1 Коринтяни 6.20-7.12 (Апостол)

20Защото вие сте скъпо купени. Затова прославете Бога в телата си и в душите си, които са Божии.

1А за което ми бяхте писали - добре е за човека да се не допира до жена. 2Но, за да се избягва блудството, нека всеки си има своя жена, и всяка жена да си има свой мъж. 3Мъжът да отдава на жена си дължимата любов; също и жената - на мъжа. 4Жената не е господарка на тялото си, а мъжът; също и мъжът не е господар на тялото си, а жената. 5Недейте се лишава един от други - освен по съгласие за някое време, за да пребъдвате в пост и молитва; след това бъдете си пак заедно, за да ви не изкушава сатаната, поради вашето невъздържане. 6Това обаче казвам като съвет, а не като заповед. 7Защото желая, всички човеци да са като мене; ала всеки си има своя дарба от Бога, един - тъй, други - инак. 8А на неженените и вдовиците казвам: добре им е, ако си останат като мене. 9Но, ако не се въздържат, нека се женят; защото по-добре е да се женят, отколкото да се разпалват. 10А на женените заповядвам - не аз, а Господ - жена да се не раздели от мъж, - 11ако пък се и раздели, да остане неомъжена, или да се примири с мъжа си, - и мъж да не оставя жена си. 12А на останалите аз говоря, а не Господ: ако някой брат има жена неповярвала, и тя е съгласна да живее с него, да я не оставя;

Матей 14.1-13 (Евангелие)

1В онова време Ирод четвъртовластник чу мълвата за Иисуса 2и рече на своите служещи: това е Иоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите, та затова стават чрез него чудеса. 3Защото Ирод, като хвана Иоана, върза го и хвърли в тъмница зарад Иродиада, жената на брата си Филипа, 4понеже Иоан му казваше: не бива да я имаш. 5И искаше да го убие, ала се боеше от народа, понеже го имаха за пророк. 6А когато празнуваха деня на Иродовото рождение, дъщерята Иродиадина игра пред събраните и угоди на Ирода; 7затова той с клетва й обеща да даде, каквото и да поиска. 8А тя, подучена от майка си, каза: дай ми тук на блюдо главата на Иоана Кръстителя. 9И натъжи се царят; но заради клетвата и сътрапезниците си заповяда да й я дадат. 10И проводи, та отсякоха главата на Иоана в тъмницата. 11И донесоха главата му на блюдо и дадоха на девойката, а тя я занесе на майка си. 12А учениците му, като дойдоха, дигнаха тялото му и го погребаха; и отидоха, та обадиха на Иисуса. 13Като чу Иисус, замина оттам на кораб в пусто място насаме; а народът, като узна, тръгна подире Му пешком от градовете.

Светите мъченици архидякон Лаврентий, папа Сикст и други с тях (258)

„Този светец, роден в Испания, беше архидякон на Римската църква, грижеше се за свещените съдове на Църквата и раздаваше пари на нуждаещите се. Около 257 г. Валериан започна жестоко преследване срещу християните. На папа Сикст, който беше от Атина, беше заповядано да се поклони на идолите, но той отказа; преди да бъде мъченик чрез обезглавяване, той поверил на Лаврентий всички свещени съдове на Църквата. Когато Лаврентий бил арестуван и доведен пред префекта, той бил разпитван относно съкровищата на Църквата; той помолил за три дни, за да ги подготви. Тогава той събрал всички бедни и нуждаещи се, представил ги на префекта и казал: „Ето съкровищата на Църквата.“ Префектът се разгневи от това и заповяда Лаврентий да бъде измъчван, след това бичуван със скорпиони (бич, снабден с остри железни зъбци — сравни 2 Лет. 10:11), а след това прострян върху разпалена желязна решетка. Но смелият борец на Христос издържа без да стене. След като беше изгорен от едната страна, той каза: „Тялото ми е готово от едната страна; обърнете ме от другата.“ И когато това се случи, мъченикът каза на тираните: „Плътта ми вече е добре изпечена, можете да я опитате.“ И когато каза това и се помоли за своите убийци в подражание на Христос, той предаде духа си на 10 август 258 г.“ (Велики Хорологион). Иконата му го показва прострян върху решетката.