2 Коринтяни 5.1-10 (Апостол)

1Знаем, че, когато земното наше жилище, тая хижа, се разруши, ние имаме от Бога дом на небесата, жилище неръкотворно, вечно. 2Затова и въздишаме, като копнеем да се облечем в небесното си жилище; 3само да не би, и облечени, да се намерим голи. 4Защото ние, които се намираме в тая хижа, стенем обременени; ето защо искаме не да се съблечем, а да се преоблечем, та смъртното да се погълне от живота. 5Бог, Който ни е създал тъкмо за това, Той ни и даде залога на Духа. 6И тъй, ние винаги сме спокойни и, като знаем, че, докле живеем в тялото, се отдалечаваме от Господа, 7(понеже с вяра ходим, а не с виждане,) 8имаме дръзновение и по-скоро желаем да напуснем тялото и да се приберем у Господа. 9Затова и усърдно залягаме да Му бъдем угодни, било кога живеем в тялото, било кога го напускаме; 10защото всички ние трябва да се явим пред Христовото съдилище, за да получи всякой заслуженото, според доброто или злото, което е извършил с тялото си.

Лука 7.1-10 (Евангелие)

1Когато свърши всичките Си речи към народа, който слушаше, Той влезе в Капернаум. 2Един стотник имаше слуга, когото много ценеше; и слугата беше болен на умиране. 3Като чу за Иисуса, стотникът изпрати при Него иудейските стареи, да Го помолят да дойде, за да избави слугата му. 4И те, като дойдоха при Иисуса, молеха Го усърдно и казваха: той заслужава да му сториш това, 5защото обича народа ни, и синагогата той ни построи. 6Иисус тръгна с тях. И когато беше вече недалеч от къщата, стотникът изпрати насреща Му приятели и Му каза: Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под покрива ми; 7затова и аз сам не счетох себе си достоен да дойда при Тебе; но кажи дума, и слугата ми ще оздравее. 8Защото и аз съм подвластен човек и имам мен подчинени войници; едному казвам: върви, и отива; и другиму: дойди, и дохожда; и на слугата си: направи това, и прави. 9Като чу това, Иисус му се почуди, и като се обърна, каза на идещия подире Му народ: казвам ви, нито в Израиля намерих толкова голяма вяра. 10Пратените, като се върнаха в къщата, намериха болния слуга оздравял.

Свети великомъченик Яков Персиец (421)

„Този светец бил от град Битлаба и бил от благороден произход; той бил най-близкият и най-уважаваният приятел на Исдигер (или Яздигерд) I, крал на Персия (управлявал 399-420 г.). Въпреки че бил християнин от младостта си, Яков се отрекъл от Христос, защото бил привлечен от приятелството и ласкателствата на краля. Когато майка му и съпругата му научили за това, те му заявили с писмо, че повече няма да имат нищо общо с него, тъй като той е предпочел временна слава пред любовта към Христос. Наранен в душата си от тези думи и идвайки на себе си, светецът плакал за грешката си и се отрекъл от поклонението на идолите. Затова, разгневен извънредно, кралят - това бил Бахрам (или Вараран) V (управлявал 421-438 г.), син и наследник на Исдигер - го осъдил на най-горчива смърт, на каквато дори груб звяр не е бил осъден: тоест, тялото му било разчленено на всяка става на ръцете и краката му. И“ и така, когато бил разсечен на парчета, чак до бедрата и раменете, смелият мъченик най-накрая бил обезглавен през 421 г.“ (Великият часовослов)

Кончина на архимандрит Лазар (Мур) (1992 г.) (14 ноември ст. ст.)

Въпреки че не е прославен от Църквата, отец Лазар е пионер и пример за Православието на Запад.

Той е роден в Англия през 1902 г. В ранните си години се премества в Западна Канада, където работи като земеделски работник в продължение на няколко години. Докато работи в Алберта, усеща призванието да стане мисионер и отива в английски мисионерски колеж в продължение на пет години.

За съжаление, нашите източници не са сигурни как е стигнал до православната вяра от това неочаквано начало. Но през 1934 г. той прекарва седем седмици на Атон, след което живее като монах в Югославия. Ръкоположен е за свещеник от архиепископ Теофан (Руска православна църква в чужбина), след което е изпратен в Палестина, за да служи на руската мисия в Йерусалим.

През 1948 г. новата държава Израел дава имота на мисията на Съветския съюз и мисията е лишена от собственост. Отец Лазар служи като свещеник в руския манастир в Айн Карим и Трансйордания, след което е изпратен в Индия през 1952 г., където помага в православната мисионерска работа в продължение на двадесет години. Няколко от неговите книги и преводи, като например биографията/изследването му за Свети Серафим Саровски, са написани, докато живее в Индия. Докато е там, той се запознава с майка Гаврилия от Гърция, чиято красива биография „Аскет на любовта“ включва добри описания за него по време на живота му в Индия. Въпреки че е много строг в православието си, той е гъвкав във външните си проявления: в Индия носи бяло, а не черно расо, защото черното облекло има обидни конотации за индийския народ.

През 1972 г. отец Лазар е призован в Гърция, след това през 1974 г. в Австралия, където служи девет години. През 1983 г. се премества в Калифорния в отговор на призива на отец Питър Гилквист да помогне на членовете на бившата „Евангелска православна църква“ в преминаването им към православието. През 1989 г. се премества в Аляска, където продължава тази работа. Почива в Ийгъл Ривър, Аляска, през 1992 г. Следва откъс от разказ за последните му дни, разказан от членове на неговата общност в Ийгъл Ривър:

„Баща ми винаги се подписваше с ПДВ, „Пътуване с ангели“. Няколко дни преди смъртта си, след като години наред се бореше с рака, използвайки вярно Иисусовата молитва като лекарство за мъката си, Архангел Михаил се явил, за да му помогне. Последното му пътуване към дома започнало, ПДВ... „времето на отпътуването ми наближи. Аз се борих в добрата битка, завърших попрището, опазих вярата.“ (2 Тимотей 4:6-8)

Св. преподобни Теодосий Търновски (1363)

Свети Теодосий Търновски е един от най-видните български подвижници и духовни учители от XIV в. Ученик на Свети Григорий Синаит, основоположника на исихазма, Теодосий се подвизава в Парорийската пустиня, а по-късно основава манастир в Килифаревските планини край Велико Търново. Манастирът му става център на духовен и книжовен живот, привличайки множество монаси и учени.

Свети Теодосий съветва цар Иван Александър и Търновския патриарх Теодосий да свикат Църковен събор в Търново през 1350 г., на който са осъдени месалианската, богомилската и адамитската ереси. Сред учениците му са преподобни Роман Търновски и бъдещият патриарх Евтимий. Св. Теодосий почива мирно на 27 ноември 1363 г. в Константинопол.