разбраха, за какво им говореше. 7Тогава Иисус пак им рече: истина, истина ви казвам: Аз съм вратата на овците. 8Всички, колкото са идвали преди Мене, са крадци и разбойници; но овците не ги послушаха. 9Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери.

Яков 1.19-27 (Апостол)

19И тъй, възлюбени мои братя, нека всеки човек бъде бърз на слушане, бавен на говорене, бавен на гняв, 20защото човешкият гняв не върши Божия правда. 21Затова, като отхвърлите всяка нечистота и набрана злоба, с кротост приемете насаденото слово, което може да спаси душите ви. 22Бъдете изпълнители на словото, а не само слушатели, мамещи сами себе си. 23Защото, който слуша словото и го не изпълнява, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледало: 24погледне се, отмине, и веднага забравя, какъв е бил. 25Но който вникне в съвършения закон на свободата и пребъде в него, той, бидейки незабравлив слушател, а изпълнител на делото, ще бъде блажен в действията си. 26Ако някой от вас мисли, че е благочестив, но не обуздава езика си, а мами сърцето си, неговото благочестие е суетно. 27Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това: да пригледваш сираци и вдовици в техните скърби и да се пазиш неосквернен от света.

Евреи 7.26-8.2 (Апостол, Св. Йоан)

26Защото такъв Първосвещеник ни и трябваше: свет, незлобив, непорочен, отделен от грешниците и станал по-висок от небесата, 27Който няма нужда всекидневно, както първосвещениците, да принася жертви първом за Своите грехове, та сетне за греховете на народа, защото Той извърши това веднъж завинаги, като се принесе Сам в жертва. 28Защото законът поставя за първосвещеници човеци, които имат немощи; а клетвеното след закона слово постави Сина, Който е навеки съвършен.

1А главно в туй, що говорим, е, че имаме такъв Първосвещеник, Който седна отдясно на престола на величието в небесата, 2и е служител на светилището и на истинската скиния, която въздигна Господ, а не човек.

Марк 10.17-27 (Евангелие)

17А когато излизаше на път, някой се затече, падна пред Него на колене и Го попита: Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен? 18Иисус му рече: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог. 19Знаеш заповедите: не прелюбодействувай; не убивай; не кради; не лъжесвидетелствувай; не увреждай; почитай баща си и майка си. 20А той Му отговори и рече: Учителю, всичко това съм опазил от младини. 21Иисус, като го погледна, възлюби го и му рече: едно ти не достига: иди, продай всичко, що имаш, и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене, като вземеш кръста. 22А той, като се смути от тая дума, отиде си натъжен, защото имаше много имот. 23И като погледна наоколо, Иисус казва на учениците Си: колко мъчно богатите ще влязат в царството Божие! 24А учениците се смаяха от думите Му. Но Иисус пак им отговаря и казва: чеда, колко мъчно е ония, които се надяват на богатството си, да влязат в царството Божие! 25По-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие. 26А те твърде много се чудеха и говореха помежду си: а кой може да се спаси? 27Иисус, като ги погледна, казва: за човеците това е невъзможно, ала не и за Бога; защото за Бога всичко е възможно.

Йоан 10.9-16 (Евангелие, Св. Йоан)

9Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери. 10Крадецът дохожда, само за да открадне, убие и погуби. Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие. 11Аз съм добрият пастир: добрият пастир полага душата си за овците; 12а наемникът, който не е пастир, комуто овците не са негови, вижда вълка, че иде, оставя овците и бяга; а вълкът разграбя и разпръсва овците. 13Наемникът пък бяга, защото е наемник, и не го е грижа за овците. 14Аз съм добрият пастир; и познавам Моите Си, и Моите Ме познават. 15Както Ме познава Отец, тъй и Аз познавам Отца; и душата Си полагам за овците. 16Имам и други овци, които не са от тая кошара, и тях трябва да приведа; и ще чуят гласа Ми, и ще бъде едно стадо и един Пастир.

Пренасяне на мощите (437) на Св. Йоан Златоуст.

В годината след смъртта на светеца умират както император Аркадий, така и съпругата му Евдоксия, която е била основната виновница за изгнанието на Св. Йоан. Тронът е наследен от сина им Теодосий II. Скоро повечето от изгнаните привърженици на Св. Йоан са възстановени на своите епископски престоли. През 434 г. Св. Прокъл, ученик на Св. Йоан Златоуст, е назначен за архиепископ на Константинопол и убеждава императора да пренесе тържествено мощите на Св. Йоан от Комана в Константинопол. Но всички опити да изкопаят останките му се оказват неуспешни, сякаш ковчегът му е запечатан в земята. Научавайки за това, императорът написал писмо до Свети Йоан, в което молил за прошка за преследването от страна на баща му и го умолявал да се съгласи да се върне в императорския град за благото на вярващите. Веднага щом това писмо било поставено върху гроба на светеца, ковчегът му бил изваден без никаква трудност и тържествено пренесен в Константинопол.

Когато погребалната процесия достигнала Константинопол, императорът я посрещнал и се прострял пред нея, отново молейки светеца за прошка за греховете на държавата срещу него. Накрая мощите били положени под олтара на църквата „Светите апостоли“, където извършили много чудеса по време на литургията. Оттогава мощите са разпръснати по целия свят, където никога не престават да разкриват любящото присъствие на светеца.