1 Коринтяни 7.12-24 (Апостол)

12А на останалите аз говоря, а не Господ: ако някой брат има жена неповярвала, и тя е съгласна да живее с него, да я не оставя; 13и ако някоя жена има мъж неповярвал, и той е съгласен да живее с нея, да го не оставя. 14Защото неповярвал мъж бива осветен чрез вярващата жена, и неповярвала жена бива осветена чрез вярващия мъж; инак, децата ви биха били нечисти, а сега те са свети. 15Ако някой неповярвал иска да се разведе, нека се разведе; в такива случаи брат или сестра не са заробени; за мир ни е повикал Бог. 16Защото, отде знаеш, жено, не ще ли спасиш ти мъжа? Или, отде знаеш, о мъжо, не ще ли спасиш ти жената? 17Само нека всякой да постъпва тъй, както му е определил Бог, както го е призвал Господ. Тъй поръчвам по всички църкви. 18Обрязан ли е призван някой, да не крие; необрязан ли е призван някой, да се не обрязва. 19Обрязването е нищо, и необрязването е нищо, а пазенето Божиите заповеди е всичко. 20Всякой да си остава в званието, в което е призван. 21Роб ли си призван, да те не е грижа; но, дори и ако можеш да станеш свободен, още повече се възползувай от робството. 22Защото призваният в Господа роб бива Господен свободник; тъй също и призваният свободник бива роб Христов. 23Вие сте скъпо купени; не ставайте роби на човеци. 24Всякой в каквото звание е призван, братя, в него и да остава пред Бога.

Матей 14.35-15.11 (Евангелие)

35Жителите на онова място, като Го познаха, разпратиха по цялата оная околност, и донесоха при Него всички болни. 36И Го молеха, да се допрат поне до полата на дрехата Му; и които се допряха, изцериха се.

1Тогава дохождат при Иисуса иерусалимските книжници и фарисеи и казват: 2защо Твоите ученици престъпват преданието на старците? понеже не си мият ръцете, кога ядат хляб. 3А Той им отговори и рече: защо и вие престъпвате Божията заповед заради вашето предание? 4Защото Бог е заповядал и казал: "почитай баща си и майка си"; и "който злослови баща или майка, със смърт да се накаже". 5А вие казвате: който каже на баща или майка: това, с което би се ти ползувал от мене, е Богу дар, - 6той може и да не почете баща си или майка си. Тъй нарушихте Божията заповед заради вашето предание. 7Лицемерци, добре е пророкувал за вас Исаия, казвайки: 8"тоя народ се приближава до Мене с устата си и Ме почита с устните си, а сърцето му стои далеч от Мене; 9ала напразно Ме почита, проповядвайки учения, - заповеди човешки". 10И като повика народа, рече им: слушайте и разумейте: 11не това, що влиза в устата, осквернява човека, а онова, що излиза из устата, то осквернява човека.

Свети мъченик и архидякон Еуплюс от Катания (304)

Той бил дякон от Катания в Сицилия по времето на царуването на Диоклетиан. По време на преследването на християните там, Еуплюс се явил пред управителя и се обявил за християнин. Докато бил измъчван на мъченията, управителят му заповядал да се поклони на Марс, Аполон и Ескулап, но той отговорил, че се покланя на Отца, Сина и Светия Дух. Той бил обезглавен през 304 г. Чудотворните му мощи се съхраняват в селото Вико делла Батония близо до Неапол.

Светата мъченица Сусана Дева и съпътстващите я (295-296)

Тя била дъщеря на Гавиний, християнски свещеник в Рим, и племенница на папа Гай. Осиновеният син на император Диоклетиан, Максимиан, искал да се ожени за Сусана, но тя не желаела да се омъжи за никого, още по-малко за езичник. Патрициите Клавдия и Максима били изпратени при Сусана от императора, за да ѝ предадат предложението на Максимиан; но вместо това тя обърнала и двете, както и всичките им домакинства, към вярата. Разгневеният император наредил Клавдия, Максима и техните семейства да бъдат екзекутирани, а след това и самата Сусана да бъде обезглавена. Съпругата на императора Съпругата на императора, Серена, била тайна християнка и тайно взела тялото на Сусана и го погребала. Скоро след това бащата на Сусана, Гавиний, и чичо ѝ, папа Гай, също претърпели мъченическа смърт.

Свети Нифон, патриарх на Константинопол (1508)

Роден е в Гърция и още в млада възраст става монах, прекарвайки много години в аскетизъм на Светата Гора. Против волята си е назначен за епископ на Солун, а след това за патриарх на Константинопол. Изгонен е от султана (Прологът не посочва причината) , служил е като архиепископ във Влашко за известно време, след което се е върнал в манастира „Дионисий“ на Светата Гора, където е починал на деветдесетгодишна възраст. Той е съставил „Молитвата при отпътуване“, използвана в погребалната служба.

Почиване на отец Георги Флоровски (1979) (29 юли по стария календар)

---