Евреи 3.5-11, 17-19 (Апостол)

5И Моисей беше верен в целия Му дом като служител, за да засвидетелствува онова, що имаше да се възвести. 6А Христос, като Син, е в Своя дом; Негов дом пък сме ние, стига само дръзновението и надеждата, с която се хвалим, да спазим твърдо докрай. 7Поради това, както Светий Дух казва: "днес, кога чуете гласа Му, 8да не ожесточите сърцата си, както кога роптаехте в деня на изкушението в пустинята, 9дето бащите ви Ме изкусиха, изпитаха Ме и видяха делата Ми през четирийсет години. 10Затова възнегодувах против оня род и рекох: винаги се заблуждават в сърцето си и сами не познаха пътищата Ми. 11Затова се заклех в гнева Си, че те не ще влязат в Моето покоище". 17Против кои негодува Той четирийсет години? Не против ония ли, които съгрешиха и чиито кости паднаха в пустинята? 18А на кои се е заклел, че няма да влязат в Неговото покоище, ако не на непокорните? 19И тъй, виждаме, че те не можаха да влязат поради неверие.

Лука 20.27-44 (Евангелие)

27Тогава дойдоха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки: 28Учителю, Моисей ни е написал: ако някой женен умре бездетен, неговият брат да вземе жена му и да въздигне потомство на брата си; 29имаше, прочее, седем братя, и първият, след като взе жена, умря бездетен; 30тая жена взе вторият; и той умря бездетен; 31взе я третият, - тъй също и всички седмина, и умряха, без да оставят деца; 32след всички умря и жената; 33и тъй, при възкресението кому от тях ще бъде тя жена? понеже и седмината я имаха за жена. 34Иисус им отговори и рече: чедата на тоя свят се женят и се мъжат; 35но ония, които се сподобиха да получат оня свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се мъжат, 36и да умрат вече не могат, понеже са равни на Ангели и, бидейки синове на възкресението, са синове Божии. 37А че мъртвите ще възкръснат, и Моисей го каза при къпината, когато нарече Господа Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов. 38Но Той не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи. 39На това някои от книжниците рекоха: Учителю, добре каза. 40И не смееха вече да Го питат за нищо. А Той им рече: 41как казват, че Христос е син Давидов? 42А сам Давид казва в книгата на псалмите: "рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, 43докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти". 44И тъй, Давид Го нарича Господ; как тогава Той му е син?

Светият ни отец Григорий, епископ на Ниса (395)

„Свети Григорий, по-малкият брат на Василий Велики, прочут с речите си и ревностен защитник на православната вяра, е роден през 331 г. Брат му Василий е бил насърчен от по-голямата им сестра Макрина да предпочете служенето на Бога пред светска кариера (виж 19 юли); Свети Григорий е бил повлиян по подобен начин от благочестивата си майка Емилия, която, когато Григорий все още е бил млад мъж, го е умолявала да присъства на богослужение в чест на светите Четиридесет мъченици в нейното уединение в Анеси на река Ирис. Свети Григорий е дошъл по молба на майка си, но уморен от пътуването и без особен ентусиазъм, той е заспал по време на богослужението. Тогава Четиридесетте мъченици му се явили в сън, заплашвайки го и упреквайки го за неговата леност. След това той се покаял и станал много усърден в служението на Бога. Той станал епископ през 372 г., а поради правоверието си бил изгонен през 374 г. от Валент, който бил на едно мнение с арианите. След смъртта на Валент през 378 г. той е върнат на трона си от император Грациан. Участва в Местния събор в Антиохия, който го изпраща да посети църквите в Арабия и Палестина, които са били осквернени и опустошени от арианството. Участвал е във Втория вселенски събор, който се е състоял в Константинопол през 381 г. Живял е около шестдесет години и е оставил след себе си много забележителни писания, като е починал около 395 г. Актовете на Седмия вселенски събор го наричат „Отец на отците“. (Великият Часослов)

Нашият Свети Отец Теофан Затворникът (1894)

Този съвременен църковен отец е роден в Чернавск, в централна Русия. Син на свещеник, той постъпва в семинарията на ранна възраст, след което завършва четиригодишния курс по богословие в Киевската академия. Въпреки че се отличава като студент, сърцето му все повече се обръща към монашеския живот и след завършване на следването си той е постриган за монах и ръкоположен за свещеник. По време на престоя си в Академията той често посещаваше Киевската пещерна лавра и там стана духовен син на отец Парфений (25 март).

Желанието му за монашески живот не се сбъдна веднага, защото Църквата се нуждаеше от неговите интелектуални дарби. Той служи като професор в Богословската академия в Санкт Петербург, след което работи седем години в Руската мисия в Близкия Изток, предимно в Палестина. През това време той усвои перфектно гръцкия език и изучаваше произведенията на църковните отци на оригиналните езици. Връщайки се в Русия, той скоро е ръкоположен за епископ; но след седем години епископско служение най-накрая постига желанието на сърцето си, като се отказва от епископската длъжност и се оттегля в малък манастир в Ившен, където прекарва остатъка от дните си.

След като в продължение на няколко години участва пълноценно в литургичния и общностния живот на манастира, през 1872 г. той започва да води отшелнически живот. Живее в две малки стаи, хранейки се почти изцяло с хляб и чай, като го посещават само изповедникът му и игуменът на манастира. Всеки ден отслужва Божествената литургия в килията си. Цялото си време, което не беше заето с вътрешна молитва, той посвещаваше на превода на произведенията на Отците на руски език и, все повече, на собствените си писания. Най-важното е, че той подготви издание на „Филокалия“ на руски език, което оказа дълбоко влияние върху руския духовен живот.

Въпреки че не приемаше посетители, свети Теофан поддържаше кореспонденция с много искрени християни, които търсеха неговия съвет, и с времето стана духовен отец на много вярващи в цяла Русия. Той почина в мир през 1894 г.

Освен „Филокалия“, св. Теофан създаде (наред с други произведения): „Духовен псалтир“ с избрани текстове от св. Ефрем Сирин; „Пътят към спасението“, изложение на православната духовност, написано на ясен и прост език за живеещите в света; сборници с писма до духовните му деца; и „Невидимата война“, трактат за молитвата и аскетичния живот. Последната има необичайна STORY. В оригиналния си вид тя е написана от Лоренцо Скуполи, италиански римокатолически свещеник. Свети Никодим от Светата Гора, признавайки заслугите на книгата, създава гръцко издание, в което коригира различни отклонения от православието в оригинала. Свети Теофан от своя страна преработва обширно гръцкото издание, премахвайки част от материала и добавяйки свои пасажи; така че италианската, гръцката и руската версии всъщност са три съществено различни книги. Много от произведенията на Свети Теофан (включително „Невидимата война“) са достъпни в добри английски преводи. Те са почти уникални в представянето на чистата хесихастична духовност на Православната църква на ясен, прям език, достъпен за повечето хора.