1 Петрово 1.1-2, 10-12, 2.6-10 (Апостол)

1Петър, апостол на Иисуса Христа, до пришълците, пръснати по Понт, Галатия, Кападокия, Асия и Витиния, избрани 2по предведение на Бога Отца, чрез осветяване от Духа, за послушност и за поръсване с кръвта Иисус Христова: благодат вам и мир да изобилва! 10за това спасение направиха издирвания и изследвания пророците, които предсказаха за дадената вам благодат, 11като изследваха, кое и какво време е посочвал Христовият Дух, що беше в тях, когато Той е предвестявал Христовите страдания и идещата след тях слава; 12тям бе открито, че не на тях самите, а нам служеше онова, което сега ви е проповядвано от ония, които ви са благовестили чрез Духа Светаго, пратен от небесата, и в което желаят да надникнат Ангелите. 6Ето защо в Писанието е казано: "ето, полагам в Сион краеъгълен Камък, избран, драгоценен; и който вярва в Него, няма да се посрами". 7И така, за вас, вярващите, Той е драгоценност, а за невярващите - "Камък, Който отхвърлиха зидарите, но Който стана глава на ъгъла", и "Камък на препъване и Камък на съблазън", 8о Който се те препъват, като се не покоряват на словото; за това са и отредени. 9Но вие сте род избран, царствено свещенство, народ свет, люде придобити, за да възвестите съвършенствата на Оногова, Който ви е призовал от тъмнина в чудната Своя светлина; 10вие именно, които някога бяхте не народ, а сега сте народ Божий; които бяхте непомилувани, а сега помилувани.

Марк 12.1-12 (Евангелие)

1И почна да им говори с притчи: някой си човек насади лозе, и огради го с плет, и изкопа лин, и съгради кула, и като го предаде на лозари, отиде си. 2И на времето си изпрати при лозарите един слуга, за да вземе от тях от плода на лозето. 3А те, като го хванаха, биха го и отпратиха без нищо. 4Пак изпрати при тях друг слуга; и него като замериха с камъни, пукнаха му главата и го пуснаха с безчестие. 5Изпрати и другиго; и него убиха; и мнозина други или биха, или убиха. 6А понеже още имаше едничък син, обичен нему, най-сетне изпрати и него при тях, думайки: ще се засрамят от сина ми. 7Но лозарите казаха помежду си: това е наследникът; хайде да го убием, и наследството ще бъде наше. 8И като го уловиха, убиха го и хвърлиха вън от лозето. 9Какво, прочее, ще направи господарят на лозето? Ще дойде и ще погуби лозарите, и ще даде лозето на други. 10Нима и това не сте чели в Писанието: "камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: 11това стана от Господа, и е дивно в очите ни"? 12И търсеха повод да Го хванат, но се побояха от народа, понеже разбраха, че за тях каза притчата; и като Го оставиха, отидоха си.

Св. Исидор от Пелузиум, монах (440-449)

Роден е в благородно семейство в Александрия. За кратко време преподава реторика в Пелузиум, Египет, но скоро любовта му към Божиите дела го подтиква да избяга в пустинята като отшелник. След една година аскетичен живот се завръща в Пелузиум, където е ръкоположен за свещеник. След няколко години се оттеглил в манастир, където прекарал остатъка от живота си, като в крайна сметка станал игумен. От манастира написал хиляди послания, изпълнени с божествена благодат и мъдрост; от тях са се запазили повече от две хиляди.

Свети Исидор е бил ученик и предан последовател на Свети Йоан Златоуст, когото е познавал чрез неговите писания. Когато Свети Кирил стана патриарх на Александрия, той отказа да почита Свети Йоан в диптихите по време на Божествената литургия. Свети Исидор му написа строго писмо, в което му напомни да не обръща внимание на слуховете, предразсъдъците или заплахите на хората, и Свети Кирил беше убеден да възстанови почитането на архиепископа на Константинопол, а по-късно стана силен застъпник на почитането на Свети Йоан. Исидор, макар и монах, бил третиран като духовен отец от патриарх Кирил: около 433 г., когато Св. Кирил бил склонен да се отнесе сурово към някои, които били въвлечени в несторианската ерес, Св. Исидор му написал: „Като твой баща, тъй като ти се радваш да ми даваш това име, или по-скоро като твой син, аз те умолявам да сложиш край на това раздори, за да не се създаде траен разрив под претекст на благочестието.“

С репутацията дойде и преследването, и свети Исидор много страда от имперските и църковните власти, недоволни от неговото свято влияние. Той понасяше всички тези неприятности безразлично и през 440 г. (според един източник) или около 449 г. (според друг) с радост предаде душата си на Бога.

Преподобният Кирил от Новоезерск (1532)

Когато беше едва на петнадесет години, Свети Кирил тайно напусна дома си, за да се присъедини към манастира „Свети Корнелий от Комел“ (19 май). Седем години по-късно баща му посети манастира и разпозна сина си. Вместо да убеди Кирил да се върне в светския живот, бащата беше убеден от сина си да постъпи в манастир; майка му скоро се присъедини към тях, постъпвайки в близък женски манастир. В рамките на следващите няколко години майката и бащата на Св. Кирил починаха, което го накара да възкликне: „И аз съм смъртен!“ Той удвои аскетичните си усилия и скоро получи дара на сълзите в молитвата. Десет години след влизането си в манастира Св. Кирил получи благословията на игумена си да живее като отшелник. Той живееше в пълна уединеност, хранейки се с диви зеленчуци и гъби. След седем години уединение той построи скит при Ново езеро и основал там две църкви. Скоро бил ръкоположен за свещеник. Неговата святост привлякла голяма група ученици и той основал голям манастир. Там продължил да живее в най-строг аскетизъм и участвал във всички общи трудове на монасите. Веднъж някои крадци се опитаха да откраднат църковните камбани, но благодарение на божествена намеса се дезориентираха и обикаляха манастира в тъмното до сутринта. Когато бяха заловени и доведени при светеца, той им каза: „Деца мои, никой никога не е забогатял чрез кражба, но мнозина са загубили дори това, което им е принадлежало.“ След това той заповяда да им се даде храна и да бъдат освободени.

През живота си светецът извършил много изцеления и бил особено известен с това, че възвръщал зрението на слепите. Веднъж неговият ученик Атанасий видял неизвестен дякон, който служел заедно със Свети Кирил на Литургията. Тайнственият дякон изчезнал в края на службата, а Свети Кирил забранил на ученика си да говори за инцидента до смъртта му. През 1532 г. светецът почина в мир: последните му думи бяха: „Слава на Бога за всичко!“