Лука 24.36-53 (6-то утринно Евангелие)

36Когато те приказваха за това, Сам Иисус застана сред тях и им каза: мир вам! 37Те, смутени и изплашени, помислиха, че виждат дух; 38но Той им рече: защо се смущавате, и защо такива мисли влизат в сърцата ви? 39Вижте ръцете Ми и нозете Ми: Аз съм Същият; попипайте Ме и вижте; понеже духът няма плът и кости, както виждате Мене, че имам. 40И като рече това, показа им ръцете и нозете. 41А понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той им рече: имате ли тук нещо за ядене? 42Те му дадоха късче печена риба и вощен мед. 43И като взе, яде пред тях. 44И рече им: ето това е, за което ви бях говорил, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, писано за Мене в Закона Моисеев и у пророците и в псалмите. 45Тогава им отвори ума, за да разбират Писанията, 46и им рече: тъй е писано, и тъй трябваше Христос да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден, 47и да бъде проповядвано в Негово име покаяние и прощение на греховете у всички народи, начевайки от Иерусалим; 48а вие сте свидетели за това; 49и Аз ще изпратя обещанието на Отца Ми върху вас; а вие стойте в град Иерусалим, докле се облечете в сила отгоре. 50И ги изведе вън до Витания и, като дигна ръцете Си, благослови ги. 51И, както ги благославяше, отдели се от тях и се възнасяше на небето. 52Те Му се поклониха и се върнаха в Иерусалим с голяма радост. 53И бяха винаги в храма, като славеха и благославяха Бога. Амин.

Ефесяни 4.7-13 (Апостол, Неделя след Богоявление)

7А на всеки един от нас благодатта е дадена по мярката на дара Христов. 8Затова е и казано: "като се възкачи на височината, плени плен и даде дарове на човеците". 9А "възкачи се" що означава, ако не това, че Той е и слязъл по-напред в най-долните места на земята? 10Слезлият е Същият, Който се и възкачи по-горе от всички небеса, за да изпълни всичко. 11И Той постави едни за апостоли, други за пророци, други за евангелисти, други за пастири и учители, 12за усъвършенствуване на светиите в делото на служението, в съзиждане на тялото Христово, 13докле всинца достигнем до единство на вярата и на познаването Сина Божий, до състояние на мъж съвършен, до пълната възраст на Христовото съвършенство,

Колосяни 1.12-18 (Апостол)

12като благодарите на Бога и Отца, Който ни направи способни да участвуваме в наследството на светиите в светлината, 13избави ни от властта на тъмнината и ни премести в царството на възлюбения Си Син, 14в Когото имаме изкупление чрез кръвта Му и прошка на греховете, 15и Който е образ на невидимия Бог, роден преди всяка твар; 16понеже чрез Него е създадено всичко, що е на небесата и що е на земята, видимо и невидимо; било Престоли, било Господства, било Началства, било Власти - всичко чрез Него и за Него е създадено; 17Той е по-напред от всичко, и всичко чрез Него се държи. 18И Той е Глава на тялото, сиреч на църквата; Той е начатък, първороден измежду мъртвите, за да има във всичко първенство;

Матей 4.12-17 (Евангелие, Неделя след Богоявление)

12А като чу Иисус, че Иоан е предаден, отиде в Галилея; 13и като остави Назарет, дойде и се засели в Капернаум крайморски, в пределите Завулонови и Нефталимови, 14за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва: 15"земята Завулонова и земята Нефталимова, на крайморския път, отвъд Иордан, езическа Галилея, 16народът, който седеше в мрак, видя голяма светлина, и за ония, които седяха в страна и сянка смъртна, изгря светлина". 17Оттогава Иисус начена да проповядва и да казва: покайте се, защото се приближи царството небесно.

Лука 14.16-24 (Евангелие)

16А Той му отвърна: един човек приготви голяма вечеря и покани мнозина; 17и в часа за вечеря изпрати слугата си да каже на поканените: дойдете, понеже всичко е вече готово. 18И почнаха всички като сговорени да се извиняват. Първият му рече: купих си нива и ще трябва да отида да я видя; моля те, извини ме. 19Другият рече: купих си пет рала волове и отивам да ги опитам; моля те, извини ме. 20Третият рече: ожених се, и затова не мога да дойда. 21И като се върна, слугата обади това на господаря си. Тогава стопанинът на къщата се разсърди и рече на слугата си: излез по-скоро по стъгдите и улиците на града и доведи тук бедните, маломощните, хромите и слепите. 22И рече слугата: господарю, извършено е, както заповяда, и още място има. 23И рече господарят на слугата: излез по друмища и плетища, и, колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми. 24Защото, казвам ви: никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми. Понеже мнозина са звани, а малцина - избрани.

Свети мъченик Полиевкт (ок. 250)

Полиевкт и Неарх бяха колеги офицери и близки приятели, служещи в римската армия в Мелитене, Армения. Неарх беше християнин. Полиевкт, макар и изпълнен с добродетели, все още беше затворен в идолопоклонничеството. Когато избухна преследването на император Деций (239-251), беше издаден указ, изискващ от всички войници да покажат своята лоялност, като принесат публично жертва на боговете. Неарх с тъга казал на Полиевкт, че заради указа скоро ще се разделят. Но Полиевкт, който научил за християнската вяра от своя приятел, отговорил, че Христос му се явил във видение, сменяйки военната му униформа с блестяща одежда и давайки му крилат кон. Полиевкт прие видението като знак, че трябва да приеме вярата и че той, заедно с Неарх, скоро ще бъде възнесен на небето. Почти веднага той първо събори императорския указ пред изненаданата тълпа, а след това разби идолите, които се носеха в езическа процесия. Той беше бързо арестуван и подложен на побой и бичуване за светотатство, но само провъзгласи още по-решително, че е християнин. Когато преследвачите видяха, че търпеливото издържане на Полиевкт привличаше други идолопоклонници към вярата, те го осъдиха на смърт.

Полиевкт се отправи към мястото на екзекуцията с изражението на роб, вървящ към свободата, и окуражаваше християните, които го придружаваха. Безстрашно изпъвайки врата си, за да приеме меча, той се кръсти със собствената си кръв и получи венеца на мъченика.

Свети Петър II, епископ на Себасте (IV в.)

Той беше десетото и най-малко дете в семейство на светци, брат на Свети Василий Велики, Света Макрина и Свети Григорий Нисийски. Баща му починал малко след раждането му през 319 г. и той бил отгледан предимно от сестра си Света Макрина. Бил ръкоположен за свещеник от брат си Свети Василий през 370 г. и посветен за епископ на Себасте при откриването на Втория вселенски събор (381 г.). Свети Петър взел активно участие в събора, мъдро пастил паството си и починал в мир.

Преподобният Евстратий Чудотворец (9 век)

Роден е в Тарсия, Витиния, в семейство на благочестиви родители. На двадесетгодишна възраст постъпва в манастира Агаурес, близо до родния си град. Там става образец за молитва, аскеза и стремеж към святост — не притежава нищо освен наметалото, което носи, и дори няма собствена килия, като вместо това избира да спи на голата земя. Когато спеше, той не лягаше по гръб или на лявата си страна, а винаги на дясната си страна. В църквата той стоеше и повтаряше „Господи, помилуй!“ на себе си през цялото време на богослужението. Той беше ръкоположен за свещеник и с времето стана игумен на общността. Но точно по това време Лъв Арменецът стана император и възроди иконоборческата ерес. Монасите от Агаурес, които се придържаха към православната вяра, се разпръснаха по пещери и гори, за да избягат от преследването. Самият Евстратий беше затворен за известно време и успя да събере отново общността и да поеме ръководството ѝ едва когато Лъв умря и православието беше възстановено през 842 г.

Като игумен Евстратий продължил да живее като най-скромният от братята, прекарвайки деня в споделяне на тяхната ръчна работа, а по-голямата част от нощта – в молитва и поклони. Често пътувал из подчинените на големия му манастир селища, за да дава съвети и да окуражава братята. По време на пътуванията си често давал палтото си или дори коня си на всеки нуждаещ се, когото срещал по пътя. Веднъж той дал единствения вол на манастира на един селянин, който беше загубил своя. Веднъж, при посещение в Константинопол, императорът му дал голяма сума пари за манастира; на връщане той раздал всичко на бедните. Веднъж, по пътя, срещнал човек, който се беше отчаял заради греховете си и беше на път да се обеси. Светецът хванал ръката на мъжа и казал: „Дете мое, нека тежестта на греховете ти отсега нататък падне върху мен. В деня на Страшния съд аз ще отговарям за тях вместо теб. Само хвърли това въже и се надявай на Бога.“

През живота си Свети Евстратий извършил безброй чудеса чрез молитвите си: изцелявал болни, гасял пожари, възкресявал мъртви. Починал в мир в Константинопол на възраст от деветдесет и пет години, след като прекарал седемдесет и пет години в монашески живот.

Свети Филип, митрополит на Москва (1569)

Роден е през 1507 г. в благородно семейство и за кратко е служил в кралския двор. На тринадесетгодишна възраст постъпва в манастира Соловки на Бяло море, в рамките на Полярния кръг. Тук той живее в строга аскеза и в крайна сметка става игумен. Благодарение на неговите усилия и молитви манастирът скоро се превръща в център на духовността и културата в целия регион. Славата му привлича вниманието на цар Иван IV („Грозни”), който през 1566 г. го назначава за митрополит на Москва, против волята на игумена.

Цар Иван почитал Филип („както Ирод почитал Свети Йоан Кръстител“, казва „Великият Хорологион“) и бил щедър благодетел на Соловския манастир.

Но веднага след като митрополит Филип встъпил в длъжност, той започнал да упреква царя за бруталното управление, което наложил на народа. Въпреки многото предупреждения и заплахи от страна на царя, светият епископ отказал да мълчи пред лицето на мащабната несправедливост, като казал на Иван, че никога не е искал да бъде митрополит, че е желал само да живее тихо в Соловки, но сега, когато е пастир на своето стадо, не може да мълчи. „Не мога да се подчиня на твоята заповед, а не на Божията. Защитавам това, което е истинно и право, и ще продължа да го правя, дори и да бъда лишен от длъжността си и да претърпя най-тежките мъчения; в противен случай нашата вяра би била напразна, а напразна би била и апостолската длъжност.“

Накрая царът събра различни лъжесвидетели срещу митрополита и свика събор срещу него през 1568 г. Свети Филип беше осъден и хвърлен в затвора в Москва, но скоро царът, уплашен от любовта на народа към своя епископ, го изпрати в манастир в Твер, където той живееше в затворничество и в големи лишения.

„На 23 декември 1569 г. дойде царски пратеник, който поиска благословията на митрополита за царската експедиция към Новгород. Свети Филип му каза да направи това, за което е дошъл, след което вдигна ръце в молитва към Бога. Царският пратеник се нахвърли върху него и задуши светия йерарх с възглавница. През 1591 г. мощите му бяха пренесени в Соловки, а през 1652 г. – в Успенския събор в Москва; чрез светите му мощи се извършиха много чудеса.“ (Великият Часослов)