1 Коринтяни 7.24-35 (Апостол)

24Всякой в каквото звание е призван, братя, в него и да остава пред Бога. 25За девствениците нямам заповед от Господа, но ви давам съвет, като помилуван от Господа да Му бъда верен. 26Поради настоящата нужда за добро намирам това: добре е за човека да си бъде тъй. 27Свързан ли си с жена, не търси развод; развързан ли си от жена, не търси жена. 28Па, ако се и ожениш, няма да съгрешиш; и девица, ако се омъжи, няма да съгреши. Но такива ще имат грижи за плътта, а пък аз ви щадя. 29Това ви казвам, братя, защото времето нататък е късо, та ония, които имат жени, да бъдат като че нямат; 30и които плачат - като че не плачат; и които се радват - като че се не радват; и които купуват - като че не притежават; 31и които се ползуват от тоя свят - като да се не ползуват; защото е преходен образът на тоя свят. 32Пък аз искам вие да бъдете без грижи. Нежененият се грижи за Господни работи - как да угоди Господу; 33а жененият се грижи за световни работи - как да угоди на жената. 34Има разлика между жена и девица; неомъжената се грижи за Господни работи - как да угоди Господу, за да стане света телом и духом. А омъжената се грижи за световни работи - как да угоди на мъжа си. 35Говоря ви това за ваша полза; не за да ви метна примка, а за благоприлично и постоянно служене Господу безпрепятствено.

Матей 15.12-21 (Евангелие)

12Тогава учениците Му се приближиха и Му рекоха: знаеш ли, че фарисеите, като чуха тая реч, се съблазниха? 13А Той отговори и рече: всяко садиво, което Моят Отец Небесен не е насадил, ще се изкорени; 14оставете ги: те са слепи водачи на слепци; ако пък слепец слепеца води, и двамата ще паднат в ямата. 15А Петър отговори и Му рече: разясни ни тая притча. 16Иисус им рече: и вие ли още не разбирате? 17Още ли не разбирате, че всичко, що влиза в устата, минава в корема и се изхвърля навън? 18А онова, що излиза из устата, иде от сърцето; то именно осквернява човека; 19защото от сърцето излизат зли помисли, убийства, прелюбодеяния, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули: 20това осквернява човека. А яденето с неумити ръце не осквернява човека. 21И като излезе оттам, Иисус замина за страните Тирска и Сидонска.

Мъчениците Аникетас и Фотий от Никомедия (305)

Тези свети мъченици претърпели победоносно страдание през 305 г. (Пролог) или 288 г. (Великият Часослов), по време на царуването на Диоклетиан, който посетил Никомедия, за да разпали там гонение срещу християните. Аникет, един от градските управители, се явил пред императора, смело изповядал християнската си вяра и осъдил поклонението на идолите. Аникет бил подложен на поредица от жестокости: езикът му бил отрязан, но той чудесно продължил да говори; беше хвърлен на лъв, но той отказа да го нападне; след това беше жестоко пребит с пръчки, докато костите му се показаха през раните. Неговият племенник Фотий, виждайки как той издържа на всички тези изпитания, се втурна напред, прегърна чичо си и заяви пред императора, че и той е християнин. Императорът заповяда да бъде обезглавен незабавно, но палачът, вдигайки меча си, нанесе такава рана на себе си, че вместо това умря той. След много изтезания двамата бяха хвърлени в затвора за три години, след което бяха изведени и хвърлени в огнена пещ, където умряха, макар че телата им бяха извадени от пламъците непокътнати.

Свети Аникетас се счита за един от Светите Безсребърници.

Свещеномъченик Александър, епископ на Комана (III в.)

„Той живееше в град Комана близо до Неокесария като обикновен въглищар. Когато епископът на Комана почина, Свети Григорий Неокесарийски, Чудотворецът (17 ноември), беше поканен да председателства Събора за избор на нов епископ. На Събора присъстваха както духовенство, така и миряни. Те не успяха да се споразумеят за един човек, като оценяваха избраните кандидати според външния им вид и поведение. Свети Григорий им каза, че не трябва да придават толкова голямо значение на външното впечатление, колкото на душата и духовните способности. Тогава някой шегаджия извика подигравателно: „Тогава нека изберем Александър, въглищаря, за епископ!“, и всички се разсмяха. Свети Григорий попита кой е този Александър. Считайки, че името му не би било споменато пред Събора, освен по Божията провидение, той заповяда да го доведат. Като въглищар, той беше черен от сажди и облечен в дрипи, и външният му вид предизвика още по-голямо веселие в Събора. Тогава Григорий го отведе настрана и го помоли да каже истината за себе си. Александър му разказа, че е бил гръцки философ, ползващ се с голяма чест и положение, но че е оставил всичко това настрана, смирил се и се направил на глупак за Христа от момента, в който прочел и разбрал Свещеното Писание. Григорий заповяда да го изкъпят и облекат в нови дрехи, след което влезе в Събора с него и пред всички започна да го изпитва по Писанията. Всички бяха изпълнени с удивление от мъдростта и благодатта на думите на Александър и не можеха да разпознаят бившия въглищар в този мъдър човек. С единодушно решение го избраха за епископ, а той спечели любовта на паството си заради своята святост, мъдрост и доброта. Той умря като мъченик за Христа по времето на Диоклетиан.” (Пролог)